Инж. Николай Николов Габровци трябва да са спокойни и щастливи, че имат едни от най-хубавите и запазени букови гори в България

Inzh.-Nikolai-Nikolov
Инж. Николай Николов

Мит е, че бездействието в горите води до тяхното по-добро състояние, категоричен е директорът на РДГ-Велико Търново

- Г-н Николов, основателни ли са притесненията в обществото за състоянието на нашите гори?
- Колкото за състоянието на българската гора, аз не намирам никакви притеснения. Гората бавно и необратимо завзема все повече и повече територии от планинските и полупланинските региони в страната. Няма изсечени и невъзобновени (пустеещи) гори. Притеснението ми като българин е тоталното застаряване на нацията, тенденцията за прогресивно намаляване на населението, изчезването на много на брой села и махали от картата на България и превръщането им в руини, пущинаци и накрая в гори – това ще бъде катастрофален проблем за обществото и държавата.
Габровци трябва да са спокойни и щастливи, че имат едни от най-хубавите и запазени букови гори в България. Габровци традиционно са консервативни и критични към провеждането на сечи в горите. През последните 4-5 години ползването на дървесина от горите в региона се увеличи двойно. То се дължи най-вече на настъпилите необратими поражения в резултат на снеголоми, снеговали, ветровали, съхнене по иглолистните култури. Над 50 000 куб. метра дървесина беше повалена, което наложи спешното й усвояване. Не на последно място значително се увеличи ползването от горите, собственост на физически и юридически лица. Голям брой собственици задействаха своите гори за сеч при спазване на нормативната уредба, с цел реализиране на приходи от собствеността си. Притеснение от това ползване не трябва да има, тъй като средногодишният му размер е 3-4 пъти по-малък от реализирания естествен годишен прираст на дървесна маса.
Като специалист искам да акцентирам и на един друг момент, който след по-близко или по-далечно бъдеще може да стане проблем за региона.
По-голяма част от буковите гори в Габровския балкан са зрели и презрели, на възраст между 120 и 160 години, а някои и повече. В тези гори прирастът намалява, а често пъти в престарелите той е отрицателен. Започват процеси на загниване и прогресивно влошаване на качеството на дървесината. Горите стават неустойчиви на редица биотични и абиотични фактори, които могат да доведат до огромни по обем и площ каламитети. Затова при едно природосъобразно и научно обосновано ползване вероятността за настъпването на такива явления в бъдеще ще намалява.
- Неотдавна мобилен екип за контрол на незаконни действия в държавните гори, с участие и на инспектори от РДГ - Велико Търново, конфискува в Габрово джип, пълен с крадени дърва. Много ли са кражбите на дървесина в Габровска област?
- През 2014 година горските инспектори са извършили 5857 проверки на територията на област Габрово. Проверени са 765 моторни превозни средства, 1199 обекти за добив на дървесина, 2578 ловци, 211 риболовци и др. За периода 1 януари - 31 декември 2014 г. горските инспектори и експерти при Регионалната дирекция по горите на територията на област Габрово са съставили 172 акта за административни нарушения. По тях са задържани 4,91 куб. метра строителна дървесина, 43,6 куб. метра дърва, три моторни превозни средства, една каруца и конска амуниция, четири моторни триона и пет други инструмента, 7 кг недървесни горски продукти. Съгласно чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика.
- Голата сеч има ли връзка със свлачищата и наводненията?
- В нормативната уредба и в лесовъдската наука няма определение за „поголовна сеч“. Този израз в последно време масово се използва от хора, които нямат лесовъдски познания. Чрез него те изразяват личното си емоционално недоволство от провежданите на определени площи различни видове сечи, без да вникват в тяхната същност (законни или незаконни) и без да знаят какво действително се случва в същите площи през следващите години.
Гората не е обикновен изчерпаем ресурс, като нефт, газ, руда, въглища и др., а е жив организъм, който има уникалното свойство да се възобновява. С лесовъдски (научно) издържаното провеждане на сечите не само се добива дървесина, но се подобрява здравословното състояние на горите, тяхната производителност и обществените им екосистемни ползи. Мит е, че бездействието в горите води до тяхното по-добро състояние! Освен това в днешно време е немислим животът на човека без ползването на дървесина, както и без ползването на изброените по-горе изчерпаеми природни ресурси. От дървесината се произвеждат хиляди артикули. Възможно ли е съвременната цивилизация да функционира без хартия? А без мебели? А ще достигнат ли дрехите? В повечето платове целулозата е основна съставка, а тя се добива от дървесина.
Обществото по-скоро трябва да се тревожи какво ще стане с изчерпаемите ресурси и колко ще остане за следващите поколения.
Що се отнася до горите в района на дейност на РДГ - Велико Търново (област Велико Търново и област Габрово), тяхната площ през последните 70 години е нараснала с над 10% и продължава да нараства основно за сметка на залесени и самозалесили се изоставени земеделски земи. Понастоящем площта на горските територии от всички видове собственост в нашия район е 216 900 ха. В резултат на планово извършваните отгледни и възобновителни сечи е нараснал и средният запас от дървесина на 1 ха. Общият запас от дървесина на всички горски територии е кръгло 35 милиона куб. м дървесина. За сравнение през 2014 г. от всички гори (държавни, общински и частни) са добити кръгло 430 хиляди куб. м, т. е. отсечени са малко над 1% от запаса. Същевременно ежегодният прираст на дървесина от всички гори е над 600 хил. куб. м. Следователно след всяка изминала година запасите от дървесина в района продължават да нарастват.
На конкретния въпрос доколко общо има поголовната сеч със свлачищата и наводненията следва категорично да заявим, че няма поголовни сечи, а свлачищата и наводненията не са в резултат на провежданите сечи – поне за нашия регион!
Свлачищата зависят основно от силно пресечения релеф и специфичните геоложки дадености в конкретния район. При определени предпоставки се създават условия за плъзгане на огромни земни маси по така наречената повърхнина на плъзгане. Овлажняването на повърхнината на плъзгане (която може да бъде на различни дълбочини) най-често е основна причина за свличането. Колкото по-мокра е повърхнината на плъзгане и колкото по-голяма е тежестта на земните маси (заедно с евентуално строителство върху тях или горски насаждения - естествени или изкуствени), толкова и вероятността за плъзгане е по-голяма. Затова за предпочитане е свлачищата да бъдат затревени или залесени с дребни храсти за забавяне проникването на водите в дълбочина и да не се създават допълнителни тежести.
