Елица Матеева: Силата на хумора е в невероятната възможност да се надсмееш на недостатъците си

Водеща! Elitsa-Mateeva
Елица Матеева
Между 2 и 9 април в Габрово ще се проведе Международният театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.

 Председател на професионалното жури, което ще раздаде 6 приза в 5 категории ще бъде Елица Матеева. Тя е родена във Варна. Театровед по образование и занимаваща се с кино по съдба. Завършила е НАТФИЗ - специалност „Театрознание“. През 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков-НАТФИЗ. През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в Националния студентски конкурс „Боян Пенев“, а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата „Криза в Рая“ от Милена Фучеджиева. От 2018 г. е ръководител на кино школа „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс - Варна. Пише за списание „Кино“, сп. „Култура“, Портал „Култура“, kinoto.bg и др. Автор е на книгите: „Между театъра и киното“, „Целият свят е…кино!“, „Европейско кино за нетрадиционалисти.“ В момента работи върху докторат, посветен на „Догма 95“ и рефлексиите на манифеста върху съвременното българско кино.


- С какво свързвате Габрово?

- С Дома на хумора и сатирата, с паметника на Рачо Ковача, с добрата презентация за европейска столица на културата през 2019. Считам, че бе по-интересна от тази на град Варна. Последното ми пътуване до Габрово бе точно преди 13 години, когато бях на обучение за проекти - мениджмънт, организация, планиране а проекти, инициирани от регионални културни институти. Щях да забравя: имах една романтична афера с възпитаник на Априловската гимназия, когато бях в пубертета.

- В какво се крие силата на хумора и сатирата според Вас?

- С невероятната възможност да се надсмееш на недостатъците си, но и да осъществиш подобен ритуал с лица, които трудно възприемат критика, тогава сатирата е прекрасно средство за обезоръжаването им.

- Подценяван жанр ли е комедията?

- Не, но някои „експерти“ си мислят, че комедията се прави лесно и с две-три гримаси и кокорчене комедията е готова. Все още не се е родил новият Чаплин или пък Бъстър Кийтън, които считам, че са недостижими в това, което са оставили за поколенията.

- Споделете представата си за идеален спектакъл?

- Да не искам да напусна театралния салон, да изпитам желание да играя на сцената заедно с актьорите и да направим щура дивотия, от която публиката да изпита радост. Подобни приумици съм имала, докато гледам моноспектаклите на Ива Тодорова в Театър 199, спектаклите на Теди Москов - от поколението съм, което знаеше наизуст реплики от феноменалната „Улица“ на Теди, като тийнейджъри постоянно си повтаряхме „Я, легенът ми се е превърнал в сателитка!“ или пък „Защо пие тя, защо пия аз?“ или пък „Къде хранят най-добре? На „Шипка“ 6“.

- Защо са важни театралните форуми?

- В студентските си години имах възможност да участвам в списването на бюлетин за МТФ „Варненско лято“, неописуема е емоцията да правиш интервюта с актьори и режисьори, помня, че много бях се изложила при едно интервю с Лилия Абаджиева. Още ме е срам от него, но пък съм имала и хубаво общуване с Иван Вирипаев, с Явор Гърдев, със Снежина Петрова, с Маргарита Младенова. Разговорите, обсъжданията, суматохата зад завесите, да се загубиш в коридорите, да присъстваш на репетиция преди голямото чудо - това се помни завинаги. Вярвам, че всеки фестивал може да се превърне в празник, ако се прави с любов към публиката.

- Разкажете ни забавна случка, свързана с театъра?

- Когато се дипломирах като режисьор през 2004 г. в ДТ „Сава Огнянов“ в град Русе с „Криза в рая“ от Милена Фучеджиева имах приключение с голяма кукла мечка на сцената. И до ден днешен изповядвам максимата, че режисьорът трябва да опита това, което е предложил на актьора - да премине с актьора през мизансцена физически, интелектуално и емоционално, та веднъж се озовах под мечката, без да искам я съборих, докато се чудех дали Силвето-актрисата Силвия Терзиева ще успее да я вдигне и когато влезе помощник - режисьорката и попита:

Къде е, Еличка? Едно гласче - т.е. аз…отвърна: “Еличка е под мечката“. „Внимавай, да не стане като "Еличка под мечката!“ се превърна като шега между колегите. На последния етаж в Русенския театър имаше една стая с тенис на маса. Заедно с актрисата Весела Казакова си бяхме направили турнир-отбор „Елф“ и отбор „Трол." Весела постоянно ме побеждаваше, но за да ми даде кураж, подгласяше: „Давай, троле! Сега ще направиш големия удар! Давай, троле!“.

Малко съжалявам, че се отказах от театралната сцена, по-точно е да се каже, че ме отказаха едни чичковци и лелички - мениджъри, но пък имам интересни истории-комични, драматични, че дори и прилагане на умения, доближаващи се до бокса.

- Отправете Вашето послание към габровските зрители!

- Обикновено режисьорите са по посланията. Отдавна не съм част от тази общност, но пък като почитател и изследовател бих пожелала следното: след всеки спектакъл зрителите да политат, да се чувстват като децата - спонтанни и щастливи.

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Общество

Към началото