Еньовден и характерни билки в ПП „Българка“

Автор: Виктория Стойкова

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

Територията на природен парк „Българка“ е изключително богата на лечебни и етерично-маслени растителни видове.

В нея до момента са установени над 1600 растителни вида, от които: над 40 вида са включени в Червената книга на България (застрашени са - 2 вида, 33 – са категория в рядък и един вид в категория изчезнал.), 25 вида са балкански, а 10 вида – български ендемити, от които 4 са локални, характерни само за района на Централна Стара планина. От включените в списъка на защитени растения по Бернската конвенция на територията са установени – 3 вида, по Закона за биологичното разнообразие – 23 вида, 2 вида са включени в Приложение ІІ към Директива 92/43/ЕЕС по Закона за лекарствените растения – 272 вида.

Български ранилист (Betonica bulgarica). Включен е в Червената книга на България в категорията „рядък вид”. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие. Забранен е за събиране от естествените му находища

Лудо биле (Atropa bella-donna). Наричано още беладона, бимбилик или старо биле е многогодишна билка, високо ценена вече повече от пет века заради лечебните й свойства. Една от първите разпространени употреби на беладоната е за козметични цели. Смята се, че през XIV в. жените капвали в очите си разтвор на лудо биле, за да разширят зениците си и погледът им да стане мечтателен и съблазнителен (оттук и названието беладона, което на италиански означава „хубава жена“).

Панчичева пищялка (Angelica pancicii). Видът Балкански ендемит и е включен в Червената книга на България в категорията „рядък вид”. Забранен е за събиране от естествените находища! Народът нарича това растение пищялка. Според една средновековна легенда, ангел разкрил в сън лечебното действие на билката срещу чумата. В негова чест растението било наречено Angelica. Латинското име идва от лат. angelicus – „ангелски”.

Лазаркиня (Galium odoratum (Asperula odorata). Съдържа дъбилни вещества, витамин С, етерично масло и кумарин. Има много приятен аромат, поради което се използва и като ароматно и подправъчно растение.

В кулинарията се използва както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, лимонада, вино и др. Използва се в промишлеността при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн. Сироп от растението се използва за получаване на зеления вариант на германската бира Берлинер Вайс. Подправката е известна още и с имената благовонен брош, бодисора или ароматна лазаркиня. Старите българи са наричали тази билка Миризливка, а по-късно Миризлива Лазаркиня, тъй като се е ползвала в китките на лазарките.

Снежно кокиче (Galanthus nivalis). Съдържащият се в билката алкалоид галантамин (нивалин) се прилага при парези, като антикурарно средство, при миопатии и др. В кокичето се съдържа лектин, който ефективен инсектицид и може да се използва срещу вредители като пеперуди, молци, бръмбари, дървеници, листни въшки и скакалци. Въпросното веществото се изследва и във връзка с потенциалната му активност срещу ХИВ.