"/> " />

Пеньо Рачев: "Цял живот съм правил не само каквото мога, а каквото трябва"

Водеща!
Anfas-Pеnno-Rachеv:-Tssal-zhivot-sam-pravil-nе-samo-kakvoto-moga,-a-kakvoto-trrabva
Анфас Пеньо Рачев: Цял живот съм правил не само каквото мога, а каквото трябва

На 24 ноември Пеньо Рачев навършва 90 години. Роден е през 1928 година село Пъртевци. Той е потомък на големия Пенев род. От малък се е научил да труди и да оцелява. Средното си образование е получил в Техническото училище "Д-р Никола Василиади". Започнал е работа през 1947 година в бившата фабрика "Принц Кирил", след това - в памукотекстилния комбинат "Васил Коларов", като машинен техник. Работил е в ГК и ОК на БКП в областта на промишлеността. Участвал е активно в строителството на материално-техническата база на Габрово, в модернизацията и реконструкцията на редица предприятия, в построяване на много училища и детски градини, културни институти. Бил е главен директор на Стопански комбинат по телферостроене, а по-късно - генерален директор на Стопанско обединение "Инструментална промишленост. От 1999 до 2006 година е председател и изпълнителен директор на сдружение"Габрово 21". Автор е на книгата "Пътят", първа и втора част, която описва изграждането на габровската индустрия от 1944 година до наши дни.

 

- Вашият живот е изпълнен с много труд, наситени събития и успехи. Как бихте го охарактеризирали накратко?

- Не мога да кажа, че съм направил само каквото мога. Смятам, че съм направил каквото трябва. Това беше мотото в живота ми. И когато свършиш това, което трябва, става много сериозно.

- Младостта ви е свързана с памукотекстилния комбинат, какви са спомените ми оттогава?

- Там попаднах в средата на опитни специалисти, усвоих професията на машинен е текстилен техник до съвършенство. Успях за опозная този отрасъл в цялата страна и да предам опита си в предприятието. Ръководството на предприятието забелязва моя професионализъм и трудолюбие и тогавашният директор Иван Кънев ми възложи да ръководя най-голямата реконструкция по онова врече в Габрово - в апретурно-бояджийските цехове, тъкачниците, паровите стопанства. За пръв път в страната в този отрасъл се проведе реконстукция и модерницация за кратко време, увеличи се производителността на труда за отделни възлови машини от два до три пъти. За пръв път в страната се въведе и планово основен ремонт в кратки срокове, за което се изисква изключително точна организация на работа. Става дума за времето от 1959 до 1961 година.

- След това започвате работа в ГК на БКП Габрово?

- Няколко пъти бях поканен да работя там, отказвах съзнателно, защото беше необходимо да натрупам по-голям опит в професията. Въпреки това през април 1961 година бях привлечен на работа като специалист в промишления отдел на ГК на БКП. От този момент нататък започна моя бурен живот като човек, на когото е предопределена участта да взема активно участие в изграждане икономиката на Габрово. По-късно и като завеждащ отдел "Промишлен" участвах активно в модернизацията и реконструкцията на предприятия като електротелферния завод, вълненотекстилен комбинат "Георги Генев", кожарски завод "Димитър Благоев", завод за часовникови прибори "Импулс, машиностроителен завод "Янтра", "Промишлена електроника", инструментален завод "Болшевик", "Петко Денев". А също така - трикотажните фабрики "Буря", "Картал", заводите "Руно","Рачо Ковача", "Пруно", "Сокол", "Сърп и чук", "Капитан Дядо Никола", "Хидропластика", "Независимост" и други.

