Светослав Славчев: " Актьорската работа е борба да се докажеш, да дадеш най-доброто, на което си способен"

Изиграл е много роли, всяка една различна, неповторима по своята стилистика. Какво е да си 20 години актьор в нашия театър, за различните дейности извън театъра, с които се занимава, разказва Светослав Славчев.

- От колко време играете в Габровския театър, как попаднахте в него?
- От 2001 година съм в Габровския театър. Стават 20 години. Имах малко прекъсване, играх две години в Държавния куклен театър, после се върнах в драматичния театър. От 2015 година постоянно съм в театъра. Иначе още като ученик в гимназията участвах в един спектакъл на Невена Митева, в който играехме ученици от Априловската гимназия и актьори от театъра. Това беше първото ми появяване на сцена.
- Завършили сте театрален колеж "Любен Гройс" с класа на проф. Надежда Сейкова, на какво учеше тя своите възпитаници?
- Тъй като вече имах опит в театрални постановки, цялото време в колежа бе за мен като един майсторски клас. Тя ми показа преките пътища към актьорското майсторство. Проф. Сейкова е страхотен професионалист, създала е много известни актьори. На мен ми бе изключително полезно, помогна ми да рестартирам системата.
- Вие сте от ядрото на театъра, играли сте много. Спомняте ли си първите роли, които ви повериха в Габровския театър?
- Първата ми роля бе в "Майстори" с режисьор Петринел Гочев. Беше много вълнуващо, беше много различно представление. Петринел Гочев е един много различен режисьор, който поставя интересни провокации пред актьора. Тогава той сякаш не искаше да работи с мен, имаше друго разпределение, но поради липса на актьори влязох в това представление. Явно съм си представил добре, защото представлението започваше с мен и завършваше с мен. "Майстори" винаги е бил пример за мен как човек с упорита работа може да постигне много неща и че актьорската работа е борба да се докажеш не само пред режисьора, а и пред себе си. Да дадеш най-доброто, на което си способен.
- Голяма част от спектаклите, в които сте играли в началото са с режисурата на Невена Митева. Какъв режисьор е тя, взискателна ли е много, налага ли непременно своите виждания или дава свобода на актьорите?
- Невена Митева е много интересен режисьор. Тя предпочита българската класика, фолклора. Тя има друг поглед над нещата, предпочита чисто човешки плътни образи, живите емоции на сцената. Тя много държеше театърът да въздейства, да докосне публиката. Не толкова окото ти да бъде пълно, отколкото актьорите на сцената да бъдат плътни, истински и вълнуващи. Искаше да има истинска емоция на сцената, защото тя въздейства на публиката, което не можеше да остане безучастна, съпреживяваше всичко заедно с артистите.
- Имахте успех в постановките "Село, село, пусто село", "Чешити", как възприемаше публиката тези комедии?
- Тава е един много хубав период за габровския театър. Той стартира със "Село, село, пусто село" по разкази на Чудомир. С него имаме над 150 постановки в цялата страна.

Има хора, които са го гледали по два-три пъти. Със спектакъла завоювахме много театрални сцени, включително сме играли в Летния театър във Варна с над 2000 човека публика, играли сме в столични театри, в Летния театър в Пловдив, обиколихме с него цяла България. Тази постановка отвори всички врати за нас.
Голям успех имаше и "Чешити", също по Чудомир, имаше над 150 представления. Тези два спектакли излязоха в един период, когато в България се смяташе, че за да има успех една постановка, в нея трябва да играе някаква голяма звезда. В нашите два спектакли ние нямахме звезди, играеше само трупата на театъра, звездата в тези спектакли беше Чудомир и неговите интересни разкази. Това искаше да види българинът.
- А как се чувствахте като Меркуцио в "Ромео и Жулиета"?
- Отново работихме в Петринел, беше голяма тръпка, вълнение. Имах един романтичен спомен от "Майстори", когато дойде да прави при нас "Ромео и Жулиета" той бе много различен. За пръв път аз самият работих в такава стилистика, както той го нарича "уличния театър". Ролята на Меркуцио е значима роля, според сюжета. Целият прочит на Петринел на това известно произведение бе по-различен - ходихме на кокили, падаха едни огромни червени завеси, които сякаш предизвестяваха смъртта на Меркуцио.
- По-късно той ви повери интересна роля в "Жана Дарк"- рицарят, който първи подава ръка на Жана. Постановката имаше голям успех, имаше и награди, разкажете повече за вашата роля.
- "Жана Дарк" се появи точно 10 години по- късно от моето започване в театъра.

