Юлиан Петров: „ Образованието не е търговско предприятие“

В резултат е изпратено писмо до „Продължаваме промяната“ и всички партии, участници в преговорите за новото правителство, в което се настоява за обръщане на по-голямо внимание, отстрана на новото правителство към цялостното финансиране на дейностите, свързани с образованието на младите хора.

За това какви трябва да бъдат приоритетите в родното образовани, за дигиталното образования, за учебните програми и други проблеми е разговорът с Юлиан Петров, председател на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

- Г-н Петров, кои са приоритетите в дейността на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“?

- Приоритетите на синдикат „Образование“, към КТ „Продкрепа“ до голяма степен се покриват с приоритетите на образователното министерство. Макар че ние като синдикат виждаме различни пътища тези приоритети да станат образователни политики на страната. На този етап има няколко образователни политики. Имаме и добри политики, но има и други не толкова добри, както ефективни и такива, които трябва да се спрат, тъй като не са полезни за учениците, за образованието, за резултатите и не на последно място и за учителите. Но ако погледнем към основните приоритети в момента в тази ситуация, сякаш качеството на образованието до голяма степен е на втора позиция. А всъщност мерките, конструирани в насоките на министрите на образованието и на здравеопазването са водещи.

- Да разбирам ли, че те не са насочени върху самото образовани на учениците?

- Да, защото ние се пазарихме доста време как да се върнат учениците в училище, как да се прилага диференцираният подход, който означава, че ако в едно училище има болни – ученик, учител или група ученици да се карантинират паралелка, част или цялото училище, а не да се подхожда на база цялостното състояние на съответната област, община или страната. Защото на база на 14-дневната заболеваемост в съответния град или община се вземат решения за работата на учениците и всъщност те започнаха да учат дистанционно, в електронна среда. Което, разбира се, не само не е най-доброто обучение, то е компенсаторно и води до огромни дефицити. И някои от тях ще бъдат трудно преодолими в следващите години.

Да, започваме в начален етап, където социализацията, възпитанието са водещи, а всъщност, дистанционно те няма как да се формират. Ние сякаш позабравихме прогимназиите и гимназиите, които миналата година предимно учеха в електронна среда, което също нанесе огромни вреди. И то не само на образованието, а и на здравословното състояние на младите хора.

Наскоро коментирахме една статистика, която показваше средно нарастване на наднорменото тегло с 5 кг., което не е никак малко. И това оставя трайни следи в здравословното, в психическото състояние на учениците. Така че нямаме добра синхронизация в мерките, които трябва да се прилагат към училищата, към детските градини, към центровете. Всъщност училищата по презумпция са най-слабо звено и първи се затварят и се наблюдава наложен образователен локдаун, което води до много лоши последици за учениците, до много трудности в работата на учителите и до повишено прегаряне на тази професия, която е много важна. А това също ще носи последствия за бъдещите месеци и години и като цяло за българското образование. - И за бъдещето на държава – какви специалисти ще излезят при едно такова полуобразование, бих казала, тъй като не всеки ученик или студент гледа отговорно на своето задължение да учи в интернет среда и няма кой да извършва контрол?