Тогава взех активно участие за израждане на други важни за града обекти, като язовир "Христо Смирненски", пречиствателна станция, "Петрол", Спортна база, консервна фабрика, стопанска дирекция "Търговия на едро", Топлоелектрическата централа и нейната двуетапна модернизация, "Здравоход", "Наслада","Балкан". Съдействах за изграждането на "Хлебозавода", Дома на хумора и сатирата, "Етъра", Националния музей на образованието, модернизация на театъра, Дома на културата, СМК, жилищното строителство, "Автокомбинат" - товарно и автобусно. С колегите изцяло поехме и осъществихме и тролейбусно стопанство, с кабелната и контактна мрежа, доставката на тролейбусни коли.

Особен дял имам за откриване на научните звена: ВМЕИ, институт за учители специалисти, база за техническо развитие "Тесма", база за развитие на текстилното машиностроене, а също така бази развитие за кожаро-обувната промишленост, "Мехатроника", за обслужване на точното машиностроене в специалното производство на военната индустрия в система на "Металхим", електронно-изчислителния център "Богомил Гъдев".

- Много неща са свършени пред този период?

- Така е. Денонощно работехме за изграждане материално-техническата база. Габрово се нареждаше на едно от първите места в страната. Освен това полагах особена грижа за развитието на кадрите, тяхното професионално изграждане. Наред с огромната и отговорна работа през този период успях да завърша с отличие Педагогическия институт в София и ВМЕИ.

През 1969 година бях изпратен като главен инженер в завода за пултове и клавиатури. Две години по-късно бях назначен за зав. отдел "Наука, образование и технически прогрес" в ОК на БКП. През този период с моето активно участие бяха изградени още нова сграда на Математическата гимназия, Техникум за обществено хранене, текстилния техникум и СПТУ по строителство, нови сгради но Първо основно училище, на Осмо основно, Девето основно училище, Единадесето основно и Дванадесето основно училища.

Бяха новоизградени и преустроени сградите над 10 детски градини и ясли. А също така бяха изградени нова пощенска палата, нови сграда на БНБ и на Регионалното управление на МВР, хотелите "Балкан" и "Янтра", кино "Алеко Константинов", почивна станция "Люляците", язовир "Синкевица", парковете "Градище", "Баждар", почивни станции в Китен и Варна. Изградени бяха Младежкия дом на Петкова нива и много други.

- Тогава се строеше интензивно в целия окръг, нали?

- Да, през периода 1971 -1977 година съм взе активно участие в строителството на редица промишлени предприятия в Габровски окръг. В Севлиево - завода за санитарна арматура "Стоян Бъчваров", в неговата модернизацията и реконструкцията, заводите "Ненко Илиев", "Росица", "Динамо", "Петолъчката", "Азбестови изделия".

В Дряново - изграждането и модернизацията на инструментален завод "Динамика" и на вагонния завод, "Бачо Киро".

В Трявна - модернизацията на завод "Ангел Кънчев", "Аврам Стоянов", "Изкуство". Конкретна помощ се оказваше на промишлените предприятия в Плачковци и промишлените цехове в селата Ряховци, Горна Росица, Батошево, Градница.

- Занимавали сте се и с електротелферното производство?

- През есента на 1978 година бях изпратен да оглавя електротелферното производство, там имаше проблеми поради допуснати слабости и грешки. Натоварен бях да изградя комбинатската форма на управление. С много труд бе създадена съвременна форма на организация и производството бе стабилизирано. Създаде се промяна в управлението на първоешелонните заводи - за електротерферни двигатели Велико Търново, за електротелферни компоненти "Иван Влайков" - Дряново, Ковашко-пресов леярен завод, Ремонтния завод. След извършената реконструкция и модернизация бяха създадени условия този Комбинат годишно да произвежда 100-120 000 машини и той стана най-големият производител на телфери в света. По това време в Германия са произвеждани 30 000 годишно, в Япония - 55 000 броя и САЩ - 45 000.

