Радослав Първанов: „Има завръщане към българското, към корените, към традициите ни“

351-sa-bili-kandidatkite-za--az-s-m-b-lgarka-
351 са били кандидатките за "Аз съм българка"
За кастинга на националния проект „Аз съм българка“, за критериите и изискванията му, за големия интерес към него, за локациите, където ще бъде сниман той догодина, за идеята следващият проект да бъде посветен на майката и детето разказва фотографът Радослав Първанов.

- Завърши кастингът за модели на проекта „Аз съм българка“, колко момичета се явиха? За колко места?
- Кандидатките за кастинга бяха 351, на предишния бяха 300, подобряваме рекорда. Обявените места за участничките в проекта са 20 и 5 резерва. Кастингът беше от 1 март до 1 ноември.
- Как става точно кастингът, какви са Ви критериите?

- Когато влязат в моя сайт, кандидатките намират една специална форма за кандидатстване, с която отговарят на различни въпроси, искаме да разберем какви са момичетата, които кандидатстват. Много важна е възрастта им, от 17 до 28 години. Искаме да разберем какво е тяхното отношение към фолклора и традиционните занимания. Най-важният въпрос е какво е тяхното отношение към българския фолклор и традиционните изкуства дали имат принадлежност към тях. Тогава е първото отсяване. Кандидатстват с до 5 кадъра, с носия, в цял ръст, в профил, в анфас. Тогава следват три етапа, първият е обобщаване като информация на всички получени кандидатури. Всяка получава уникален индификационен номер, тя фигурира не с името, а с номера си. Така се ограничават възможностите за влияние. Те получават този номер по имейл или по телефона. Следващите 7 дни избираме 30 от най-подходящите, които се допускат до същинския кастинг. Задават им се нови въпроси, като откъде знаят за националния проект, дали са наясно с нашите цели, с каузата, която преследваме, какви са мотивите им за участие в проекта, какво знаят за идеята и нейната крайна цел, дали притежават автентична носия. Поставяме им въпроси откъде са и дали са съгласни да разкажат историята на своето родно място. В последните 12 дни беше проведено събеседване с одобрените момичета по интернет. Нямаше срещи на живо заради пандемията. Финалното решение бе публикувано на 1 декември, тогава бяха публикувани и индификационни номера на 20-те избрани, плюс 5-те резерви.

- Вече имате достатъчен опит с кастингите, разбрахте ли защо кандидатстват момичетата, свикнали сме да чуваме за кастинги за актриси, за модели, за миски, дори за плеймейтки. Интересна ми е мотивацията на Вашите момичета?
- За трети път повеждаме подобен кастинг за фолклорни модели. Те имат различни мотиви да го направят. Имат както лични желания за изява, да разкажат за носията, която притежават. Имат и така да се каже по-работни мотиви, преследват някаква лична кауза и тяхната изява ще им донесе допълнителна разплата на тяхната лична кауза. Показваме как по уникален начин могат да се обединяват идеи, да се срещат и да работят заедно. И всичко това в името на България и опазване на нейната история и наследство. Има момичета, които за крехката си възраст имат богат житейски опит, добре познават историята, гордеят се с това, което са. Те са напълно наясно с това, което ще се случи, и са готови да го направят с ясното създание и гордостта, че ще застанат с 200-годишни носии, включително и в един съвременен град, и ще разкажат нашата история. Много голяма част от тях, освен занимание с фолклора, имат и някакво друго занимание или образование, свързано с изкуствата. Имаме няколко кандидатки, които се занимават с визуални изкуства, имаме дизайнер, имаме художник, имаме реставратор. Те казват, че този проект по най-добрия начин реализира онова, което те имат в себе си - гордостта, че сме българи. Някои го приемат като лично предизикателство, други искат да покажат любовта си към семейството. Имаме и такива, член на чието семейство е участвал и преди, примерно по-голяма сестра.
Това, което правим, се превръща в кауза на все повече хора. Все повече хора искат да видят млади хора, възпитани в българските традиционни ценности, с желание да опазят българското, искат да живеят достойно, както са живели нашите предци.
- Кога започвате снимките за четвъртото издание на проекта, къде ще снимате?
- Локациите, където ще снимаме, в момента се уточняват. Имаме модели от много места в България. Имаме от София много момичета, от Русе, от Габрово имаме няколко, от Девин, от Добрич, от Ямбол, от Батановци, от Плевен, от Пловдив, Варна, Разлог, Банско, Пазарджик, от Велико Търново, от още много места. Някъде в тези места съм снимал и ако не намерим някоя нова забележителност, която си струва, няма да ги повтарям. Ще се съобразим и с носиите, те трябва да бъдат от съответния район. За да попълним картата на България, където още не съм снимал.
Габровка ще участва в четвъртото издание на проекта. Ще осъществя една серия с българските занимания в битовата сфера на жената в миналото. Това ще стане в РЕМО „Етър“ - приговяне на трапезата за Бъдни вечер, плетенето на мартеници, боядисване на яйца за Великден, по 12 занимания за всеки месец. Досега моделите предимно позират, време е да има действие. В третата част показахме месенето на хляб, низането на тютюн, жътва. Това предизвика експлозия от емоции у хората. Сега ще предложим още повече действие. Това ще осъществя в Габрово.
- Имахте идея за разширяване на темата, като включите и деца, и семейства, кога ще стане това?
- Да, ще го направя. Проектът “Аз съм българка“ 5 вероятно ще бъде посветен на майката и децата. Ще покажа връзката на майката с детето, като акцентът ще бъде детето. Не съм забравил за идеята си да покажа и многодетните български семейства.
- Забелязвате ли връщане на българина към корените му, към фолклора, към носиите. Дори шоуто „Гласът на България“ спечели народна песен?
- За щастие, в модерното ни забързано време има завръщане към българското, към традициите ни. За всичките 15 години, в които се занимавам с това да снимам българските традиции, наблюдавам завръщане към корените. Докато преди това беше занемарено, позабравено, питали са ме как можеш да облечеш едно момиче с носия, която е насила баба ти. Докато сега мога да кажа, че все повече хора държат на празниците, на българското, на българските обичаи, на носиите, на народните песни. Младите хора имат желание да направят връзка с миналото си, с традициите, което е чудесно.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Life is life

Към началото