Архитект Добрин Цветков мечтае да си построи собствен дом от дърво, камък и глина

Добрин Цветков е млад архитект, който изготвя проекти за нови сгради. Роден на 9 април 1990 г. в Габрово. Завършил е ПМГ "Академик Иван Гюзелев“, а после УАСГ в София.
Работи в „И Хауз аркитектс“ (E house architects) - София.

Когато не се занимава с работата си, обучава кучета и техните стопани. Обича да катери планините и да се наслаждава на красотите им. Също прекарва времето си сред природата. Искрено се възхищава на най-великия от всички архитекти - майката Природа.

- Разкажете ни за Вашата работа като млад архитект? Какви проекти правите, с какво се занимавате?

- След като завърших архитектура през 2015 година към катедра История и теория на архитектурата в УАСГ в София, започнах работа в малко софийско архитектурно бюро. Сегашният екип се заформи още тогава и почти не се е променял до днес. През годините малко по-малко започвах да поемам все повече отговорности и така преди няколко месеца станах съдружник. Студиото ни се казва E house architects и активно се занимаваме с проектиране. Голяма част от портфолиото ни се заема от проекти за реставрация и консервация. Не малко от красивите архитектурни фасади на София са минали през ръцете ни. Една от последните реставрации, които завършихме е сградата на „Орел Палас“, която се намира на бул. „Мария Луиза“ в столицата, точно срещу сградата на кино „Модерен театър“. Тя за съжаление няма същия късмет и продължава да тъне в разруха.

- Сигурно Ви впечатлява архитектурата на старите габровски сгради. С какво точно?

- Разбира се! Още в университета развих силно отношение към опазването на архитектурното наследство и винаги съм знаел, че ще се занимавам с това след като завърша. Мисля, че когато говорим за архитектурно наследство винаги трябва да го разглеждаме в контекста на града. Може би доста хора не си дават сметка, че това което прави един град привлекателен е на първо място архитектурното му наследство. То носи „духът“ на града, то го прави неповторим и въпреки, че по нотариален акт е на този или онзи, по подразбиране архитектурното наследство е на всички. То е всеобщ невъзобновяем ресурс и колкото по-скоро собствениците на обекти архитектурно наследство започнат да гледат на статута им като на потенциал, а не като на пречка, толкова по-добре за сградата, градската среда, самите собственици и цялото обществ

- А привличат ли Ви възрожденските къщи в Габрово, Трявна и Дряново? На какъв принцип са строени?

- Българската възрожденска архитектура е много интересен феномен и също както фолклора ни е разделен на региони със строго специфични особености и различия. Ако говорим за жилищна архитектура къщите в Габрово, Трябва и Дряново спадат към групата на тревненската къща. Архитектурата винаги е била и ще бъде огледало на живота на хората и времето, в което е строена. Нашият регион не може да се похвали с плодородни земи, но затова пък имаме чудесни гори. Съвсем логично строителите от онова време са се насочили към дървообработването, което е ясно видимо в подбора на материалите и резбованите детайли. Не случайна е славата на тревненските майстори и дървените тавани-слънца.

Смея да твърдя обаче, че духът на Габрово е много по-силно оформен от периода на Сецесиона (началото на ХХ век). Към този период принадлежат повечето от сградите по главната пешеходна улица. По-късно имаме и много добри представители на модернизма и Баухаус течението, което е намерило отражение и място в архитектурата на нашия малък град. Над всички тези застават архитектурните и градоустройствени проекти на арх. Карл Кандулков, които имат най-силно влияние върху съвременния облик на града - Домът на Културата, Домът на Хумора и Сатирата и т.н.

- От коя сграда, правена в миналото в Габрово се възхищавате като професионалист? Тя ли е архитектурното чудо?

- Трудно е да се отличи само една сграда. Винаги съм харесвал градоустройственото решение на централната част, което също мисля е дело, ако не изцяло, то до голяма степен на арх. Кандулков. Ясно изразената визуална ос от църквата „Успение на Пресвета Богородица“ до Домът на Културата и перпендикулярната на нея ос на Априловска гимназия с паметника на Васил Априлов отпред, дават ясна ориентация в градската среда и поставят категорично някои от ключовите обществени сгради. Преходът от по-дребния жилищен мащаб към по-едрия обществен е направен плавно с добре балансирани свободни зелени пространства. Габровци може би не си дават сметка, но градоустройствените дадености на някои места в града са всъщност много добри и повярвайте ми, това не е съдбата на централните части на някои други провинциални градчета. В Петрич, където бях тази пролет, централния площад е превзет от изнесени маси от прилежащите заведения, а сградата на читалището е меко казано неглижирана от съседните сгради.