По моя инициатива изградихме фирми в Италия и Испания - за сервизиране и продажба на български машини. Подобни фирми се създадоха в Германия, Канада и САЩ. С това се създаде възможност Комбината да търгува с цял свят. Организирахме външно-търговска организация "Балканкар Подем", която да разработва и продава телфери по света. Растеше авторитетът на Комбината, той стана национален първенец и бе награден с международно отличие "Златен Меркурий". Неслучайно се говореше за златен период на българското телферостроене.

Не само то, но и други габровски производства изнасяха на запад - продукцията на заводите "Сърп и чук", "Буря", "Картал", "Георги Генев", "Васил Коларов", "Мехатроника", "Капитан Дядо Никола", комбинат "Точно машиностроене".

- Оглавили сте и инструменталното производство?

- През 1987 година бях изпратен да оглавя инструменталното производство като генерален директор на държавно стопанско обединение по инструментално производство. По това време е изградена първата автоматизирана производствена система /ГАПС/ за производството но сменяеми твърдосплавни пластини. С системата на обединението влязоха заводите "Болшевик", СИМ, "Динамика" Дряново, "Рачо Ковача", инструментален завод в с. Дянково, Разградско, инструментален завод с. Априлово, Поповско, Институт за инструменти и машини.

Повече от всякога ми се налагаше да организирам изучаване опита в производство на инструменти във водещи страни в това отношение. Организирани бяха посещения в САЩ, Канада, Германия, Испания, Южна Корея. Това доведе до технологично израстване и изграждане на висок авторитет на инструменталното производство, както в страната, така и в чужбина. Разработени бяха пазари с почти всички западни страни, арабските страни, Южна Корея.

- След този напрегната, но пълноценен период, след 43 години трудов стаж дойде пенсионирането. С чувство за изпълнен дълг ли се отдадохте на заслужена почивка?

- Смятам, че в своята трудова дейност съм изпълнил своя граждански дълг, без да съм допуснал падения в работата си. Дал съм всичко, което зависи от мен за развитието на габровската промишленост, транспорт и търговия, наука, образование. Направил съм много за утвърждаване на кадрите като професионалисти и ръководители. Отличавах се като добре организиран човек, правил съм точен разчет на решенията си. Бил съм за пример като изпълнител и ръководител. Навсякъде, където съм работил, благодарение на организирания си труд, съм бил на почит и уважение. Всичко положително съм постигал благодарение правилния подбор на хората, умението да им давам възможност за изява и да ги уважавам. Вършил съм огромна индивидуална работа с всеки от подчинените си. Старал съм се да преценявам какъв характер има човека, какви са неговите физически и професионални възможности. Създавал съм обстановка за сплотяване на хората. Винаги съм обичал да работя с умни хора, да се адаптирам към аудиторията, с която контактувам - както със специалисти, с ръководители, с министри и по-високи длъжности, така и с обикновени работници, малцинства. Винаги съм имал ясна представа във времето какво трябва да върша.

- След пенсионирането си с какво се занимавахте?

- Не престанах да се интересувам какво става Габрово. Търсеха ме за консултации на ръководни кадри, особено след 1989 година. И неслучайно след 1999 година назря идеята по какъв начин да се използват знаещите и можещите хора. По инициатива на бивши ръководни кадри и професионалисти регистрирахме сдружението "Габрово 21" с цел да се използва професионалния опит на можещите, за да бъдат полезни на хората. От 1999 до 2006 година бях председател, а после и изпълнителен директор на сдружението. То се преобразува в Съюз на работодателите. През този период отдадох цялата си енергия и професионален опит за по-нататъшното развитие на габровската икономика в новата обстановка.

- Да се върнем пак към миналото. Кой беше най-трудният период в живота ви?

