Арх. Явор Панев: "Общината е подменила калдаръма в Шести участък, остава бизнесът да влезе там"

 Архитект Панев е съосновател и председател е на Сдружение „Таляна“, което цели да насърчи развитието на историческото ядро на Варна като младежко, артистично и пешеходно пространство. Архитект Панев работи активно по проекти с обществена значимост, организатор е на многожество дискусии за бъдещето на Варна.
Вече два пъти идва в Габрово, срещнал се е с кмета и с неговия екип. Той дава полезни идеи и начини за възстановяване на Шести участък.

- Разкажете за вашата професия, за нещата с които се занимавате?
- Аз съм архитект, роден съм в София, живея във Варна от 10-15 години. Започнахме социални проекти за развитието на арт портала във Варна, който е в кв. Таляна. В превод той буквално означава капан за риби. Пловдив, който е пионер в процеса на възстановяване на стари места има кв. Капана. Направихме първият акт на побратимяване между Таляна и Капана преди няколко години за обмяна на добри практики.
- В Габрово също има идея за възстановяване старинното пространство на Шести участък, нали?
- Изключително съм радостен, че Община Габрово е проактивна в подобен процес. Това ме впечатлява, похвално е, че това става не само на думи, а реално се случва промяна в градската територия, визирам калдаръмите, които са възстановени в територията на Шести участък и около него. Все още се обмисля финансовия механизъм, по който да се случи, за да подкрепи местният бизнес идеята и да се получи място за съвременно изкуство, а не подражателно като занаятчийството. Ясно се разграничават функциите на Етъра от тези на Шести участък. Въпреки, че всичко е обърнато към съхранение на историята, в единият случай, на Шести участък е, да се опитват да се насочат към млади, проактивни хора, които имат съвременен поглед към нашите традиции. Тази ясна визия ме впечатлява и мога да кажа браво на кмета и неговия екип. Най-много се радвам, че те се опитват да се обърнат към гражданите, които ще са ползватели на това нещо, към експерти, за да се направи една споделена визия. Случват се различни хекатони, мина първото издание, те са добра крачка в правилната посока.
Мисля, че е много добро, това което се случва в Габрово. Така както в Таляна във Варна, Капана в Пловдив, Квартала в София, Булевардът в Бургас, работи се по подобна идея и в Стара Загора. Приликата между Бургас и Габрово е, че проактивната страна е Общината, но тук виждам нещо повече - това цялото нещо да работи като жив организъм, да се привлекат хората от квартала, бизнеса.
- Защо сте в Габрово?
- Дойдох за втори път в Габрово, освен заради Шести участък и да разгледам вариетето на Музея на хумора и сатирата. Целта е да се опитаме да направим някаква оценка и да направим нещо за възстановяването му. Но там нещата са много сериозни, едва ли могат да се решат в момента. А също така да дам идеи и опит за възстановяване на Шести участък.
- Как е възстановен квартал Таляна във Варна, как точно се случиха нещата?
- Да това е интересен процес, нещата се случиха преди 4 години, когато Варна беше Европейска младежка столица. Една инициатива, която няма финансов ресурс зад гърба си. Общината имаше ангажимент младежките проекти да бъдат насочени в развитие на територията с различни изкуства, които да се случват там. Това пространство има голям заряд, хората там се разхождат в историческата част на града, а това стимулира бизнеса да инвестира във възстановяване на старите сгради. Бизнесът трябва да види смисъл и полза в това нещо. Таляна е като една рибарска мрежа от улици, на хората им е приятно да се загубят из тях. И това работи така, че всички са щастливи и удовлетворени. Там има много сгради, паметници на културата, които са ремонтирани от бизнеса. Такава е и целта на Общината, да се възстановят старите сгради, а не да се разрушават, да помогне на бизнеса в издаване на документацията. В резултат на тези усилия има резултат. Промени се автомобилното движение, зоната стана предимно пешеходна. Там отварят заведения, образуваха се нови площади, създадоха се безопасни условия в града, за да стане атрактивно, безопасно пространство, за да се разхождат спокойно хората и да не се притесняват за детето, което шари наляво и надясно
- Според вас формулата на успеха за възстановяване на старинни места е освен чрез усилията на Общината, да се разчита и на бизнеса?
- Със сигурност. Да, това става с много разговори и постоянна проверка на очакванията, допитването до гражданите, експерти, инвеститори, собственици, които имат отношения към запазване на старите сгради. Допитвания не само до гражданите, които живеят в тези участъци, но и до тези, които живеят в периферията на града, които биха дошли да се разходят там. Може да има разминаване на очакванията между тези, които живеят в квартала и искат да им е тихо и тези, които искат до по-късно да работят заведенията. Трябва да се търси баланс. Трябва да се знае какво имат като очаквания хората. Резултатът от една инициатива би бил полезен, ако е съобразена с гражданското допитване в началото.
