„Неведение“ – видение в новата българска драматургия

    Със спектакъла „Неведение“ на Народен театър „Иван Вазов“ бе открит тазгодишният Международен фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл в Габрово – меката на хумора и сатирата. Моноспектакълът на Албена Ставрева (номинация за Албена Ставрева за Награда „Икар“ 2023 за главна женска роля) се изигра на пълен салон в Габровския театър.
    „Неведение“ е един вълнуващ, смешен, тъжен и абсурден разказ за живота на Гичка Кукуто – главната и единствена героиня в тази пиеса, която цял живот си „кукува“ сам-сама. Нейният живот е изпълнен с чудеса, спомени за детството, но и много тъга и горчивина, с които тя се сблъсква още съвсем малка. Текстът (дело на самата Албена Ставрева) е жив, колоритен, „пъстър“ като традиционна българска шевица. Особеният диалект, на който говори героинята, прави пиесата още по-впечатляваща. „Неведение“ по някакъв начин силно напомня на Радичковата „Лазарица“ – една изповед на един (не)обикновен човек, покатерил се на високо (в „Лазарица“ – на дърво, в „Неведение“ на камбанарията на църквата), разказващ на целия свят кой е той, какъв е, защо е. Смятам пиесата на Албена Ставрева за ново явление в българската драматургия, до което повече хора трябва да се докоснат.

    В спектакъла си Албена Ставрева е „човекът-всичко“ – драматург, режисьор, сценограф, актриса. Това, което тя е направила, е интересно, вълнуващо и без съмнение заслужава поздравления. Аз обаче мисля, че когато актьорът се наеме съвсем сам да прави свой собствен моноспектакъл (особено когато и текстът е негов), доста често някои от горепосочените елементи липсват. В представлението Албена Ставрева по-скоро представя текста на публиката, вместо да го разиграе, да „се слее“ с него и дори да импровизира – нещо, което пиесата позволява, а и самата актриса с многобройните си и различни роли е доказала, че умее. Това, което не присъства в „Неведение“ и се усеща осезаемо, е режисурата, необходима за целостта на спектакъла, за неговото канализиране в точна и вярна посока, а, разбира се, тя е и от изключително значение за самия актьор. Когато е воден от добър режисьор, добрият актьор е способен да разкрие целия си потенциал.
    „Неведение“ е спектакъл, който би могъл да се развие още в тази посока и да се превърне в едно още по-силно театрално преживяване, в което Албена Ставрева със своята особена (и вече все по-рядко срещана у други актьори) чувствителност, земност и чудатост би била още по-изключителна като незабравимата героиня Гичка Кукуто.
    * * *
    Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.