- Периодът след 9 септември 1944 година беше изключително труден период. В Габрово, а и не само тук, нямаше работа, особено за мъже. Правехме всичко възможно да балансираме габровската икономика. Имаше само текстилни предприятия, където работеха предимно жени. Мъжете търсеха работа из цялата страна. Най-важното, че нямаше достатъчно кадри, които да се приспособят в новата обстановка. Направихме много за решаването на този въпрос. Като зав. отдел "Промишлен" нямаше висше учебно заведение в страната, което да не съм посетил, за да разбера колко габровци учат в него. Тогава тук нямаше висше учебно заведение. Организирах среща с тях заедно и поотделно. Убеждавах ги да се върнат след завършването в Габрово, обещах, че ще им бъдат осигурени жилища и работа. Проведох много сериозна работа с тях. Това създаде една стабилизация на кадрите. Беше след 1959 -1969 година. Тогава започнахме да развиваме машиностроене.

Появи се електротелферният завод, "Промишлена електроника", разрасна се машиностроителен завод "Янтра", "Болшевик", кожарския завод, извършвахме реконструкция и модернизация на доста предприятия. Дойде време да развием и науката в Габрово. Решихме, че трябва да създадем висше учебно заведение, бази за техническо развитие към големите заводи. Успяхме заради факта, че в Габрово имаше висококвалифицирани кадри. Парите за строителство идваха от текстилните предприятия, които много добре се развиваха.

- Вие сте оглавявали няколко големи предприятия, къде беше най-напрегнато и инфарктно?

- Пратиха ме за директор на електротелферния завод в много тежък за него период. Там бяха изостанали с 11 години с производството на телфери за второ направление. Имаше големи неприятности с висшестоящите организации, министерството на машиностроенето, Министерския съвет, ЦК на БКП. Бях на три дни директор, когато Тано Цолов ме извика и ме наказа за проблемите в работата в завода. Установих, че външнотърговската организация "Балканкар импекс" сключва договори със завода, които не могат да го изпълнят и смъкваше годишно по 3 милиона неустойки. Оказа се, че шефът на организацията Мончо Бехар сключвал договори с външни клиенти за по-малко машини, а с нас - за повече машини, знаейки че няма да ги изпълнят и 3-те милиона неустойки остават за централата. Давал премии на ръководството на завода да не изпълняват плана.

Събрах ръководния състав на предприятието и им казах, че това няма да продължава, да заложат в плана освен текущото производство и изоставянето с 11 години. Те почнаха да се дърпат, но им казах, че ще стане. За 9 месеца успяхме да изпълним цялата програма и да наваксаме изоставането. С голяма дисциплина, нова организация на работа и модернизация на техниката. Повече бонуси за ръководството нямаше. Направихме нова организация и в кооперираните заводи, ние вече бяхме комбинат. Базата за развитие започна да работи само по развитието на телферното производство, модернизацията му, а не както преди - за сценични повдигащи механизми. Така успяхме да удвоим производството. Произведохме 25 000 бройки повече. Мончо Бехар от централа се стресна, нямал къде да ги пласира. Показах му договора и неговата поръчка, изпълнили сме я, да ги прави каквото иска. Той нищо не реши и наредих телферите да се складират на Русенското пристанище.

Задръстихме го с телфери, стана национален скандал. Викат ме пак в Политбюро, Тано Цолов пак почна да ми се кара. Не съм от хората, които търпят, независимо на какво равнище съм. Казах му, че ме наказа, че не съм изпълнил плана, сега го изпълних - пак лошо. Заканих се директно да отида при Тодор Живков и ще му кажа истината. Постресна се, не ме наказа този път и не знам как, но решиха проблема с пристанището. Мончо пак взе да се оплаква, че няма къде да пласира телферите ни. Питах го ходил ли е на място в Съветския съюз, където са основните ни пазари. Не беше ходил. Взех нещата в мои ръце. Организирах среща в Москва с министрите на тежкото машиностроене, на външната търговия, генералния директор на външнотърговската организация. Отидохме с Мончо, казах му само да мълчи. Генералният директор на външнотърговската организация се ползваше с много голям авторитет. Още от начало ме сряза, че нашите телфери ставали само за краварници, макар да нямахме нито една рекламация. Посъветваха ме да си мълча. Не бях отишъл да мълча, а работа да върша. В яда си му заговорих на ти. Питах го карал ли е "Москвич". Отговаря, че не е . Аз питам: "Искаш ли да ти докарам моя да ти го очукам в главата?" Той се изчерви и изведнъж прихна да се смее. Каза: "Дайте да решаваме проблемите на този габровец. Такъв не съм срещал!" Веднага ми поискаха 200 000 бройки. И работата се отпуши. Мога да разказвам много подобни ситуации.