Наводненията се предизвикват от повърхностния воден отток. Той зависи от интензивността на дъждовете, бързото топене на снеговете и възможността на почвата да поема в себе си вода. Когато се достигне пределната полска влагоемност на почвата (максималното количество вода, която може да се поеме от почвата), започва изцяло оттичане на всички води.
Гората играе водорегулираща роля, изразяваща се в задържане и забавяне на водния отток. Но след като се достигне пределната й възможност за задържане на вода и от горските територии започва пълно оттичане на всички води.
Ежегодно (десетилетия наред) по-малко от 1% от горските територии са голи сечища. Може ли този 1% да е виновен за водните стихии? При равни други условия едно сечище задържа и забавя оттичането на водите по-добре от селскостопанските площи. Освен това сечищата веднага се възобновяват – естествено или изкуствено, и стават млада гора, а селскостопанските площи всяка година за известно време остават без растителност.
Площта на сечищата средно е едва около 0,3% от общата площ на водосборите, в които се включват горските, селскостопанските и урбанизираните територии. Средната лесистост на страната е 33%, а наводненията стават в равнинните райони. Следователно за водния отток от 99,7% от площта на водосборите сечищата не са виновни. В този смисъл набеждаването на сечите в горите за основен виновник за наводненията по-скоро е предразсъдък, отколкото обективна реалност.
- Колко вида са тези сечи?
- Най-общо те могат да се разделят в три основни групи – отгледни сечи, възобновителни сечи и санитарни сечи. Отгледните сечи се провеждат през периода от възникването на насаждението до достигане на неговата зрялост. Зрелостта на насажденията от различните дървесни видове се достига при различна възраст. За тополовите тя е около 15 години, за акациевите - около 20 години, за липовите е над 60 години, за насажденията със семенен произход от бук, дъб и други местни широколистни видове зрелостта настъпва при възраст над 100 години.
Когато говорим за зрялост, особено внимание трябва да обърнем на иглолистните насаждения. В нашия район естествени иглолистни гори до XX век не е имало. През XX век и най-вече след 1950 г. се извършваха масови залесявания с иглолистни дървесни видове на мястото на нископродуктивни или в лошо здравословно състояние широколистни гори и върху изоставени земеделски земи.
Понастоящем иглолистните гори в района заемат 12% от общата площ. Тъй като са създадени с дървесни видове извън ареала на естественото им разпространение, тези гори са по-неустойчиви от естествените иглолистни гори в Рила, Пирин и Родопите. Зрелостта им и необходимостта от провеждане на възобновителни сечи настъпва при възраст 60-80 години, а в естествения ареал на иглолистните - при възраст над 100 години.
Отгледните сечи се провеждат с цел подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на насажденията, подобряване на защитните им и специални функции, поддържане на биологичното разнообразие, подобряване на растежа и съкращаване срока за производство на качествена дървесина.
Възобновителните сечи се провеждат в зрелите насаждения с цел направляване на възобновителните процеси, опазване на биологичното разнообразие и генетичния фонд, производство на качествена дървесина и поддържане на нормална възрастова структура, изразяваща се в баланс между млади, средновъзрастни и зрели гори.
Видовите възобновителни сечи се делят на постепенни, изборни и голи. Постепенните и изборните са сечи с предварително естествено възобновяване. Голите са възобновителни сечи с последващо естествено или изкуствено възобновяване. Те се прилагат в тополови, липови и върбови гори и в насаждения, определени за издънково възобновяване. След провеждане на възобновителните сечи на мястото на зрялата гора има млада гора, която в първите години за част от гражданите е незабележима.
Санитарните сечи се провеждат при поява на повреди, причинени от абиотични въздействия, причиняващи механични повреди (ветроломи, снеголоми, ветровали, снеговали и др.), и от биотични въздействия - гъбни и насекомни вредители, предизвикващи съхнене на отделни дървета или цялото насаждение. При цялостно отсичане на повредените дървостои, ако не се появи естествено възобновяване, се извършва изкуствено възобновяване чрез залесяване.
Естественото възобновяване е за предпочитане, защото е по-екологосъобразно, икономически по-изгодно, а новото поколение, появило се по естествен път, е много по-устойчиво. Затова залесяването е крайна лесовъдска мярка, а не цел.
Устойчивостта на насажденията ще става все по-важна предвид зачестилите екстремни климатични аномалии. Особено неблагоприятни за гората са ураганните ветрове и обилните мокри снегове. Да си припомним какво се случи през месец март 2013 година около Трявна и Габрово. За няколко часа бяха пречупени, повалени и изкоренени стотици декари гори, основно иглолистни.
Действително всяко сечище, независимо от вида на провежданата сеч, предизвиква негативни реакции в гражданите, нямащи лесовъдски познания. Подобно е положението със строителните площадки - те първоначално също са неприятна гледка. Но след време, след като специалистите си свършат работата, и сечищата, и строителните обекти придобиват коренно различен вид. Хубавите гори, на които днес всички се възхищават, някога са били сечища.
- Кога се прилага „гола сеч“ и разрешена ли е в частните гори?
- Голи сечи могат да се извършват във всички гори, независимо от тяхната собственост. Основният нормативен документ – Законът за горите, забранява провеждането на голи сечи във всички гори, с изключение на тополовите, липовите, върбовите и нискостъблените гори. Тополовите гори след като достигнат определена възраст, се секат на голо, изкореняват се пъните и се извършва ново залесяване с тополови фиданки. В липовите, върбовите и нискостъблените гори, с изключение на акациевите, се водят голи сечи с площи до 20 дка, като сливането на площите се разрешава след възобновяване и укрепване на дървостоя в изсечените площи. Като нискостъблени могат да се стопанисват и издънкови гори на добри месторастения на възраст от 20 до 30 години, като сечта също се води на площи до 20 дка. Всички тези гори имат потенциала да се възобновяват чрез издънки, преди всичко коренови издънки, които гарантират една жизнена и устойчива бъдеща гора.
Съгласно закона не се считат за голи сечи окончателните фази след естественото им възобновяване, сечите за поддръжка и изграждане на инфраструктурни обекти, културни ценности, природни местообитания, сечища, извеждани в резултат на настъпили необратими повреди от абиотични и биотични фактори и др.
В резултат на негативното обществено настроение ще настъпи промяна и в нормативната уредба. Кръгът на разрешените голи сечи ще бъде значително стеснен.
- Още през 1911 г. е имало предложение всеки по-възрастен от 15 години български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Не е ли време за подобно предложение?
- Предложението през 30-те години на миналия век е реализирано. Така възниква и празникът „Седмица на гората“.

Първоначално като „Ден на залесяването“, по-късно „Седмица на залесяването“. Много интелектуалци, учащи се и обикновени граждани с доброволен труд са участвали в залесителни кампании около населените места. В по-ново време, преди 40-50 години значителен дял от масовите залесявания се осъществяваха с доброволен труд на граждани, като най-масово бе участието на учащи се – ученици от прогимназиалния и средния курс на училищата, студенти.
В годините на демокрацията доброволният труд беше пренебрегнат и забравен, като изключим кампанията „Да изчистим България за един ден“, липсват други такива кампании с екологична насоченост.
Възраждането на залесителните кампании ще има благородно и възпитателно значение, особено за подрастващите. Не е тайна, че днешните ученици нямат никакво трудово възпитание, да не говорим и за нивото на екологичното им възпитание.
- Какви допълнения или поправки бихте нанесли в Закона за горите, ако имахте законодателна възможност?
- Основните проблеми не произтичат от Закона за горите и подзаконовата нормативна уредба, а от неспазване на някои от техните разпоредби.
Няма проблеми с лесовъдското планиране на различните видове сечи. Има проблеми с технологиите и техническите средства за осъществяване на добива на дървесина. Най-сериозен е проблемът с извоза на дървесина по горските пътища без настилка във влажно време. Тогава те се увреждат и стават недостъпни за обикновените превозни средства. През изтеклата година почти непрекъснато валяха дъждове и нямаше нормален достъп до горите. За решаване на проблема е необходимо да се инвестират средства за стабилизиране на горските пътища и закупуване на съвременна техника за извоз на дървесина.