Играех рицар Будрико, също много интересна роля. Винаги съм обичал предизвикателствата, приспособленията, нещо, което да допълни актьорския инструментариум. Рицар Будрико беше качен на една кула, висока над 2 метра, задвижва се от колела, под нея има 10 актьора, които бутат кулата на сцената. В началото беше леко стряскащо, плашещо. Два метра не е малка височина, още повече самата сцена бе повдигната на два метра. Горе за мен имаше доста адреналин, но в крайна сметка свикнах с височината и беше удоволствие. Особено в партньорството на Гергана Змийчарова, която играеше Жана, имахме заедно сцени.
- А интересно ли е да си братът на Иван Рилски в "Отшелника"?
- Когато играх братът на Иван Рилски в "Отшелника" си дадох сметка колко различни образи съм имал възможността да изиграя в габровския театър. Със селянина с цървулите и потурите в "Село, село пусто село", като премина през Меркуцио и други Шекспирови герои, през рицаря в "Жана Дарк" и стигна до братът на Иван Рилски.
Това беше един невероятно силен текст в драматизацията на Ани Петрова. Става дума за монолог, в който разказвам как съм загубил детето си, как се моля на една жена с 12 деца да ми даде само едно, което да отгледам като свое.
- Бяхте автентичен Михалаки Георгиев в "Под игото", който осигурява финансирането за издаването на романа на Вазов. Усетихте ли атмосферата на това интересно време?
- Усетих атмосферата. Самото представление "Под игото 1894" е много историческо, много документално, голяма част от събитията действително са се случили. Това ме провокира да прочета повече за самия Михалаки Георгиев. Да, няма как да не усетиш величието на човека, който играеш, Михалаги Георгиев не е просто случаен образ, той е много значим в нашата история.
- Каква е ролята ви в новата постановка на Петринел Гочев "Моби Дик"?
- Цялата постановка е нещо различно, тя е по драматизация на Гергана Змийчарова. Ролята ми е на Тъпака, той е гребец на китоловния кораб. Той през цялото време си води дневник за това, което се случва на кораба, до голяма степен той ще води и зрителите през това колко време минава, за дните които не са показани в постановката. Интересен образ е, многолик, когато той остане сам със своя дневник изглежда по един начин, изразява се по друг начин, отколкото когато е с другите гребци.
- Казват, че се отнасяте много отдадено, професионално и дисциплинирано към поверените ви роли, така ли е?
- Щом го казват колегите, благодаря им. Научих се на дисциплина, още когато започнах в театъра от малък. Избрах един различен път как да стана актьор. Не минах първо с висше образование и после да започна в театър. Да кажа, че вече съм актьор, имам диплома и всичко знам. Поне аз нямах такова самочувствие. Първо работих в театъра, после учих. Дълги години бях най - малкият в театъра, свикнах да бъда първи на репетиция, с научен текст, да отговарям на всички предизвикателства, които стоят пред мен. Това може би ме научи на дисциплина, на отдаденост. Но в никакъв случай не мога да кажа, че в момента аз съм най-дисциплинираният. Отнасям се отговорно към ролите си.
- Имате опит и в режисурата, така ли е?
- Да, направил съм две професионални постановки в габровския театър - една за възрастни и една за деца. Имам повече постановки, но те са в сферата на самодейността. Детската постановка се казва "Коледна бъркотия", посветена на вълшебството на Коледа. Жалко, че може да се играе само по коледните празници.
Постановката за възрастни е "Трудни за обичане", тя е по пиесата "Пеперудите са свободни." Доста неща промених в пиесата. Тя е със специалното участие на Мария Сапунджиева. Както всички очакват заради известната актриса, започва комедийно, но на края се разбира, че има доста сериозни неща, които искаме да кажем от сцената.

