Мирослав Начев: „ В съвременния свят е много важен прагматизмът“

НАДЕЖДА ТИХОВА
Третокурсникът от Техническия университет в Габрово със специалност Компютърни системи и технологии Мирослав Начев получи в навечерието на 24 май не една, а три награди от ректора на университета проф. Райчо Иларионов. Той беше един от наградените 30 отличници с 200 лева и грамота, получи грамота за завоювания сребърен медал в Междууниверситетско състезания по математика, както и сертификат за придобиване на една от най-високите степени в студентската ранглиста - „Състезател с изключителни постижения“. Освен че му се наложи три пъти да излиза отпред за награда, той получи и още една приятна изненада – спонсорът му доц. Десислава Петрова, му връчи първия екземпляр на издадената му първа поетична книга „Звук на съвършенството“. Как се става отличник? Какво е характерно за съвременното образование у нас? Какво е мястото на поезията при състезателя по математика? Как вижда бъдещето си? Тези, а и още въпроси зададохме в навечерието на празника 24 май на Мирослав Начев.
- Как избрахте специалността Компютърни системи и технологии?
- Аз учих до седми клас в СУ „Отец Паисий“. Тъй като тогава ме влечеше историята и българският език, реших да кандидатствам и се запиша в Априловската гимназия в паралелка по история. Като завърших, реших да продължа в Техническия университет в Габрово като студент по Компютърни системи и технологии. Избрах тази специалност, защото разбрах, че 90% от хората, които я изучават, са намерили реализация на пазара на труда.
- След Икономиката, Стопанското управление и Социалните дейности, май в момента е модерно да се учи именно специалности, свързани с високите технологии. Има ли такава мода според Вас?
- В съвременния свят е много важен прагматизмът и смятам, че той движи „модата“. Другото, което я движи, е пазарът на труда. Всеки трябва да се съобразява с него. В противен случай може да му се наложи да продава домати и краставици.
- Вие имате ли рецепта как се става отличник? Понякога човек може да изпъкне лесно на фона на незаинтересовани хора, които не посещават лекции и неглижират образованието си.
- Това обаче не означава, че си отличник и успял студент. Отличник се става единствено с упорит труд. Както е прието да се казва – успехът е 99% труд и 1% талант. Трябва да положиш много голям труд и чрез него успехът идва сам. Рано или късно плодовете на труда идват при теб.
- Все по-малко са кандидатите да учат инженерни специалности, защото следването е трудно, иска се много четене.
- На мен лично ми е по-лесно да се справям с инженерната материя отколкото например с икономиката. В училище най-трудно и скучно ми беше по география и икономика, защото това са зубрашки науки, в които трябва да се учи буквално наизуст. Докато инженерните науки изискват логика, разбиране. Точно затова тях ги усвоявам по-лесно. Но аз не само чета. Винаги когато мога, намирам време да се разведрявам. Правя го чрез спортуване, разходка, чрез друг вид забавления като ходене по дискотеки...
- Защо работодателите непрекъснато казват, че завършилите висше образование млади хора не са подготвени за производството?
- Университетът е създаден, за да положи една основа. Истинското училище започва когато човек излезе от университета. Т. е. целта на работодателя във фирмата е да надгражда на тази основа и по този начин студентът да стане „дялан камък“ и квалифициран специалист.
- Вие как преценявате – достатъчни ли са във Вашето следване практическите занимания в университета. Сега има достатъчно компютърни кабинети.
- Според мен не е лошо да има малко повече практика. Понякога дисциплината Производствена практика за съжаление се кара формално и някои хора просто отиват да им се заверят дневниците. Аз лично съм привърженик на така нареченото дуално обучение – лекциите и практическата работа да бъдат съчетавани паралелно. Това би бил ключът към успешното развитие на един IT-специалист.
- Какво друго не харесвате на образователната ни система?
- Става въпрос за стипендиите. Дори и за пълни отличници има бариера за доход. По този начин се подтиска потенциалът на хората, които са положили труда, за да постигнат такъв успех. Когато човек е постигнал успех, той трябва да получи награда за него.
- Какво означават степените в студентската ранглиста?
- Студентската ранглиста се формира на базата на статистически данни, чрез които се изчислява успехът на студентите. В ранглистата има четири степени. С над 4 точки са хората състезатели – участници в състезания. Аз получих сертификат за третата степен „Състезател с изключителни постижения“, постигнал над 20 точки. За да постигне тази степен, човек трябва да е участвал поне в 2-3 състезания. Аз съм получил сребърен медал на междууниверситетско състезание по математика, но това е само част от постигнатото. Имам участия в Националната олимпиада по математика и от първи курс, откогато съм участвал, досега винаги съм се прибирал с медал. Само преди два дни се прибрах с бронзов медал от Пампорово.
- Тези дни получихте и още нещо, което е също вид награда – излезе от печат първият екземпляр на първата Ви стихосбирка, наречена „Звук на съвършенството“. Как стана това?
- Аз пиша поезия от пети клас. Събирал съм творбите и в един прекрасен ден ми дойде идеята, че мога да ги обединя в книга, в която имам някои послания. Нарекох я „Звук на съвършенството“, защото лично аз смятам, че истинската поезия е ода за универсалните човешки ценности и поетичното слово като извор на ценности е звук на съвършенство. Другото много важно послание в моето творчество е, че чрез силата на добродетелта човекът трябва да изгради своя бленуван мир. Когато правим заобикалящия ни свят по-добър, тогава ние го правим по-съвършен. Поезията е звук на съвършенство от гледна точка на послание и ценности.
- На кого дължите това, което сте? Кой Ви изгради ценностната система?
- На семейството, на близки и приятели, а донякъде и на самия себе си. Според мен има добродетели, които трябва да бъдат насаждани и не трябва да бъдат погубвани. В съвременния свят някак си се губи ценностната система. Правят се много золуми, престъпността е висока, агресията е голяма, навсякъде хората са изнервени. Аз лично чрез поезията си целя да покажа на хората кои са добродетелите и каква е пагубната последица от тяхната загуба. За излизането на книгата ми аз получих помощ от доц. Десислава Петрова, която преподава по Стопанско управление в Техническия университет. Тя е моят спонсор. Стиховете ми й направиха впечатление и тя каза: „Аз ще ти подам ръка и ще ти помогна да издадем книга“.
- Как си представяте бъдещето си?
- Много е трудно да си представиш бъдещето във време, в което не можеш да предвидиш какво ще се случи утре, а какво остава за след 10-20 години. Аз съм оптимист и си представям себе си като реализирал се в областта на информационните технологии, намерил една професия, която да му осигурява прилични доходи и продължаващ да се развива в областта на поезията и литературата. За да си успял човек, няма нищо по-важно от това да си здрав. На второ място, за да си успял означава, че чрез делата си трябва да оставиш отпечатък върху заобикалящия те свят. Успелият човек живее чрез своето дело.