- Така е. Не може прогимназия и гимназия за седмица или за месец да са придобили способности да могат да се концентрират, да са пълноправни участници в учебния процес. Така че това беше много трудно и наситено с огромни дефицити и на тази възраст. Нашата голяма тъга като синдикат беше, че мерките изместиха качеството, въобще философията на образованието и то беше подчинено на преподаването в онлайн среда. И правенето на тестове, според нас, трябваше да бъде в домашна среда, тъй като това са първични тестове. Ние трябваше да повярваме на българските родители, но министърът на образованието не им повярва и го насочи към учителите, към доброволците, което отне не само от времето за учебния процес, но всъщност доведе и до натоварване и турболенции към родителите. И най-лошото – раздели и увеличи поляризациите в системата на образованието. Много от родителите не бяха съгласни с тестовете, не пускаха своите деца в училище, поради това и тези деца бяха и дигитално изключени. Защото, когато беше само и единствено електронно обучение имаше комуникация с учителите и имаше синхронно обучение. След това в заповедта на министъра се казваше синхронно или асинхронно обучение, каквото може да си позволи училището. Училището може да си позволи и учителят позволява асинхронно обучение – т.е. той преподава на учениците, които са в клас, останалите са вкъщи, на тях той им дава информация и те сами трябва да се обучават в този процес. Няма как един учител да се раздели на две – веднъж да преподава на децата в клас и в същото време да стои пред монитора и да преподава на другите, които са на дистанционен режим. Дори и да има техническа, дигитална възможност да се случи това, за самия учител е много трудно. Така че всъщност това политическо решение доведе до изключване на немалко от учениците въобще от учебния процес. Ето защо не сме доволни от комуникацията между Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването, но се надяваме философията да се промени и да се прилага диференцираният подход. Защото тестовете, които започнаха, доказаха, че училището е най-безопасната среда на база на 0, 03 - 0, 04%, които показаха, че са с активни тестове. А половината от антигенните тестове показаха, че няма заболяване. Това беше огромно натоварване без особен смисъл, което за нас от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ беше безсмислено. Нашият синдикат е с експерти, свързани с образованието, а от Министерството на здравеопазването могат да говорят за мерките и своите решения, които трябва да бъдат мотивирани. Но те не успяха да го направят, поради което като цяло продължават турболенциите към образованието – най-вече за прогимназиите и гимназиите, където учениците не заслужават това.

Да не говорим, че пратките с тестове закъсняват, дори и тези, които трябва да бъдат гарантирани. Дай Боже, да намалее заболеваемостта и да се променят тези насоки, които за нас не са най-добрият вариант на отношение към системата на образованието.

- Нормално ли е, според Вас, всеки ден да се правят тестове?

- Не е нормално, макар да е два пъти седмично. Спокойно това можеше да се случва в домашна среда, или когато едно дете има симптоми, както беше миналата година, то да се изпрати за такива тестове в предназначените за това лаборатории. А не да се прави упражнението, насочено към огромната аудитория от ученици, родители, учители, ръководства на училища. И всъщност, цялото образование да е подчинено на тестовата система, а не на самото образование.

- Някой от правителството съобразява ли се с предложенията на синдикатите?

- На този етап не се съобразиха почти с нищо. Министърът на здравеопазването дори внуши, че българските учители са длъжни да правят тези тестове. А всъщност те са едни доброволци. Няма как един човек да върши диаметрално противоположни на неговата длъжностна характеристика дейности. От неговото желание или гражданско отношение зависи дали да се включат. И те го направиха. Но това е за сметка на стреса. Учителят да обяснява и убеждава половин час учениците, че това е нещо много полезно и важно. А от друга страна, това не е достатъчно смислено като процес.

- Всъщност, това е стрес за ученици, учители, родители и в крайна сметка не е полезно за обществото?

- Разбира се. Това е първият приоритет. А вторият приоритет за нас е новият бюджет, за който се надяваме, да получи подкрепа от новото правителство. Нека не забравяме, че скрити под пандемията, насоките и дейностите, нас ни чака много трудна година, която според КТ „Подкрепа“ ще повлияе много на организацията в образователните институции. Средствата за образование, според нас трябва да се увеличат поне с 25% - да се увеличат учителските заплати с 15% и 10% - да са за издръжка на образователните институти. Ако това не се случи, ще бъде много трудно училищата да работят със старите бюджети, което ще доведе до голям отлив на учители.

- Според Вас, какъв е изводът от цялата ситуация, свързан с работата между социалните партньори?- Според мен, ако нямаме добра комуникация със социалните партньори от системата на образованието, ако не ни изслушват, защото нашите препоръки, нашата експертиза са точни, тъй като се базират на мнението на всички учители. В последните месеци ние сме преминали през 15 областни градове, знаем как мислят учителите, знаем как функционира новия закон (който вече поостаря), знаем кои политики трябва да се променят и кои дори да се спрат. Примерно, политиката за атестацията на педагогическите специалисти, която е безкрайно спорна. В много държави в Европа не се прилага по този начин и в момента тя ще бъде неефективна, тъй като ние я провеждаме електронно и се отчитат постиженията на всеки един учител, без комисията да има връзка с него. А само формално се преглеждат портфолиата на учителите, от което няма никакъв смисъл. Така че, тази политика, ако не се преосмисли, според мен трябва да престане да бъде такава, а да стане част от инспектирането. Тя вече набира скорост, има европейски фокуси и формат, който можем да развием и тя да бъде в интерес подобряване качеството на работа в нашите образователни институции.

- Поддържате ли близки контакти с представителите на КНСБ, свързани с важните за развитието на педагогическите кадри, с решаването на техните проблеми?- Разбира се. Ние сме заедно по важните политики. Смея да твърдя, че успяваме да се договорим и да гледаме в една посока, макар да сме различни синдикати, понякога да имаме различни гледни точки, но общата ни цел е една. И като цяло сме единни в общия национален процес. Признавам, понякога ни е много трудно, но накрая успяваме да гледаме в една посока. Друг е въпросът, че понякога Министерството на образованието или по-скоро министерствата на здравеопазването и на финансите не се вслушват в нашите препоръки и не мислят за по-доброто българско образование. Няколко седмици слушахме от всички политически партии как образованието е приоритет само на думи. Сега ще видим в действие колко от това ще се случи и дали финансирането на българското образование ще бъде приоритет. Лично аз често споменавам, че през 1942 г. сме имали 10% от БВП, сега, в момента те са под 4%, а препоръката на ЕС и ЕК са за образование да се заделят поне 6% от БВП. При това нашият БВП не е съизмерим с нито една европейска държава. Така че, за да имаме добро образование няма как да се вслушваме в апела на някои политици, които казват, че „първо трябва да се постигне по-добро качество и тогава ще дадем пари“ – но уви, няма как да се случи. Образованието не е търговско предприятие. ЕС казва: „Дайте повече пари, ако искате да си промените образованието“, а ние, в България, не го правим. Европейското образование има много полезни политики, включително и политиката за съхранение на учителите, за компенсаторни механизми за защита на учителския труд. Учителската е от най-изгарящата професии, заедно с лекарската. И това не е личностен проблем. Борбата с учителския стрес е национален, поради което трябва да има разработена целенасочена политика в тази посока. Учителят трябва да бъде разтоварен от несвойствените за неговата професия дейности – по охрана, по стратегии, по комисии, които не са работа на учителите. В много от държавите, с които партнираме в едно училище колкото педагогически специалисти има за работа с деца, двойно повече има които да работят по комисии, свързани с решаването на различни образователни. Нашите учители са прекалено натоварени, което всъщност е проблем на държавата, защото те прегарят. А едно прегаряне над 70% води до безразличие, което в образованието е пагубно.

- Има ли светлинка в тунела, в който е попаднало българското образование, респективно педагогическия и непедагогически състави в училищата?

- Разбира се, ние като синдикат няма как да не виждаме светлина в тунела и няма как да не можем да покажем пътя към тази светлина. Така че имаме подготвени много важни акценти към новите ни управляващи, излязохме и с наша програма към тях, която включваше десет пункта, свързани с финансирането на образованието, със стратегията за възпитанието, която е много важна – върху този фундамент могат да се надградят успехите на учениците. Който не спазва правила, който не зачита ценности, който не е възпитан, не се гради в правилната посока, а всъщност се учи от улицата и не е в унисон с родните, с европейските, със световните ценности, които са непреходни.

Истински важните хора са онези, които са изградили своите ценности, достигнали са нива в науката, в изкуството, в спорта, в своята професия. Но не на базата на бързото забогатяване – нещо, което е в главата на някои ученици, както показват наши проучвания. Това мислене трябва да го преобърнем и насочим в правилната посока, в противен случай такъв тип граждани ще направят много трудна развитието на държавата България.