- Разкажете, много увлекателно го правите?

- Най-големият ни конкурент за телфери беше фирма "Демак"- Германия. Исках да отида да видя как работят там, но посланикът ни в Бон ме предупреди, че става много трудно. Знаят, че Габрово е голям производител на телфери и не дават човек оттам да припари в завода. Бях изключително настоятелен, посланикът успя да организира срещата. Макар и с неохота ни приеха, водихме разговори, разрешиха ни всичко да видим, смятаха ни за много изостанали. Казах на специалистите, с които бяхме, да не вадят тефтери и да не пишат нищо, само да гледат, те знаят какво. Уговорихме сътрудничество, шефът на фирмата ме попита накрая той може ли да посети нашето предприятие в Габрово. Беше 6 декември 1981 година, той каза, че ще дойде на 16 февруари. Чудих се обаче, къде ще го приема. За разлика от тяхната, нашата администрация беше в ужасно състояние, не беше за влизане вътре. А ми се налагаше почти всеки ден да приемам чужденци. Реших за два месеца да преобразя администрацията. Знаех, че веднага ще подадат сигнали за излишен лукс, който си позволявам, знаех че ще има реакция и от Окръжния комитет на партията. С помощта на Христо Даков, който бе в делегацията в Германия и видя всичко, ми дадоха карт бланш да действам. 95 строители се заеха и за два месеца администрацията бе преобразена.

