Изследователите да надникнат в психологията на човека, предложи националната конференция „130 години музейно дело в Габрово”

Вела Лазарова

Двудневната национална научна конференция, организирана от Регионален исторически музей - Габрово и Института за исторически изследвания - БАН, на тема „Индустрия, иновации и технологии: историческият опит на българите и приносът на габровци“  включи повече от 30 доклади и съобщения. „Всички те бяха интересни. Интригуващото е, че темите, разгледани от различна гледна точка, отразяваха проблемите на времето“, подчерта научният ръководител доц. д-р Илияна Марчева (на снимката) от ИИИ-БАН.
Втория ден един от акцентите в работата на конференцията бе дигиталната комуникация, мястото на музея днес. Въпросът бе поставен от доц. д-р Добринка Парушева от ПУ „Паисий Хилендарски“ и Институт по балканистика с център тракология – БАН, гл. ас. д-р Пенка Пейковска, ИИИ - БАН, и за   „Музеят като място на паметта“ от  доц. д-р Наталия Христова, НБУ. В случая целта на дигиталното комуникиране е да се направи културното наследство по-достъпно - онлайн. Изтъкнато бе, че от 2010 г. Европейският съюз е основен агент на дигитализацията му. Пример е проектът „Inventing Europe”, включващ седем европейски държави, между които Англия, Германия, Холандия, България и др. Включена е и Норвегия, макар и не член на европейското семейство. Основен проблем при онлайн колекциите е, че експонатите често се повтарят. Необходимо е осмисляне на обектите по различен начин с ориентация към наратива (историята, която се разказва), особено полезно за обучаване на студенти (гл. ас. д-р Пенка Пейковска). Темата за съвременния музей предполага - обогатяване местата за памет. Знаково място за съвременното развитие са индустрия, изкуство. Както и повече адекватност за различните поколения (доц. д-р Наталия Христова).
Налага се мнението, че виртуалният музей не е толкова полезен за обикновения посетител, колкото за изследователите и целите на обучение. Той е „недостатъчно ползваем без предварителна подготовка“. В експозицията много важна остава атмосферата на разказа, която включва човешката история. За съжаление, виртуалните реалности все повече изместват живото човешко общуване. За предпочитане е съчетаване на реалния музей с виртуалното представяне. Последното позволява съпоставяне на нещо, което е другаде. Има го и това, че днес традиционната експозиция по-трудно влиза в диалог с новия посетител. Разбира се, в един музей по-вълнуващи са виртуалните игри.