- Някогашните архитекти, преди повече от сто години, са изпипвали до детайл сградите – заоблени стаи, мили балкончета с ковано желязо, фризове, орнаменти, красиви врати с изящни брави. Наблюдава се една особена пластичност и бъбривост на сътвореното от тях. Защо днес се проектира без въображение или не е така?

- Покрай работата ми в областта на опазването на архитектурни сгради съм се сблъсквал с копия на чертежи на някои от най-великите имена на българската архитектура. Когато за пръв път в ръцете си държах копия от оригинални чертежи на големият арх. Никола Лазаров, останах меко казано изненадан. Чертежите бяха в мащаб 1:100, лишени от всякакъв детайл и въпреки това резултатът е налице. Мазилкова пластика, капители, балкончета от ковано желязо, детайли, детайли, детайли. Истината е, че едно време архитектите майсторите и строителите са работили заедно, а не въпреки другия. Голяма част от детайлите са се решавали в работилниците, ателиетата или направо на строежа, а не на чертожната дъска. Големият проблем на нашата съвременна архитектура е, че архитектите отпадат от стороителния процес. Масово се проектира до одобрение в община и вземане на разрешително за строеж. След това инвеститора почва да пести и първото, от което е готов да се лиши е авторския надзор. Масово архитектите водят фиктивен авторски надзор и дори не стъпват на обекта. Резултатите са видими – елементарни, недомислени сгради, проектирани набързо за без пари. Не всички разбира се, но специално в Габрово ми е трудно да се сетя за съвременна сграда, която да покрива висок стандарт и да демонстрира архитектурни качества.

- Кой български архитект от миналото на България Ви въздейства с работата си? Разкажете ни за него и творчеството му?

- Без да се замислям това е дуото Цолов и Васильов. Офисът ни на площад „Орлов мост“ е проектиран от тях и няма как да не ги спомена. За мен са известни с това, че Цолов е бил този, който носи голямата идея, а Васильов е полагал завършващите щрихи. Вижте сградата на БНБ. Малкото балконче от страната на археологическия музей – ето това е Васильов! Много ми допада тази идея за творческия екип. Скоро чух една интересна мисъл, че времето на великите имена, архитектите-единаци отминава и съвременната архитектура се движи от добре смазани екипи.

- Посещавайки много български градове, винаги виждам лицето на Разрухата на шедьоври в архитектурата ни. Какво Ви е отношението към нея?

- Това е много болна тема. Жална е съдбата на изключително много сгради и в може би 99% от случаите причината е собствеността. При частните жилищни сгради обикновено става дума за десетки роднини съсобственици, които не говорят помежду си. В други случаи, обществена или общински собственост просто се зарязва поради липса на бюджет, ясна визия или приоритети. Нямам идея как да се справим с тази болест, ако знаех вече щяхте да сте чули.

Хубавото е че се намират и разумни и отговорни наследници, които наистина полагат грижи и не чакат поредната глоба, за да вземат мерки или пък продават. В крайна сметка, ако не можеш да се грижиш за собствеността си по-добре е да я прехвърлиш. Няма какво да се лъжем - поддържането на сграда паметник на културата не е евтино.

- Години наред габровци и управата му гледат как се руши старопиталището на Пенчо Семов и проблемът не се решава. Сградата скоро ще рухне. Това как се нарича?

- Реторичен въпрос! До колкото знам проблемът с вилата на Пенчо Семов е също свързан със собстеността, но не си спомням подробности.

- Много габровски фабрики, бяха съборени. Други зеят като кървящи рани в и около града. Как ще коментирате този факт? Какво ни остана от българският Манчестър?

- Гледките при влизане в Габрово откъм Шипка са наистина тягосни. Проблемът с изоставените фабрики е интересна архитектурна тема. До преди няколко години организирахме един конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство и си спомням поне две разработки на тази тема. И двете предлагаха адаптация в културен хъб, пространства за творчество и т.н., което е не рядка практика по света за адаптиране на индустриалното наследство. Общината беше поела подобна посока в стратегията си за развитие 2014-2020, където основно перо в културната програма беше изграждането на културен център „Христо Явашев“. Програмният период изтече и е видно, че подобен проект е отвъд силите на нашата община, а и тенденциозно се забелязва приоритизирането на средства (най-вече европейски) в инфраструктурни проекти. Често пъти такива проекти са водени от изискванията на финансиращата програма, а не от нуждите на обществото. Пресен пример е последното кръгово движение, до моста на занаятите, което прави връзка между ул. „Чардафон“ и бул. „Васил Априлов“. Абосолютно ненужна връзка, която ще обслужи няколко стотин души като им спести две минути обикаляне покрай комплекс „Алеко“ с автомобил.