Това, което виждам в Шести участък е, че се дефинира желание да се общува с местната общност. Сигурен съм, че това ще даде резултат за една споделена визия. Гражданското допитване трябва да се прави постоянно, не само еднократно, с хората, с бизнеса, който инвестира. Всички имат различен поглед и трябва да има постоянен диалог. Иначе всичко ще остане само като едно добро пожелание, без съдържание. Това бе най-големият проблем, който се яви в Таляна във Варна. Едно е да си говорим хубави приказки, а друго е да вкараме реалния бизнес, някой да поеме финансовия риск. За да го поеме някой, той трябва да е убеден на 100 процента в това, което прави. А това се случва само и единствено, когато има максимална публичност и откритост, дългосрочна визия за развитие на зоната.
- Кога във времето виждате обновения Шести участък в Габрово?
- Това зависи само от вас габровци. Едно дете го възпитаваш като е малко, но в един момент то започва да живее собствения си живот, няма краен срок, то продължава да добавя стойности. Така и Шести участък ще продължи да се развива като историческо ядро н града със споделена визия. Общината е проактивна страна и се надявам това да е за продължителен период, да не е локална инициатива. Това го разбрах от срещата си с кмета на Габрово. Повтарям, много е важно да се запознаят с инициативата и гражданите, и бизнес. Колкото и да се опитва Общината, нещата в крайна сметка зависят от хората. Общината е подменила калдаръма в Шести участък, остава бизнесът да влезе там. Затварянето за автомобили и включването в синята зона също е крачка в правилната посока. Това не значи да се затвори квартала за автомобили, но приоритет да имат пешеходците.
Повтарям, отговорът зависи от всички вас, габровци и туристите в града. Ако те го припознаят, ще дойдат да си харчат парите там, това ще мотивира бизнесът да инвестира в обновяване на сградите. Това е индиректен начин да се завърти колелото. Като не сме собственици на сградите и имотите там, това е единственият начин да се получат нещата. За това се изисква продължителен период от време. Частната собственост е неприкосновена, но ако нямаш средства да я поддържаш, я продаваш, без сантименти.
Посланието ми към габровци е участвайте в процеса, давайте идеи.
- Пътували сте доста, виждали сте възстановени стари места, как го правят по света?
- В този процес е включена държавната и общинска политика. Полша, например, е много впечатляваща за процеса. Това е страна с много паметници, някои са възстановени изцяло. Поляците имат национален шовинизъм, който ги кара да съхраняват паметта си. Много от старинните неща, които имаме ги възприемаме като даденост и често пъти не ги оценяваме. Тази загуба на сетивност е пагубна. Трябва да се промени възпитанието ни от малки. Виждам, че такива инициативи като Шести участък дефинират възпитателна функция.
- Има тенденция в света за възстановяване на изоставени места с историческа или идеологическа стойност. Например, сега се работи по вдъхване на нов живот на Бузлуджа. Как си обяснявате този интерес?
- Когато пазим и съхраняваме историята си, можем да имаме бъдеще. Много е важно да не разрушаваме символите на нашето минало, идва ново поколение и то започва да губи сетивност за това, което се е случило преди него. Един паметник може да бъде спомен как се е случило дадено нещо. В съвремието, в което живеем много млади хора не знаят смисъла на символите на старите паметници в нашите градове. Ако въобще ги няма тези паметници, каква памет може да има? Старинните сгради, както в Шести участък показват пластовете на времето и ако унищожиш или подмениш някой от тях, губиш люспите на времето, наслоявани с години.
Без да влизам в политически контекст това се случи със събаряне на мавзолея и паметника през НДК в София, който дори не е свързан с някаква идеология, а с България. На тяхно място сега нямаме обособено пространство. Така е и на мястото на мавзолея, макар през последните години там се показва съвременно изкуство, но като временни експозиции. Но все още няма цялостна визия за пространството какво се случва там.
Като архитектура Бузлуджа е много впечатляваща постройка, която в цял свят е символ и емблема на България, макар и в разрухата, в която се намира. Фондация миналата година финансира реставрационни и консервационни работи, това беше начин за запазване на тази люспа на историята, за която вече казах. Правилна е посоката за съхраняване на паметника, за да се очаква туристически поток. Защото за хората на Запад е много нестандартно и любопитно какво е било по време на социализма в България.. Западноевропейците нямат такова нещо и за тях е много любопитно.
Това наистина можем да капитализираме в туристически поток