- Изглеждате най-заетият човек на света. Освен актьор, се занимавате с много други неща - пишете проекти, преди време организирахте фестивал с читалището в кв. Русевци, участвате активно в работата на Народно читалище "Будителите" и още много други. Как се справяте с толкова дини под една мишница?
- Много хора ми се чудят как се справям с всичко. Всичко зависи как умееш да организираш различните неща в собствената си глава, да си направиш план. Знам какви цели преследвам, накъде вървя и не на последно място - важни са екипите, с които работя. Защото да организираш фестивал, активно да работиш в Народно читалище "Будителите", да играеш различни роли в театъра става с екипи от съмишленици, с които си разделяме задачите. Иначе, ако човек се опитва сам да прави всичко, няма как да стане.
- На всичкото отгоре сте и синдикален председател, защитавате ли интересите на трупата?
- Защитавам интересите на колегите, разбира се. Но нашата работа на актьори е много гъвкава, различна. Ако се опитаме да спазим всички норми и правила, закони, наредби е много трудно, работата в театъра не е класифицирана като отделен труд по Кодекса на труда. Ако спазя всички правила, ще трябва да спра работата на театъра. Работното време на актьорите е ненормирано, трябва са се правят компромиси и от страна на синдикатите, и от страна на работодателите. Не бива да търсим противоречия, а да намерим правилния път.
- Пишете и проекти за театъра, какви?
- Това е нещо, с което се занимавам още преди да стана зам.директор на театъра и след това. Работя доста с читалища, там винаги финансирането е недостатъчно и се налага да се търсят допълнителни средства чрез проекти. Това ме накара да се науча да пиша проекти. Този опит го пренесох и в театъра. Това дава възможност на театъра да експериментира, да допълни програмата си. Примерно, постановката "Духът на Кармен", която играхме на тенис корта в Маркотея. Същото беше с "Мнимия болен" на Николай Урумов, "Шибил" с Иван Юруков, който поставихме на Етъра. Това са мои проекти, те дават възможност да привличаме още публика, да се докосне тя до продукцията ни, като я изнасяме в алтернативни пространства.
Едно от последните неща, които направих е паралелната програма на стълбите на театъра по време на фестивала на комедийния спектакъл. Освен класически театър, използвахме и други форми. Не на последно място - идеята за инсталациите върху фасадата на театъра, посветени на юбилея на театъра. Това ни даде възможност да покажем постановки, личности, които са работили в театъра, за проследим историята му
- Каква е атмосферата в Габровския театър, специалисти казват, че той е във възход, вие как се чувствате сред новите колеги?
- От години сме една от най-младите трупи, обновяваме се постоянно. В театъра аз се чувствам у дома си, това си е моя театър, моето нещо и ми е приятно, хубаво ми е да играя в него.
- Вие сте от малкото актьори кореняк габровец в театъра. Явно сте намерили своето място тук. Не сте ли мислили за други театри, за софийски сцени?
- Гастролирал съм и в други театри, но имах късмета да съм габровец и да работя н габровския театър. Нямам амбицията да се връщам някъде, да пътувам за друго родно място, като колегите от други градове. Аз имам спокойствието са си живея тук, да работя по различни инициативи в Габрово, да работя с много млади хора, в последните години да работя и по организирането на карнавала.
Много пъти съм казвал, че Габрово не е провинция, никога не съм се чувствал като втора ръка човек, че не съм пълноценно оценен, че има накъде още да вървя. Аз лично се гордея, че съм габровец!