На 15 август се отбелязва Денят на спасението в памет на загиналите лекари, медицински сестри и доброволци при спасяване на човешки живот

    България е първата страна в Европейския съюз и в света, която с правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си заради другите. Денят на спасението е обявен за национален празник с решение на Министерския от 20 декември 1912 година. Инициатор това да се случи е писателят лекар Тотко Найденов.   На този ден  точно в 12 часа сирени на болничните линейки зоват за почит към загиналите за спасяването на човешки животи в мирно време.
    Причина да се избере датата 15 август за Ден на спасението е саможертвата на д-р Стефан Черкезов.

    На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг.
    Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус.
На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица
    В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора.
    Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо. А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.
    На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
    Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората.
    Облечен е в бяла найлонова риза. Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
    Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
    И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали. 
    Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица.
    По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата. 
    Пристига в хирургичното отделение.
    Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: 
    - Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за  другите пациенти!
    Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия. 
    Последните  думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм: 
    - Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар!
    По време на катастрофата, съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.
    Същата година – на 19 октомври – д-р Стефан Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“.
    След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. „
    Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.  Тя става лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ и от години живее и работи в Германия. Там е омъжена. 
    Какъв е бил животът на двете след смъртта на д-р Черкезов?
    - Много, много труден. Дъщеря му сподели, че нито един от спасените от баща й хора не е отишъл след това да ги потърси и да ги подкрепи.
    Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие. И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.
    Знаем, че болницата във Велико Търново носи името на д-р Черкезов...
    - Да, болницата в Търново, в София е била кръстена улица на неговото име. Но след 1989 г. улицата е прекръстена. Не знаят, за съжаление хората, кой е Стефан Черкезов и какъв подвиг е извършил.
    Поклон пред подвига и саможертвата на Човека с голямо сърце!