Накарах преводачката да се подготви добре, иначе владееше перфектно немски. Посрещнаха президента на фирмата в София. Прояви голям интерес към технологичната линия, където производствени цикъл е затворен. Не мога да го откъсна от цеховете на обяд да го заведа. Мина два пъти през цеховете. Той бе много учуден, питаше къде продаваме толкова много телфери. Разведохме го и в другите ни заводи извън Габрово. На раздяла очите му се насълзиха и отрони: „Какво нещо е пропагандата, мислех, че още на летището ще видя окъсани, гладни, необразовани хора. Това, което видях тук, е чудо, няма нищо общо с това, което са ни разказвали за вас!“
- Стана ясно, че сте бил ръководител в няколко предприятия. Интересно ми е партията месеше ли се във Вашите работи, както е ставало неведнъж, или Ви даваха свобода на действие?
- Месеше се, но не много. Най ме беше яд, че по цял ден в предприятието за телфери имаше някои, които ми губеха времето, било то журналисти, профсъюзи, партийни кадри. Не можех работата да си гледам. Отидох при Трифон Пашов и му заявих, че не искам никой да влиза в комбината, включително и неговите сътрудници. Той ме послуша и забрани. Оттогава никой не ме закачаше за нищо. Даде ми се възможност да работя спокойно с моя екип, който аз сам съм си подбрал.
- Как подбирахте кадрите, как ги обучавахте и се развиваха те?
- Когато отидох в комбината по телферостроене, имаше много изпъдени хора, специалисти, защото работата не вървеше. Успях да върна всички, които познавам и знам каква работа могат да вършат. Станахме страхотен екип, без думи се разбирахме. Дадох им възможност да творят без диктат. Хората трябва да се уважават, да им се гласува доверие, да им се създава поле за изява. Като низов ръководител в апретурата във „Васил Коларов“ моите хора ги обучавах 3 месеца по 4 часа след работно време. Учех ги на математика, химия, на механика, на всичко, което е нужно за работа им.
- Какви качества трябва да има един ръководител, за да е успешен, да вдъхновява екипа си?
- Преди всичко трябва да е професионалист, човек, който си разбира от работата. Важно е да има организаторски заложби. Ако няма такъв заряд, нещата не се получават.
- Всяко Ваше работно място е малко приключение. Има ли и други?
- Да, едно от най-големите ми предизвикателства беше в памукотекстилния комбинат „Васил Коларов“. Тогава бях съвсем млад, но директорът Иван Кънев ми гласуваше голямо доверие. Трябваше да се преместят всички машини от апретурата, тъкачницата от предприятието „Вълко Червенков“ на нова площадка във „Васил Коларов“. Накара ме да измисля план как да стане. Това бе огромна работа, имаше машини още от 1924 година, нямаше никаква документация за тях. Събра се цялото ръководство на комбината и докладвах пред него. Такава работа се прави за месеци наред. Аз, малко хлапашка ми беше работата, на 26 години бях, заявих, че ще го направя за 15 дни. Казах какво ми трябва за това, първо - пари, второ - 900 тона метал, трето - 150 човека отвън, от системата в страната, и още доста неща. Никой не повярва, че мога да се справя. Но стана. На 15-я ден! През това време не се бях прибирал вкъщи. През деня ръководих работниците, вечер чертаех. След това ме пратиха на почивка след цялото това напрежение. Не исках, но почти насила ме накараха.
- Как приехте разрухата на габровската индустрия, след като самият Вие сте бил участник в създаването на материално-техническата база в града, в бурното развитие на промишлеността?
- Изживях го много тежко. В моята практика преди промените не съм имал проблем да вляза при министър, в Министерски съвет, в Централния комитет на партията. Единственият, който не ме прие, бе Жан Виденов. Отидох да му кажа как се разграбва и ликвидира габровската индустрия, отива за скрап, но той не благоволи да се срещне с мен.
Когато станаха промените, бях ръководител на стопанско обединение „Инструментална промишленост“. Мислех, че веднага ще ме изгонят. Вкъщи дойдоха едни хора, знам кой ги бе изпратил, да ме предупредят, че много говоря, трябва да замълча. Казах им да си ходят и да му съобщят - да каже къде е забил два гвоздея в Габрово, ще отида да ги видя и тогава ще разговарям с него. Идваха и двама народни представители да ме предупредят, че имало слух, че притежавам верига магазини по морето. Поканих ги заедно да отидем да ги видим, аз не съм ходил. Повече никой не ме закача за нищо. Оставиха ме, дори работих три години след пенсионирането ми, през 1990 година.
- Защо бе съсипана не само габровската, но и българската промишленост?
- Имаше нареждане всичко да се съсипе, срине, да няма никаква конкуренция от България. Ако си спомняте, имаше план-програма на Ран. Андрей Луканов го беше поканил да разработят програма какво трябва да стане в България. Оказа се, че Ран имал указания да ликвидира цялата икономика на България. Имаше намеса и на американците, и на англичаните. Ран започнал да посещава членовете на комисията, разказа ми го зам.-министърът на машиностроенето. Ран го питал защо сме си скъсали всички договори със Съветския съюз. „На Запад няма място за вас. Ние ще ви ликвидираме!“, казал Ран. Моят познат му отговорил да пита президента Жельо Желев за Съветския съюз.
Пак повтарям, това бе указание на Великите сили. Нашите хора им бяха слуги. Конспирацията бе българската икономика да се срине и българското население от 8 да стане 4-5 милиона. Спомням си, че преди това габровската промишленост произвеждаше стокова продукция за 1 милиард и 100 милиона лева. Само Габрово, само за 1 месец. След това цялата област произвеждаше годишно за максимум 650-700 милиона лева. Загинаха „Васил Коларов“, „Георги Генев“, „Димитър Благоев“, „Янтра“, „Капитан Дядо Никола“.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Анфас

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня