115 години Независимост. Фердинанд влиза в Габрово като цар на българите

Габрово става част от тържествата, организирани по повод провъзгласяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г.
След Търново и Дряново Габрово посреща Фердинанд вече като "цар на българите." По време на тържествата в Дряново на 23 септември от името на местното духовенство е произнесена приветствена реч от епархийският проповедник Негово Високопреподобие йеромонах Филип Пенчев. А в Габрово още на 22 септември в 8, 25 часа вечерта е изпратена от Михаил Такев (1908-1910 г. министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията) телеграма до околийския началник с копие до градския кмет. В нея се отбелязва: 
“Утре към 2 часа после обяд ще пристигне в Габрово през Дряново Негово Величество Царя, придружен от всички министри  и неговата свита. Разпоредете квартира и храна съвместно с кметството. Устройте среща царска. Държавните учреждения ще бъдат затворени през целия ден[…]”. 

 Министрите Андрей Ляпчев и Никола Мушанов тръгват веднага, за да организират нощувката на царя. Към 15 часа файтоните с царската свита тръгват за българския Манчестър, изпратени с топовни салюти, дадени от дошлия специално за случая Севлиевски артилерийски полк
След напускане на старата столица и посрещането му в Дряново,  на 23 септември на два километра от Габрово царският кортеж е връхлетян от  пороен дъжд и силен град. Духа студен вятър, като че е  „декемврийски“. Всички са принудени да спрат при т. нар. Белчова мелница, докато страшната буря отмине. 
Към 21-21.30 ч. “кошмарното” пътуване приключва. Фердинанд намира топлина и радушен прием в  дома на габровския индустриалец Иван Хаджиберов.  Той е опълченец, общественик и дарител, който през 1892 г. в съдружие с Андрей Хр. Момерин  строи в м. Репивец, северно от Габрово в близост до бащината си мелница, първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове. Работи с вносни материали от Англия, Италия и Австрия. Произвежда вълна и конфекция. Именно по негова инициатива в Габрово е внедрено производството на готови дрехи – конфекция. След осем години става едноличен собственик на фабриката. Обзавежда я по английски образец. Успява да създаде връзки с английската фирма „Нормантон”, от която не само получава кредити, но и чрез нея  внася технически нововъведения. Постепенно изкупува съседни имоти, за да създаде  паркове, игрища, жилищни помещения (гостни), билярд, зоопарк, занималня за децата на работниците. В празнични дни организира увеселения. В стремежа си  да създаде и развива предприятие, конкурентно на европейските, осигурява добро образование на синовете си. Беро завършва химия в Англия, а Сава – финанси в Швейцария. Фабриката се превръща в придворен доставчик и дълго време е единствената специализирана тъкачница в страната.
Стаята от дома на Иван Хаджиберов, в която е настанен владетелят на вече независима България, става известна като “царската стая”, тъй като в нея преспива царят. На следващият ден - 24 септември, Габрово узнава, че той  е в града ни. В 10 часа сутринта Фердинанд е приветстван  от тогавашнит габровски кмет Никола Голосманов, от архиерейския наместник свещеник Христо Вуцов, както  и от народните представители. А вечерта в 7 часа тръгва за Казанлък. Следват тържества в Ст. Загора, Пловдив. По пътя към София Негово Величество е приветстван и от населението на Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик), на гарите Саран бей (дн. Септември) и Белово, баня-Костенец, Ихтиман, Вакарел, Новоселци и Казичене.