Научен форум, посветен на 140 години от рождението на Рачо Стоянов, се проведе в Дряново

Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ посветена на 140 години от рождението на писателя, драматург, преводач Рачо Стоянов се проведе на 5 и 6 октомври в Дряново. Организирана от Исторически музей –  Дряново, Община Дряново и Исторически факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ под научното ръководство на проф. д-р Петко Петков бяха изнесени 50 доклада и научни съобщения. „Исторически музей – Дряново се оказа изключително подходяща среда за исторически публикации. Форум, който събира хора с различни интереси“, подчерта проф. Петко Петков.
Бе представен  том 2 на „Известия на Исторически музей - Дряново“ с материали от проведената миналогодишна Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“ и дейности на музея.
На градско тържество бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Рачо Стоянов и открита документална изложба в залите на музея.

Проф. Петков: „Общината и държавата трябва да полагат усилия за нашето културно наследство“ 

- Проф. Петков, започна второто издание на националната научна среща „Епохи, личности, памет“?
- Конференцията е с много широка тематика, но винаги има едно посвещение. Миналата година бе посветена на годишнина на Никола Мушанов и Стойчо Мошанов, а сега е на известния писател от Дряново Рачо Стоянов. Нашият Исторически факултет винаги е сътрудничил на такива инициативи, както и на седемгодишната традиция в Габрово да се провежда национална конференция - Старопланинистика. Така, че продължаваме с Иван Христов, който има и габровски опит от Регионален исторически музей и вече е директор на Исторически музей - Дряново. След като втора година тук има над 50 участници смея да се надявам, че това ще бъде една традиционна национална дискусия на хора с най-различни интереси, от най-различни епохи, от музеи, университети, учени от БАН, архиви. Днес имаше и дипломат от кариерата, който сподели интересни неща за българската диаспора в Иран, повечето работници от Предбалкана потърсили препитание 20 – 30-те години на миналия век.

Иван Христов – директор на музея в Дряново, и проф. Петко Петков

- Ръководите секция „Епохи и личности“ на конференцията?
- Моята представа беше, че Рачо Стоянов не е толкова добре познат. Колеги казаха, че изследванията за него не са толкова много, а приносът му не е малък. Повечето колеги отварят една страница - литературоведческа, а другата - историоведческа, чисто биографическа към тази безспорно интересна и малко позабравена личност от национална величина, която прави така, че дряновци да се гордеят. Днес видяхме какъв интерес предизвика поднасянето на цветя и венци на паметника на Рачо Стоянов – ученици, деца, граждани, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ - Габрово. От една страна излиза, че той не е подценен, а сякаш нареден сред събратята си по перо остава малко назад.
- С тези изяви събуждаме паметта?
- И може би правим един жест на заслужена благодарност към тази личност, която бидейки скромна и сдържана на времето си е останала в страни от фокуса на общественото внимание.
- Вашата тема бе изнесена в секция „Памет и културно-историческо наследство“.
- Темата „Национални герои и национални предатели“ бе хрумване от миналогодишната - „Какво празнуват официално българите и пред кого се покланят. За официалните и националния празник на българската държава (1879 – 2022)“. Това е дискусионен въпрос и реших, че е по-добре като нещо също актуално – доклад за официалните празници и националния от създаване на новата българска държава от 1879 г. до ден днешен. И се оказа, че темата е изключително актуална. При това наскоро политици поставиха въпроса за националния празник. Независимо от техния политически мотив, от който стана ясно, че те ще се откажат. Хуманитаристи поставяме тази тема поне от 30 години. Защото все едно дали е 6 или 22 септември, проблемът е, че трябва да започне сериозна научна дискусия за празниците. А не някакви политически пререкания, наричания с хулни думи, което е чисто политически, партизански дебат. Не ни трябва това, защото всъщност в България няма система, обсъдена и обществено приета за празниците. Дори последният национален празник е наложен от същите власти, които свалиха Тодор Живков. Само два месеца след това с Указ на Държавния съвет от Петър Младенов, без обществено обсъждане, камо ли референдум. На 27 февруари 1990 г. беше наложен Трети март. Веднъж издигнат на такова ниво той стана сакрален. И всеки, който се опита да говори, макар и основателно, критично затова, че Санстефанския договор не е окончателен, започна да бъде представен точно като национален предател и родоотстъпник по мнение на някои съвременни политици.
Отдавна се е оформило мнение. Ние имахме национална конференция във Великотърновския университет на 20 октомври 2022 г., която представяше хора от БАН, университети, музеи, цялата академична общност и се оформи принципно становище, че 3 Март не отговаря на принципа национален празник. И макар някои колеги да са за 6 септември - Съединението, други за 22 септември - Независимостта, надделя общата представа, че този ден, който сега е националния празник 24 май - до голяма степен заслужава да бъде признат.
Моето лично мнение е, че понеже това трудно ще стане - за 3 Март много ясно прозират външни намеси, нека политиците да имат смелостта и куража поне да изравнят статута на всички официални празници. Както е било години наред до 1990 г. Всички да бъдат официални с еднакъв статут. Тогава ще стане ясно, кой паметен ден българите най-сърцато, най-искрено и без никакво подтикване почитат.

- Традиция е научите форуми да издават сборници с материалите от тях.
- Да. И колегите от Исторически музей - Дряново имат тази заслуга. Когато има сборник човек може, ако не е присъствал, хора които имат интереси, а любители на музата Клио са много, да прочетат, да се включат задочно в тази широкопрофилна национална конференция. 
Чудесно е, че колегите от Дряново и тази година ще подготвят сборник. Още едно доказателство, че трудът на музейните работници трябва да бъде оценен заслужено, адекватно. Те да не бъдат поставени на последно стъпало в йерархията на дейците на културата. Общината и държавата трябва да полагат усилия за нашето културно наследство. Това е основата, което е база за нашата съвременна идентичност. 
Комплимент е към добрия професионален дух на Исторически муй Дряново, от колегиалната атмосфера, която цари тук. На драго сърце както аз така и мои колеги от Историческия факултет, чийто възпитаник е и директора Иван Христов, се отзоваваме и винаги ще помагаме. Най-голямата благодарност за един учител е да види възпитаниците си реализирани.
Пожелавам здраве и мир. Да не забравяме, че се намираме, за жалост, във време на размирици. Да има мир за да покажем, това което сме научили. 
На колегите от музея пожелавам да са все така задружни и солидарни както досега за да дочакаме третото и следващи издания на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.