Любен Попов: „За да си добър актьор, освен талант и работа, е нужен шанс и късмет“

^{Препоръчана!}

Любен Попов в

Любен Попов е опитен актьор, има немалко роли зад гърба си в Шуменския и Габровския театър. Той няма любима роля, не мечтае да бъде Хамлет, но всяка роля за него е предизвикателство. Той много държи на добрата драматургия, световната и съвременната. Помага на съвсем младите актьори да се приобщят в „хабитата“ на театъра. Като никога не забравя, че за да си добър актьор, освен да си талантлив и работлив, е нужен шанс, късмет.

- Завършили сте театрален колеж „Любен Гройс“, кой беше Вашият ръководител, какво научихте там?
- Да, бях в класа на проф. Елена Баева, тя успя да положи добри основи на нашето образование. Много от нас след завършването станахме актьори.
- Как попаднахте в Габровския театър? Преди това къде сте играли?
- Преди да дойда в Габрово, бях в Шуменския театър до 2017 година. Бях спрял за малко да се занимавам с театър. След това дойдох в Габровския театър.
- Ударно сте влезли в спектакъла „Чешити“ на Невена Митева. Интересна ли бе ролята?
- Да, тя е характерна комедийна роля. Беше предизвикателство за мен срещата с произведения на Чудомир, преди това не бях го играл.
- Участвали сте в „Под игото“, каква беше ролята Ви?
- Ролята ми в „Под игото“ е на Иван Мърквичка, един от илюстраторите на романа на Иван Вазов. Постановката е за това как е създаден романът „Под игото“, перипетиите около неговото издаване. Предизвикателство беше и първата ми среща с Петринел Гочев като режисьор.
- Много добре Ви се получи ролята на Приказливко в детския спектакъл. Трудно ли е да се играе пред деца?
- Донякъде, да. Наскоро си дадох сметка, че детските представления са по-кратки, отколкото тези за възрастни, за малкото време, което имаш, задачата е да играеш много различни състояния. Трябва да си много гъвкав и повратлив, бърз, динамичен в превъплъщенията, които трябва да представиш.Това не на всеки се отдава.
- В „Лейтенант Густл“ на Васил Дуев имате главната роля, разкажете нещо повече за спектакъла?
- Тематиката там е много интересна. Двама души обявяват дуел, става дума за това какво се случва с единия, всичко, което преживява, прави си равносметка на живота, къде е допуснал грешки. Да го наречем дръпване на чертата. Нали утре можеш да бъдеш убит на дуела. Беше голямо предизвикателство за мен, защото ролята не беше малка, нито лесна. Има едни монолози, в които обръщам поглед към миналото.

- Васил Дуев Ви повери интересна роля и в „Орото ламя“ е, каква е беше тя?
- Става дума за Тодор, който от града отива да живее на село, после тръгва на война заедно с другите мъже. Доста интересна роля беше, а също и целият спектакъл.
- Участвате и в премиерния спектакъл „Моби Дик“?
- Играя ролята на дърводелеца на кораба. 14 актьори участваме в този спектакъл. Корабът е на сцената, всички сме в динамика, има много интересни картини с осветление. Мисля, че се получи, удовлетворен съм от резултата, мисля, че и колегите, и публиката - също.
- Вие сте опитен актьор, с много роли зад гърба си, има ли какво да научат от Вас съвсем младите актьори, които идват направо от НАТФИЗ?
- В НАТФИЗ и другите частни колежи дават на студентите доста добра школовка, идват доста добре подготвени. Като завърши образованието си актьорът, сетивата му са доста изострени. Разказва ми наскоро една студентка, че отива в 8 часа сутринта и се прибира в 11 вечерта. 15 часа работят. Младият актьор, като дойде после в театъра, ти виждаш в него една машинка, на всичко е готов. Можеш да предадеш опит, за да влезе по-бързо в този „хабитат“ на театъра, така да го нарека, това е едно общество, в което ако не допуснеш младия човек, малко трудно ще се приобщи. Затова винаги съм полагал усилия да бъда добронамерен, да мога да помогна на младите да се приобщят. Винаги съм казвал на младите колеги, че до три сезона издържи ли, ще стане актьор. Защото много от младите изкарват един - два сезона и се отказват по една или друга причина. Не са им отговорили на очакванията, възнаграждението е малко или нещо друго и се отказват. Малко актьори искат да работят в извънстоличните театри, което е жалко, готов продукт, страхотни актьори, пъргави, динамични, гъвкави, но не искат в провинцията. Казват или в София, или нищо. Намират си някаква друга работа в София и остават там.
- Имате ли любими роли, които сте играли наистина с удоволствие и хъс?
- Всички роли са ми любими. Сещам се за една роля, която играх с голямо удоволствие. Работихме преди време с Василена Радева, играех Коликов в една руска пиеса. Той извършва убийство от ревност. Играх Божан от „Гераците“ в Шуменския театър, с режисьор Бина Харалампиева. Нашият баща играеше вече покойния Илия Раев. Не мога да не спомена последните роли в Габровския театър, за които вече говорихме.
- А роля, за която мечтаете от съвсем млад актьор и непременно искате да изиграете, имате ли?
- Нямам такава роля, за която да мечтая. Това, което за мен е важно, е да бъде драматургията добра, това е много важно за един спектакъл. В тази добра драматургия, ако има възможност аз да съм добре представен в предизвикателна роля, това е вече друга работа. Колко много условия има, за да постигнеш нещо и да си кажеш: „Да, това беше хубаво представление, ролята ми беше по сърце“.
Гледах наскоро в Народния театър „Синът“ - една страхотна драматургия за съвременните теми на нашето общество. Захари Бахаров и Теодора Духовникова играят. Наред със световната класиката, от която имаме нужда, имаме изключително голяма нужда и от съвременни драматургии, които засягат проблемите на нашето общество. Макар че мнозина зрители предпочитат комедията. И чрез нея можеш да засегнеш наболели проблеми в обществото.
Ролята идва като изненада, доста си чакал за нея, много други роли си изиграл, докато попаднеш на роля, за която може да кажеш: „Ето, това е!“.
- Кое според Вас е най-важното за един актьор, освен талант, за да е успешен?
- Късметът, шансът. Ти може да си много талантлив, да работиш много, но ако нямаш шанса да работиш с добър режисьор и не попаднеш в постановката... Другото е вътрешната мотивация. И пак важен е шансът, колкото и да си мотивиран.
- Как се чувствате в габровската трупа, напоследък тя е във възход, спечели немалко награди?
- Чувствам се много добре. Още през 2018 година се приеха много добре. Целта е заедно да направим нещо, което е добро. Ако не си вътрешно мотивиран, няма как заедно да създадете един продукт, да се трудиш за това, да се отдадеш на зрителя, на публиката и тя да казва: „Ей, бяхте много готини, страхотни“. В габровската трупа виждам изключително мотивирани хора да правят изкуство, заедно бихме могли да работим още дълго време.
- Не сте габровец, как се чувствате в Габрово, харесва ли Ви градът?
- Много приятен град, чист и зелен. Аз съм от София и винаги се радвам, че заради репетиционен период се връщам в Габрово. В Габрово има едно спокойствие, което го няма в големия град.