Постоянна задача за контролните органи остава борбата за предотвратяване и разкриване на нарушенията, изразяващи се основно в незаконни сечи и кражби на дървесина. За района на действие на РДГ - Велико Търново през 2014 г. няма увеличение на нарушенията спрямо предходните години.
- Как ви-ждате българските гори след 10 години и в частност – габровските гори?
- През 2014 г. бе приет „Стратегически план за развитие на горския сектор в Република България 2014-2023 г.“ Той определя двадесет основни цели и приоритетите за тяхното постигане за природосъобразното стопанисване на горите в условията на глобалните климатични промени. Стратегическият план е достъпен за всички граждани. Той е качен на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите и всеки може да се запознае с него. Най-важното за него е, че той е отворен тип план. Това означава той да търпи промени през този десетгодишен период в резултат на интересите на обществото, международни конвенции, глобални проблеми и др.
- След три дни започва Седмицата на гората. Тази година тя ще се проведе от 1 до 7 април. Как ще бъде отбелязана във Велико Търново и в Габрово? В тази връзка да напомним, че нa 1 мaй т. г. ce нaвъpшвaт 135 гoдини нa дъpжaвнaтa гopcкa cлyжбa във Вeликo Tъpнoвo. Окaзвa ce, чe cлeд Оcвoбoждението Вeликo Tъpнoвo e втopaтa гyбepния в cтpaнaтa, cлeд Вapнa, в кoятo e cъздaдeнa дъpжaвнa гopcкa aдминиcтpaция. Как ще отбележите празника?
- Тази година за 91-ви път ще отбележим празника на българската гора. Традиционно тя ще се проведе в началото на месеца под мотото „Гората - мост към бъдещето“. Регионална дирекция по горите – Велико Търново е домакин на част от мероприятията по националното честване на Седмицата на гората. В чест на 135 години от създаването на регионална държавна горска администрация в землището на с. Арбанаси ще бъде открит обелиск с паметна плоча.
След освобождението ни от османско владичество младата българска държава обръща особено внимание на горското богатство. Още през 1879 г. към Министерството на финансите е създадена Централна горска служба, Отделение за надзор на лесовете, като площта на Княжеството е разделена на горски губернии, чиито граници съвпадат с тези на административните губернии. Първият указ на княз Александър І Батенберг, с който се назначават губернски лесничеи, е под № 285 от 1880 г. за назначаване на лесничеи във Варненска и Търновска губерния. Първият лесничей на Търновската губерния е бил Кирил Николов. След откриването на паметната плоча, което ще се състои на 3 април, официалните лица и гостите ще дойдат в района на град Габрово, местността Узана. Тук пред националните и местните медии ще бъде представено природосъобразно стопанисване и ползване на букови гори и иглолистни култури.
По традиция на 7 април РДГ - Велико Търново ще проведе пресконференция с медиите от Великотърновска и Габровска област. На 8 април ще се проведе среща с лесовъдите ветерани от двете области.
През тези дни колегите от горските стопанства от териториалния обхват на дирекцията ще предоставят на детски заведения и училища фиданки за залесяване. Ще се извършат на много места засаждания на млади горски дръвчета.
Накрая искам да честитя празника на всички, които честно и почтено отдават своя труд за доброто бъдеще на горите в региона, на ветераните, отдали трудовия си живот, за да се ползваме и радваме от съвременните гори, на всички Ваши читатели, които обичат и милеят за българската гора.
Честит празник!

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Екология

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня