Най-добрите познавачи на османотурски преведоха 22 нови документа от XV – XIX век

     Регионалният исторически музей в Габрово съобщи важна новина, свързана с малко проучения период в историята на Габрово – османския. Най-добрите специалисти и преводачи от османотурски език в сътрудничество с музея са превели 22 нови документа, които ще осветлят така наречените „тъмни“, първи векове на османското владичество, ще добавят нова информация за новата история на селището.
    Проучването на периода и работата с османотурски документи беше един от приоритетите, залегнали в концепцията на новия директор на РИМ – Габрово Росен Йосифов. Три месеца след спечелване на конкурса Йосифов съобщи и първата информация за успешно реализиране на заявените идеи. Според неговите думи основна заслуга за издирването и превеждането на документите има д-р Ива Инджова, главен уредник и специалист в научната група към музея. 
    За успешно приключилата инициатива и работата в третия по големина Османски архив в света разговаряме с д-р Инджова.

- Шансът да се реконструира с документи османският период на Габрово наистина е вълнуващо събитие – поздравления! Как се стигна до този успешен резултат – 22 нови документа, и как те ще осветлят историята на селището?
- Говорим за първата международна акция по издирване на османотурски документи, организирана от Регионален исторически музей – Габрово. Идеята ми беше да акцентираме върху османския период, защото там нямаме съществени документи.
Целта е да се напише история на Габрово през османския период на базата на тези документи.
Използвах колектив от водещи познавачи на османотурски език: проф. д-р Стефан Андреев, доц. Мария Калицин, проф. д-р Красимира Мутафова и д-р Невена Неделчева.
На базата на нашата съвместна работа постигнахме изключително добри резултати. Издирихме документи за историята на Габрово от Истанбулския архив, които дават много сериозна заявка за написването на една добра история за османския период. С тези документи и още, които намерихме заедно с проф. Стефан Андреев в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, ние можем да се похвалим вече с 22 документа.
Сред тях има два регистъра, които проф. Мутафова ще преведе. Единият касае XVII век, а другият – XVI век. Тези документи ще постъпят тук, в музея. Аз използвам още 14 документа от XV – XVIII век, които издирих и вкарах в научен оборот. Всички те – старите плюс новите, ще бъдат реализирани под формата на сборник със заглавие „Османотурски документи за историята на Габрово XV – XIX век“. 80 процента от документите ще бъдат с илюстрация.
Първоначално идеята ми беше да бъде XV – XVIII век, но излязоха и доста добри документи през XIX век. Ако трябва да съм съвсем конкретна, седем документа са от XIX век, останалите 28 – с акцент върху османския период. 
 – В какъв период се случи тази международна акция?
- Два месеца огромен труд и координация. Благодарение на директора на музея Росен Йосифов, който прегърна и подкрепи моята инициатива, ние завършихме тази акция изключително успешно.
- Да отбележим, че музеят вече има разчетени османотурски документи.
 - Старите ги нямаме тук, в музея. Аз съм ги издирила чрез колеги, които са ги публикували в научни издания. За съжаление, ние изоставаме. Колегите от Севлиево и Търново издадоха много отдавна такива сборници с османотурски документи, които осветляват историята на Търново и на Хоталич. Подех тази инициатива, която е много успешна до този момент – имам общо 35 документа, които ще излязат до два-три месеца в сборник. Както казах, вече имаме база за написване история на Габрово през османотурския период. Абсолютно всичко е издирено, което е възможно. Те не са много, но Габрово е било малко селище през този период, не е било каза, както  Хоталич и Търново. Не сме каза, защото имаме дервентджийски статут. За пазителите на Прохода също излиза информация – на колко места са пазили, по колко дервентджии са били на едно място. 
Документите не са много, но са съдържателни. Регионален исторически музей – Габрово и неговият отдел „История на България XV – XVIII век“ вече ще разполага с най-ранния документ  – от 1579 година. Досега беше ходжетът за църквата „Св. Петка“ от 1704 година. Ходжетът е документ, с който жителите на Габрово получават разрешение да ремонтират църквата. Тук има много въпросителни, защото в документа, с който музеят разполага, османистите не разчетоха никъде името на света Петка. Ние не знаем категорично дали става въпрос за тази църква. Но ще се опитаме да изясним въпроса чрез допълнителна компютърна обработка на текста, защото ходжетът е доста стар. Той е публикуван от д-р Петър Цончев в монографията „Из общественото и културно минало на Габрово“. Там е цитирано името на църквата – Света Петка. Цончев посочва, че преводът е направен от друг голям специалист – Хиндалов, директор на Ориенталския отдел преди Стефан Андреев. Хиндалов е превеждал ходжета преди век и може би е разполагал с по-добър вариант, в смисъл по-четлив. Той е бил един от най-добрите преводачи за своето време. Аз съм впечатлена от проф. Андреев като специалист в съвместната работа. Той взема документа, превежда веднага от османотурски и пита искате ли този документ, после прави същото със следващия...
Може би трябва да спомена, че в музея имаме много тапии на османотурски, но те са само анотирани с няколко изречения, цялостен превод нямаме. Никой досега не е отварял документи за Габрово в Ориенталския отдел на Националната библиотека, да не говорим за такива извън България.
- Преди да оповестите резултатите в сборника, може ли накратко да кажете каква информация дават документите, които са притежание на Националната библиотека? Новите данни ще променят ли историческото познание за Габрово?
- Освен документи от Истанбулския османски архив, има и един Анкарски дефтер. Това е термин, който се употребява за опис (регистър) от епохата на османското владичество. На базата на дефтера извличаме поименно имената на габровското население и то от XVII век. Колко са били дервентджиите, с какво се е занимавала останалата част от населението, колко е било по численост населението на Габрово – поименно.
Със сигурност един от регистрите променя това, което знаехме досега – най-ранният, този от 1579 година. Доказва, че в един период от време Габрово е било подчинено в административно отношение на Хоталич, а не на Търновската каза. Ако колегите анонсираха този проблем, то ние вече разполагаме с пълния превод на документ, благодарение на тази акция, която направихме с д-р Невена Неделчева - преподавател по османистика във Великотърновския университет. Тя издири документите в Истанбулския архив и ни ги предостави. 
Ще получим данни за различни видове османотурски данъци, които сме плащали като селище на хазната чрез турската администрация. Излизат много нови имена на администрация, която е управлявала тук, в Габрово.
    Габрово е било приходоизточник не на случайни хора, а на самия велик везир, както и на главния дефтердар – най-висшестоящия финансов служител в Османската империя. Това показва, че селището е било зона на много сериозно влияние. Получаваме данни за това къде отиват данъците на Габрово, къде се разпределят парите ни. Използвани са за заплати на войниците, за руско-турската война от 1828 – 1829 година... – много ценен документ.
Намираме ценна информация и за нови първенци на града – техните имена, тяхната дейност, техните злоупотреби. Досега знаехме от документите, които Страшимир Димитров е публикувал (от 1730 – 1731 година), имената на двама местни първенци. Сега дръпнахме към 1698 година и научаваме името на местния първенец – поп Стано.
Идеята ми е да се събере всичко – старото и новото, за да придобием максимално пълна  картина за историята на града през османския период.    
- Споменахте злоупотреби... какви? С власт?
- Злоупотреби в смисъл събиране на данъци, без да има за това султанска заповед или патриаршеска, на своя глава. Нека дочакаме сборника и ще имате цялата информация. 
- Един любопитен въпрос – как става търсенето и намирането на тези ценни документи, какъв е пътят до тях?
- Чрез издирване в инвентарните книги и чрез наемане на специалисти, които знаят къде да търсят. Трябва да наемеш най-добрите, за да има резултат. Намерих най-добрия, заведе ме, извади правилните инвентарни книги, знаеше за какво става въпрос – говоря за проф. Андреев. Запознах се с всичко, което е публикувано до този момент. Направи ми впечатление, че доста колеги споменават Габрово с много интересни факти. Събрах всички документи, които са публикували в сборниците, имам ги вече набрани, остава да вкарам новите документи. Ще го направя. Естествено, ще струва много труд да наредя пъзела, но си заслужава. Аз давам една добра основа, за да напишат колегите история на Габрово от XV до XVIII век. Това, което имаме като информация от 1980 година, изданието на БАН, и от колектива на Цоньо Петров от 1996 година, е недостатъчно, за да стъпим на здраво и да осветлим този тъмен период, все още.
С тези документи вече претендираме да имаме един авторитетен сборник заедно с градове, които са били кази, като Севлиево и Търново, излизаме на една добра научна основа. 
    * * *
Ива Инджова е възпитаник на Националната Априловска гимназия. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и започва сериозна изследователска работа.         Интересите ѝ са насочени предимно към периода на Възраждането. 
Доктор по история на Института за исторически изследвания на БАН.    
Автор на книгите „Габровската интелигенция през Възраждането“ (2022), „Търновската архиепископия–патриаршия през XIII-XIV век“ (2017, 2023), „Габровската община през Възраждането" (2013, 2022, второ допълнено издание).
„Старата“ университетска привързаност към Средновековието не напуска Инджова и в момента тя е отдадена на османския период.