Симона Обретенова, студентка във Виена: Следването в чужбина е предизвикателство

    Симона Обретенова е студентка първа година във Виенския университет, специалност „Сравнително литературознание“.  Завършила е Националната Априловска гимназия – паралелка Немски с английски език. Това º помага в избора да продължи образованието си в Австрия.

- Симона, защо избра да следваш извън България?
- Една от основните причини е специалността „Сравнително литературознание“, която не е предлагана от българските университети, както и качеството на образование. Освен това исках да опозная нова култура, нова страна, да разширя хоризонтите си до известна степен.
Вече бях имала възможност да пътувам извън България, преди да завърша гимназия. Едно от местата беше столицата на Австрия. Още тогава Виена много ми хареса – град, богат на култура и изкуство.
- Друго, което те провокира предварително?
- Миналото лято участвах в младежки проект на тема „Промени своето отношение към хората с увреждания” по програма „Еразъм+“, програма на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. Обучението по проекта беше в Унгария с участие на млади хора от ЕС, с които обменихме опит. Повечето от тях бяха завършили в Австрия и във Виена и вече преминали студентските си години. Това беше добра възможност за интереса ми в разговор да получа насоки за образование там.
- Интересен избор е специалността ти?
- О, да. Специалността „Сравнително литературознание“ се занимава с изследване на литература не само в контекста на този вид изкуство и не само европейска литература. Става въпрос за връзката на литературата на различните нации, на различните езици. Освен това изключително много се работи с езика и особеностите му, както и представяне на литературата в другите изкуства, връзката с медиите, историята, социума. Това е връзката с изобразителното изкуство, музиката. Дори филмовите адаптации навлизат като нов клон на тази специалност. Специалността наистина е мост към изкуството.

- Виенският университет е прочута alma mater с многовековна история?
- Така е. Той е третият най-стар (1365 г.) в Централна Европа (след Прага и Краков). На повече от шест века история, Виенският държавен университет е един от най-реномираните, който днес предлага 130 специалности и е посещаван от над 60 000 студенти. Държавните университети в Австрия са безплатни. Административната такса, която студентите внасят в касата на университета, е по-скоро символична – в момента тя е € 20, и гарантира безплатен достъп до държавните библиотеки и архиви. Тази такса остава непроменена през регламентираното времето на завършване курса на обучение.
Имам късмета да уча в Ректората, основната сграда, изградена от Хабсбургите.
Много Нобелови лауреати са излезли от нашия университет, включително и през миналата 2022 година преподавателят по физика проф. Антон Цайлингер.
- Езиковата подготовка в Априловската гимназия ти даде увереност?
- Точно така. На първо място е езикът, който пет години интензивно изучавах. Преподаватели ми бяха Мария Морвякова и Красимира Савчева. За кандидатстване в чужбина ми беше необходимо да взема езиково ниво, а в X клас избрах профил литература с преподаватели Паулина Мартинова и Стефка Костадинова. Това ми помогна да задълбоча знанията си в полето на литературата и да преценя, че искам да се занимавам точно с това.
Бих отбелязала, че за влизане в университета много увереност ми даде добрата традиция на НАГ. Със сигурност гимназията ни е с много възможности. Просто всеки ученик трябва да ги поеме, да се възползва от това, което ни дават нашите учители. В чужбина кандидатства и един мой съученик от класа - Валери, който учи в Нидерландия.
- Как започна обучението в университета?
- Студентите от катедрата по литература се събрахме в една от най-големите зали на университета (250 души), където се провеждат повечето лекции. Ръководителят на катедрата доцент д-р Щефан Кутценбергер започна с въпрос към нас: „Какво е за вас литературата?“. Всички дадохме различни отговори. Накрая той обобщи: „Вие сте изключително прави, но изключително грешите. Литературата е всичко това, което не може да бъде интерпретирано докрай, всичко, което оставя поле за размисъл“. Провокацията даде начало на следването ни.
210 студенти започнахме първия семестър, след първата сесия останахме малко над 50 процента. Нашата специалност „Сравнително литературознание“ е популярна в академичните среди на световно ниво. Като наука води началото си от края на XIX век. По-късно Виенският университет променя специалността „Литературознание” в „Сравнително литературознание“.

- С какво те изненада учебният процес?
- Той е много различен от този в България. Студентите имат право да си изготвят индивидуално плана на обучение за семестъра, включващ няколко модула. Във всеки от тях има определен брой лекции, упражнения и семинари. Целта е всеки семестър да се събират по 30 кредита, донесени от избраните занятия. Каталогът на предметите е много голям. В първия семестър са застъпени въвеждащи лекции. Изпитите от него са най-важни. С успех минах сесията от три изпита. За съжаление, половината студенти не успяха да си вземат изпитите. Те имат право да повторят семестъра само веднъж. След завършването на семестъра се обявява списъкът с нови лекции и преминалите студенти избират тези, които отговарят най-добре на академичния им интерес. Интересна подробност е, че лекциите се предават в реално време в платформата на университета и остават там в архив.
- Какви бяха първите изпити?
- Тематично те бяха по общо литературознание, сравнително литературознание и методика на научната работа, става дума за теория на литературата. Не бих казала, че са лесни. Имах късмета на писмения изпит да ми се падне Юлия Кръстева, френско-български известен теоретик и писател, преподавател в Сорбоната – Париж, част от чиито романи имат за тема България и Балканите. Трябваше да развия теорията й за интертекстуалността.
- Първи впечатления от студентския живот?
- Общите ми впечатления са позитивни, университетът насърчава личностното развитие. Изненадващо за мен беше, че аз съм единственият чужденец в моята специалност. Средата предразполага към бързо социализиране. Нашата специалност организира всеки месец културни събития, включително концерти, изложби с цел опознаване по-добре на студентите. При хубаво време концертите са във вътрешния двор на университета. Виенската филхармония гостува в началото на всеки семестър. Преживяване, което очаквам с нетърпение.
- Как се адаптира в новата среда?
- Беше ми лесно да се адаптирам в Австрия. Имах нагласата, че ще бъда сама. Много студенти изпитват не малък шок след промяната. Сами в голям град. Радвам се, че успях да прескоча този момент на стрес. Може би, защото успях да завържа сравнително бързо приятелства в университета. Всички са изключително добронамерени и отворени.
- Какво най-много ти липсва първа година в чужда страна?
- Със сигурност семейството и приятелите. Студентският живот е много различен на такова голямо разстояние и динамичен в същото време. Следването в чужбина е предизвикателство, изискващо самодисциплина и отговорност.
- Има ли възможност да опознаеш привлекателността на Виена?
- Разбира се. Бях в най-големите музеи и привлекателни места. Градът е изключително добре подреден и комуникиран.
Виена години наред печели приза за най-удобен град за живеене в Европа. Град, изключително безопасен за млади хора. Чудесни са разходките покрай Дунава, а и живея наблизо.
- Твоите планове, мечти?
- В краткосрочен план – след първи курс веднъж през следването ни се предлага един семестър обмен в чужбина. Нашата специалност при това е с изучаване на втори чужд език. Насоката ми е към италиански или португалски. Но по-нататък през семестрите ще избирам. В дългосрочен – целта ми е успешно завършване на специалността, по-нататъшно академично развитие и реализация в сферата на сравнителното литературознание.