Дилян Николов: Мотото ми е „Търси удоволствието в търсенето"

Той пристига в Габрово веднага след завършване на Пловдивския университет, а дебютът му в професионален театър ще е в спектакъла „Портретът на Дориан Грей“. Дилян е влюбен в театъра, иска да учи все повече и повече, да бъде различен и неповторим във всяка роля. Чувства се прекрасно в Габрово, отдавна е искал да избяга малко от големия град и да останe на спокойствие със себе си. Но все пак родният Бургас много му липсва. Разтроен е между работата си в  Габрово, любовта си в Пловдив и семейството си в Бургас. Често пътува между трите града.

- Завършили сте Пловдивския университет, на какво ви научиха там?

- Така е, завърших Пловдивския университет в класа на Лео Капон. На много неща ни научиха. Едни от най-приятните часове бяха основи на сценичното движение и сценичните бойни техники. Беше много забавно. Всеки учител ни даде по нещо и продължават да го правят, тъй като поддържам връзка с тях. Цял живот в главата ми ще кънти това, което ми каза доц. Капон: „Търси удоволствието в търсенето“, това се превърна в мое мото.

- В какви спектакли участвахте там?

- Участвах в „Маршрутка на Елин Рахнев, там бях вестникарят. Другият спектакъл бе „Чушкаров и другите“ по „Двубой“ на Иван Вазов.

- Достатъчно ли се оказва това, което научихте в университета, сега, когато сте вече в професионален театър?

- Никога не е достатъчно, човек се учи докато е жив. Наученото в университета ми даде една чудесна основа, а оттук нататък всичко зависи от мен.

- В други професионални театри играли ли сте или в Габровския театър ще е Вашия дебют?

- Не, не съм играл. Преди университета бях в една театрална трупа в Бургас. Участвах в няколко постановки. В Габрово ще е първата ми театрална роля.

- Как попаднахте в Габровския театър? Защо избрахте именно него?

- Явих се на кастинг за пиесата „Портретът на Дориан Грей“, харесаха ме и ме назначиха. Избрах театъра в Габрово, защото смятам, че тук ще имам огромна възможност да разгърна себе си и да науча страшно много. Благодарен съм много на директора на театъра Петко Койчев, който ме подкрепи да стана част от професионален театър. Сега остава само да се докажа.

- Как Ви приеха новите колеги?

- Бих казал страхотно. Не съм очаквал толкова топло посрещане, колегите са много мили, отзивчиви. Попаднах на място, където ще мога да се уча от всеки от тях. Все още не съм се запознал с абсолютно всички. Усещам, че тук ми предстои едно неповторимо преживяване.

- Каква ще е първата постановка, в която ще играете?

- В „Портрета на Дориан Грей“ ще е първата ми роля. Това ще бъде дебютният ми спектакъл на професионална сцена. Репетициите са много интересни. Когато колегите са на сцената, аз стоя с широко отворени очи и попивам всичко. Изключително съм щастлив, че имам възможността да участвам в спектакъл на Веселка Кунчева, тя има неповторим подход към актьорите. Досега не съм работил по този начин.

- Имате ли любима роля, която искате да изиграете?

- Нямам любима роля или нещо, което непременно бих искал да изиграя. Бих искал да съм различен във всяка нова роля. Всеки бъдещ проект ще ми бъде еднакво интересен, ще бъда еднакво любопитен да разгърна себе си и да открия нови похвати на работа.

- Играе ли Ви се в кино, което може да Ви направи популярен?

- Не съм снимал в професионално кино. Наскоро участвах в един късометражен филм в Бургас - за евреите и холокоста, който е много актуален в настоящата ситуация. Целта е да припомним на хората какво е било и какво не трябва да бъде. Много ми хареса играта пред камера. Иска ми се и занапред да участвам в подобни продукции. Предстои да разберем ще се сбъдне ли това.

Забелязах, че напоследък млади актьори участват в киното и им се дава възможност да станат част от съвременното кино. За момента нямам намерение да опитвам в киното. Искам да съм напълно съсредоточен в работата си тук, в театъра в Габрово

- Мислили ли сте как се става звезда?

- Аз съм от този тип хора, които не търсят славата. Бих искал да стана звезда, ако имам нещо, което мога да покажа, по-различно от всичко останало. Не търся толкова вниманието на хората, отколкото да задоволя собственото си любопитство към себе си.

- Как се виждате след 10 години?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Надявам се да запазя основните си качества и да стана по-човечен, усмихнат, трудолюбив, добър човек. Всичко в живота ми ще бъде свързано с театъра. Няма да сляза от сцената до сетния си час. Направил съм избора в живота си и ще продължавам напред.

- Надявам се, да се задържите в Габровския театър?

- О, да, не мисля да се местя другаде. Разбира се, съм отворен за предложения и от други театри, особено от Бургаския. Но сега аз съм част от Габровския театър. Тук много ми харесва - и колегите, и работната атмосфера, и спокойствието на града. Това ме подтиква да съм още по-творчески настроен. Исках да избягам малко от големия град и да остана на спокойствие сам със себе си. И просто да творя.

- В свободното си време какво правите?

- Спортувам предимно. Наскоро колегите ми ме открехнаха към един нов за мен танц - модерен балет. Интересувам се как мога да развия тялото си и езика на тялото си. Танците предоставят огромна свобода на човек и той започва да опознава все повече тялото си, твърде важно в театъра.

- Предвижда се догодина да се подготви танцов спектакъл в Габровския театър, може да се включите.

- Подочух нещо подобно. Ако стане, с най-голямо удоволствие ще се включа. Да участвам в подобен спектакъл е една от моите мечти.

- Казвате, че се чувствате спокоен в Габрово, не ви ли липсва Вашия роден град Бургас?

- Пак казвам, спокойствието на Габрово много ми допада, хората са мили, дори непознатите. Забавлява ме особения диалект, на който говорят хората тук.

Но, за съжаление, много ми липсва Бургас. Той е най-доброто място за живеене в страната. Доста ми е напрегнато, разтроен съм на три места - в Габрово ми е работата, любовта ми е в Пловдив, а семейството ми е в Бургас. Пътувам между трите града, това отнема част от енергията ми, но обичаш ли нещо, няма как леко да се откажеш от него.