- „Майчина грижа“, беше един от паметниците на културата в Габрово. Не разбрах как точно се превърна в МОЛ, който днес напомня съвременна тъга. Вероятно можеше да се превърне в културен център или къща на изкуствата, където да се представят книги, да се правят камерни концерти, да се създадат ателиета на творци. Съгласен ли сте с това паметници на културата да се превръщат в комерсиални пространства?

- Случаят с „Майчина грижа“ е едно архитектурно недоразумение. Не знам дали сградата е била вписана като паметник на културата, предполагам че не... надявам се че не, защото от гледна точка на опазване на архитектурното наследство това беше чиста проба заличаване. Това което ме подразни при представянето на проекта беше, че новата сграда е едва ли не вдъхновена от старата и дори на места била възстановена по образец, което са очевидно едни добре облечени слова зад които не стои съдържание. Това което се случи там е просто в пълен разрез с не само моите, но и световните разбирания и тенденции в областта на опазването.

Въпреки това не съм против интегрирането на комерсиални функции в паметници на културата, напратив - за някои сгради това е дори необходимо с цел тяхното устойчиво бъдеще. Италианците вече страдат от пренасищане със сгради-музеи в историческите центрове. Ревитализацията (вдъхване на нов живот) се води от принципите на интегрираното опазване. Въпросът е тази интеграция да се случва с респект към оригинала. Безспорно намесата в исторически контекст и най-предизвикателната архитектурна задача и тук най-ясно проличава умението на архитекта. От там нататък всичко зависи от правилното управление на сградата, което остава някак невидимо, но е може би дори по-важно от самата архитектурна намеса.

- Защо ние, българите, не ценим това, което са съградили предците ни и не надграждаме културата си, а рушим или създаваме, но показвайки някаква недоученост?

- Първо трябва да говорим за това. Ако мълчим оставаме негласни съучасници на едно културно самоизяждане. Имаме нужда да образоваме по тези въпроси и не само тях. Природното ни наследство също е под същия знаменател. Ще се повторя, но това са невъзобновяеми ресурси, изгубим ли ги веднъж не можем да ги върнем и те изчезват завинаги. Защо тази идея остава далеч от ума на нашето общество за мен не е ясно. Римляните са го осъзнали толкова отдавна. Вижте императорските форуми в Рим всеки следващ се съобразява с предходните. Защо? Защото нищо не е по-важно от величието на Рим. Това е друго ниво на обществена осъзнатост.

- Французите са пословични към паметта си. Те могат да вградят едно дърво в сграда, само защото под него е чел книга Виктор Юго. Кога и ние ще имаме подобно отношение? Какво трябва да се промени?

- Не обичам подобни сравнения, особено с французите. Сигурно, защото обикновено са верни. Иска ми се да вярвам, че бавничко се придвижваме към ценностите на европейското семейство. Иска ми се да вярвам, че можем да бъдем по отговорни. Иска ми се да вярвам, че можем да бъдем по-осъзнати... Заедно.

Струва ми се трябва да започнем с най-дребните неща, защото обикновено отношението ни към големите е същото. Може би трябва да започнем от хвърлянето на фасове по улицата. Знам ли? Шегувам се, но съм сериозен…

- С изработването на купола на „Санта Мария дел Фиоре“ Филипо Брунелески преобразява не само катедралата, но и цяла Флоренция. Има ли днес такива архитекти?

- Има, разбира се! Всяка ера има своите имена. Ако говорим за България архитектурните студиа, които държат високо ниво са малко, но ги има. Това, което се забелязва не само по-света, но и у нас е, че известните архитектурни имена са все по-млади, което няма как да ни изненада. Съвременното общество е все по динамично. Съвременните технологии ни позволяват да проектираме неща, които иначе не бихме могли. Виртуалните разходки на ниво проект са нещо, което преди пет, шест години беше голяма рядкост, а днес е изключително достъпно. Интересното е, че това до голяма степен се дължи на развитието на гейминг индустрията. Връзка, за която едва ли някой е предполагал преди двадесет години.

- Кой архитектурен шедьовър в световен мащаб Ви удивява?

