Програма за празника Богоявление в Дряново през 2024 година

Богоявление е сред най-големите зимни празници, а в Дряново се отбелязва редовно от много години. На 6 януари стотици хора се събират около каменния мост над река Дряновска, построен през 1861 година от майстор Колю Фичето, за да видят ритуала по спасяване на кръста.

Тази година Богоявление (Йордановден) е в събота, ето програмата за празника:

09:00 ч. - Богослужение и в трите храма в града - "Св. Троица", "Св. Никола" и "Св. Въведение Богородично";

10:45 ч. - Литийно шествие от храм "Св. Въведение Богородично" до каменния мост над река Дряновска;

11:00 ч. - Водосвет и ритуал по спасяване на богоявленския кръст.

Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил братовчед си Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет. Свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят. Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година.

Българите наричат празника Йордановден още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско). На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден къпят болни там, където е хвърлен кръстът. На Богоявление се извършват много обреди с кръстена вода за здраве и плодородие. Рано сутринта моми и невести отиват да налеят кръстена вода. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.

Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна кадена вечеря (някъде това се прави вечерта срещу Кръста на 5 януари). За трапезата се приготвят, както на предишните кадени вечери, само постни ястия, жито, прясна пита, джуркан фасул, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, орехи и вино. Стопанките омесват обредна пита. В родопските селища в нея слагат пара за щастие и късмет. Свещта, която е горяла на трапезата на последната кадена вечеря, запазват и когато през лятото дойдат градоносни облаци, я запалват, като вярват, че така ще спрат природната стихия. Най-възрастният мъж в семейството прекадява ястията с лемежа от ралото, после чупи питата и благославя.

На Йордановден се правят прогнози за бъдещото плодородие и за времето през годината. Ако денят е студен и сух, то се очаква плодородна година. Общо е вярването, че ако на този ден хвърленият във водата кръст и китката на попа, с която ръси, замръзнат – голям берекет ще има през година. Според народното вярване, през нощта срещу Богоявление небето се отваряло и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде. В района на град Битоля през вечерта на Богоявление моми, готови за женитба, изпълняват обичай тайани – обредно напяване на пръстени и китки. В селата в Разложко и Прилепско е познат интересен обичай водичарки. Малки момичета се разделят на групички и обикалят къщите, като пеят водичарски песни на всеки отделен член от семейството, с които им пожелават здраве и благополучие. В Средните Родопи за Йордановден е характерен друг интересен обичай, познат като хаскане – обредно къпане на всички, които посрещат Водици в нов социален статус – младите булки и младоженци, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. Къпаните се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде окъпан, трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата настъпва краят на мръсните дни (които са от Коледа до Йордановден) и започва периодът (от Йордановден до Заговезни) на сватбите и изпращането на сгледници. На Йордановден с гостуване се почитат и всички именници.

Днес това е един от много почитаните християнски празници у нас. Масово се отбелязва с водосвет и с хвърляне от свещенослужители на кръста във водоеми, като  млади мъже се надпреварват да го хванат.