Петко Койчев: "Очакваме световни имена тук и неповторими спектакли"

За концепцията си за следващите 4 години, за екипите на световноизвестни творци, които ще поставят специални спектакли в Габрово и ще издигнат на ново ниво Габровския театър, за бъдещите спектакли, които ще се играят през 2024 година, за протестите на културните институции разговаряме със стария нов директор на Драматичен театър "Рачо Стоянов" – Габрово Петко Койчев.

– Преди 4 години дадохте първото си интервю във в. 100 вести като нов директор на Габровският театър. Сега за втори път ставате директор – какво Ви мотивира за това решение?

– Явих се на конкурс в Министерството на културата и го спечелих, имаше още един кандидат. На четири години се провеждат конкурси за директори на държавни театри в министерството.

Питате защо се явих пак? Първите две години буквално, особено ако нямаш опит, се ориентираш как работи системата, учиш се да балансираш, да откриеш къде са проблемите. Във втората и третата година можеш да почнеш да планираш. През следващите години реално можеш да направиш това, което си намислил. След 8-9 години има обаче една опасност нещата да тръгнат по инерция. Това е срокът, който аз съм си определил за себе си да бъда директор. Така че сега идват големите предизвикателства.

– Тогава Вие разказахте концепцията си, с която сте били избран за директор. Изпълнихте ли я? Петринел Гочев и Васил Дуев-Тайг направиха много за възхода на театъра. Но вече не са тук, избраха друг път на развитие. Липсват ли Ви?

– Много съм доволен от всичко, което се случи през тези 4 години. Смело бих казал на едно 70 процента откъм репертоар е изпълнена. Доста неща се усложниха, защото точно по средата на моята концепция настъпи пандемията. Много неща се наложиха да се случат, имаше нови правила и това продължи доста дълго време. През 2023 година много от нещата започнаха да си нормализират.

Успяхме да направим през последните години един екип – и творчески, административен, много интересен и много амбициозен. Екипът ще може да продължи и ще следва една посока на развитие, която много ме радва.

Акцентите в режисьорската дейност бяха на Петринел Гочев и Васко Дуев. Макар те да напуснаха, постановките им още се играят и ще продължават да се играят. Тези постановки издигнаха театъра на едно съвсем друго ниво. Те оставиха много сериозни следи в театъра.

–Каква е новата ви концепция?

– Новата концепция съдържа някои много значими имена. Щатните режисьори Веселка Кунчева и Ана Батева присъстват много значимо в концепцията. Освен тях през следващите 4 години постановки в театъра ще направят проф. Атанас Атанасов, преподавател в НАТФИЗ. А също така режисьорът Николай Гундеров. В концепцията присъства и Боян Крачолов, също много известен режисьор.

Вече водим преговори с много известни имена. Единият е Йерней Лоренци, словенец – не само европейско, но и световно име в театъра. Той работи в много европейски театри в момента. За първи път работи в България, направи постановката „Орфей“ в Народния театър, която стана европейско събитие.

Второто му идване в България ще бъде в Габрово. Имам писменото му съгласие, той е много натоварен, програмата му е с две години напред. От мен се иска да осигуря много сериозен бюджет, той идва със своя екип от най-добрите европейски композитори, сценографи. Спектакълът, който ще се играе в Габрово, е авторски, казва се „Братя“.

Преди това ще бъде поставен спектакълът на друг известен режисьор – Кармине де Амичи. Той е много известен хореограф и режисьор, работи съвместно с Коста Каракашян. Те ще направят в Габрово съвместен уъркшоп, който ще прерасне в спектакъл. Кармине е работил във Великобритания, той е един от главните режисьори на Уелската национална опера, а също и във Финландската национална опера.

Преговаряме и с един чех, но докато не се изяснят докрай нещата, не бива да се пише за това.

Акцентът ни през следващите четири години освен с тези трима известни творци (те ще се играят на български) е да участваме с тях във фестивали не само у нас и в балканските страни, но и в големите фестивали във Франция, Чехия. В България габровският театър вече е твърде разпознаваем, искаме да го изведем и извън границите на страната.

Освен т. нар. ни външна политика, нашите щатни режисьори Веселка Кунчева и Ана Батева ще поставят спектакли. Залагаме и на някои детски заглавия. Още февруари ще започнат репетициите на спектакъла „Слънчев ден“ През юни ще направим още един. Идеята ни е спектаклите да се играят на голяма сцена. Ще поставим и няколко комедии – зрителите ги обичат. Заложили сме както на класика, така и на съвременна драматургия. Искаме да обърнем внимание на комедиите на Гогол.

Така че през този четиригодишен мандат ще имаме доста амбициозни акценти.

Предвидили сме малки форми, които са много подходящи за камерната ни зала „Ъндърграунд“.

– Какво ново се очаква през театралния сезон на 2024 година? Звездата на сезона вероятно ще бъде „Портретът на Дориан Грей“. Текат репетиции, кой актьор ще бъде Дориан Грей.

– Аз почти отговорих но този въпрос. Действително се очаква „Портретът на Дориан Грей“ да стане много впечатляващ спектакъл. В главната роля ще видим гост актьорът Благовест Мицев.

През 2024 година предстои фестивалът на монодрамата „Соло акт“. За пръв път ще се опитаме фестивалът да стане областен и да се реализира и на още едно населено място в областта – в Севлиево. Имаме вече много интересна селекция сред едни от най-големите имена от българския театър Искаме поне два спектакъла да се играят паралелно – единият ден в Габрово, другия – в Севлиево. Фестивалът ще бъде през април.

Младата режисьорка Валерия Минева направи няколко интересни спектакъла в Габровския театър.

Последният от които е „Приятнострашно“. През идната година й престои да постави детския спектакъл „Пипи дългото чорапче“

Ана Батева също ще направи детско представление.

– За съжаление, годината завършва с протести на културните дейци. За какво протестирате?

– Аз смятам, че основно протестираме заради неглижирането на културата от държавата. Не е истина, че протестираме само за повече пари.

Сега предложеният бюджет е по-висок. 80-90 милиона погледнато на пръв поглед не е малко. Крайно недостатъчно е обаче, като се видят условията, в които работят хората на културата и на това, което са принудени да работят. Принуждават се културните институти да реализират театрални спектакли и концерти с не много високо качество, за да излизат по-евтино. Това води до занижаване цялостната култура на обществото.

Управляващите казват даваме ви едни пари и да се спасяваме. Парите пак не са достатъчни, много от хората от културните институции работят на минимални работни заплати. Това е абсурдно.

Един актьор например взема 1200 лв., чисто 900 лв. Той трябва да си плати квартирата, защото 95 процента от трупата са от други градове и трябва да си наемат жилища. Трябва да си платят за ток, вода и други разходи и евентуално им остават малко пари, за да живеят.