- В момента има не една и две архитектурни платформи, които ни предоставят достъп до най-новите архитектурни реализации от всички краища на света. Това е изключително полезно, както за професионалисти, така и за хора, които искат да обогатят общата си култура. Аз си вземем архитектурна доза красоти всеки ден. Изключителен почитател съм на Виетнамската архитектура. В офиса ни понякога играем на една игра. Някой подбира проект, показва го на другите и те трябва да познаят от коя държава е проекта. Някои държави са изключително лесни за познаване и Виетнам е една от тях. Нямам идея на какво се дължи наличието на толкова добри реализации там. Поне в моето съзнание Виетнам не е държава с висок стандарт, но фактите са на лице.

- Архитектурата на XXI век няма собствен стил. Така ли е?

- Абосолютно - да. В момента царуват моментни моди, които обикновено се отнасят до определени материали или комбинации от тях. Това е и хубаво и лошо. Видимият бетон преживява известен ренесанс в момента. Особено в по-топлите страни – Испания, Португалия, Чили. Пак ще се повторя, но тази липса на определен стил, догма, ордер е отражение на съвременното общество. Демокрация, свобода на словото и прочие. За мен проектите, които се отличават най-силно са тези, които отразяват местния контекст. Принципи, които са заложени още от Франк Лойд Райт и съвременниците му. Местни материали, вписване в терена, градски контекст, мащаб...

- Каква сграда мечтаете да сътворите? Опишете ни я.

- Моят дом. За него знам две неща – ще бъде от естествени материали – дърво, камък, глина и няма да има други къщи в радиус от няколко километра. Все още търся мястото.

- Ако имате възможност и власт какви архитектурни идеи бихте реализирали в родния си град Габрово?

- Никой не е пророк в собствения с град. Габрово е чудесен град с прекрасни дадености. Не мисля, че архитектурен шедьовър е това, което липсва на Габрово точно сега. В момента има тенденция хората да се връщат обратно в по-малките градове и села и мисля че в следващите десетина години нещата ще се обърнат и хората ще се изтеглят от София и Пловдив. Тогава нещата ще си дойдат сами на мястото и каквото е необходимо на градът ще се появи. Градът е жив и вечно се променя. До тогава Габрово трябва да предложи алтернатива на по-големите градове, вместо да се опитва да ги догонва.

- Горещо лято е. Възможно ли е около река Янтра да стане плажна ивица, както това се е случило около река Сена? Парижани и днес се радват на шезлонги, душове и чадъри…

- Пак французите... Този въпрос е актуален във всички речни градове. В София се правят опити за интегриране на градските реки в живота на хората с различни фестивали и събития. Разбира се в София не говорим за плажуване. Има подобни разработки и за Русе, но те са далеч от осъществяване до колкото ми е известно. Според мен Янтра има потенциал да се превърве в река за крайречно плажуване и отдих, но това трябва да се подложи на съответните проучвания и по-важно да е стратегически приоритет на общината. Това ме подсеща че в момента би трябвало да се разработва стратегията на общината за следващия програмен период. Съветвам всеки обществено ангажиран човек, а особено хора, които управляват сдружения с нестопанска цел да се поинтересуват, какви приоритети залагат нашите управляващи и да предлагат такива, които смятат, че ще са полезни за Габрово и габровци. Административната бумащина е неприятна, но това е инструмента, с който разполагаме, за да осъществяваме нещата които имат смисъл за нас.

-Какво не Ви попитах за работата, което искате да споделите с нас?

-Може би над какво работим в момента. Най-интересното покрай нас сега е участието ни в изготвянето на План за опазване и управление на монумента Бузлуджа. Макар той да е извън границите на нашата община, определено засяга и Габрово и габровци. На 21-ви и 22-ри юли проектът ще се представя в град Казанлък. След това от 23-ти до 25-ти юли ще се състои фестивал на открито Buzludzha Open Fest, на който също ще се представи проекта или поне частта, която се отнася до концепцията за ревитализация на сградата. Фестивалът ще се проведе на историческата поляна под върха, а самият фестивал ще е съпроводен с музика и много други изненади, за които и аз не знам. Фестивалът се организира от Фондация „Проект Бузлуджа“, които са и инициаторите му. Целта му е благотворителна, като събраните средствата ще бъдат използвани за доизграждането на защитен навес в сградата, който да предпази мозайките от прякото въздействие на атмосферните влияния. Така, че каня всички габровци да заповядат на фестивала да се позабавляват, да се запознаят с проекта и да го подкрепят.