Колекция от над 250 декоративни кукли пази семейството на Божидар Ковачев

Топ новина!
Kolktsiya-ot-nad-250-dkorativni-kukli-pazi-smystvoto-na-Bozhidar-Kovachv
Колекция от над 250 декоративни кукли пази семейството на Божидар Ковачев

Снимка във Фейсбук на правнучката на Елена Ковачева - малката Емили, до шкаф с многобройни кукли припомни за съществуването на една уникална колекция в Габрово – над 250-300 декоративни кукли с носии от цял свят, над 10 000 писма от приятели от 50 страни.

Снимка във Фейсбук на правнучката на Елена Ковачева - малката Емили, до шкаф с многобройни кукли припомни за съществуването на една уникална колекция в Габрово – над 250-300 декоративни кукли с носии от цял свят, над 10 000 писма от приятели от 50 страни. Според някои твърдения, събираната близо 50 години колекция е единствена по рода си в страната. Тя е част от отдадеността на общуването със света на изявената есперантистка Елена Ковачева, майка на известния габровски художник Божидар Ковачев и баба на дъщеря му, също художник , Елиза Ковачева-Цокова. Както Елиза някога, така и нейната невръстна дъщеричка Емили сега отварят със страхопочитание шкафове, за да се любуват на куклите и не нарушават заръката да ги пазят и да не си играят с тях. Въпросните пълни шкафове са в жилището на Божидар Ковачев. Той и съпругата му пазят „наследството“ на „баба Ели“, която не е между живите от 2001 година.
Елена Ковачева е родена през 1911 година в Лом, но се омъжва в Габрово за Тотьо Ковачев от Новата махала. Синът й Божидар Ковачев си спомня как е започнала цялата сага за общуване със света в тяхната къща. Той бил 13-14-годишен, когато майка му, която знаела езика есперанто, му показала списания на този език. Негова била идеята да се възползват от знаенето на международния тогава език и да напишат писмо до есперантист от друга държава. И тъй като Божидар се увличал по изкуството, избрали първото писмо да бъде до Италия – люлката на изкуствата. В едно от списанията на есперанто - „Международна култура“, имало адреси на есперантисти. Така те избрали Арнолдо Описо и до него било адресирано първото писмо на Елена Ковачева. Тя го писала цял ден, защото все нещо не й харесвало. Само след две седмици дошъл отговор от Италия. Радостта била голяма – в писмото имало цветна снимка, докато у нас цветната фотография още не била навлязла. Това се случило през 1950 година. Оттогава есперантистката Елена Ковачева започнала да пише писма и да ги разпраща по целия свят.
„Нея я интересуваше как хората се обличат в другите страни, с какво се хранят, с какво се занимават, как живеят, какви обичаи имат – разказва Божидар Ковачев. - Така пристигна първата декоративна кукла – с носия от Лапландия, в Северна Финландия. Една по една от куклите се получи колекция, без тя да е мислила предварително да я прави. Започна да пише много писма и е стигала до 10 писма на ден. Съответно и получаваше толкова. Веднъж в пощенската кутия се бяха събрали около 40 писма. Трябваше на всеки да отговори.“
Интересът на Елена Ковачева към есперантото започнал още като била 12-годишна. Тогава тя намерила учебник по есперанто и започнала самостоятелно да учи езика. Увлякла се много по него и го усвоила много добре. Била толкова запалена, че дори преподавала есперанто в Пионерския дом. Но тъй като привлякла и децата, които изучавали руски език, следващата година преподаването било прекратено.
„Майка ми обичаше да контактува с хората, да привлича непрекъснато есперантисти – разказва Божидар Ковачев. - Като слизаше от Баждар, едно момченце й подсвирква. Тя му вика да не свири така, а когато тя се върне, да й каже на есперанто „Бонан тагон“, което значи „Добър ден“, за да получи бонбон. След известно време се връща и момчето отдалече вика „Бонбонан тагон! Бонбонан тагон!“
Сред куклите са експонати от такива далечни и екзотични и днес за нас страни като Бразилия, Конго, Нова Зеландия, Южна Африка, Мозамбик, Австралия. Само от Италия Елена Ковачева имала около 40 кореспондента. Пишела си с много хора от Франция, Испания, Холандия, Русия, Австрия... От целия свят. Освен с национални носии, в колекцията има много кукли, които са облечени в карнавални костюми – от Белгия, от Бразилия, от Конго, от Шотландия. Има и една резбована фигура на жена от племето Зулу, две фигури от Тайван, кукли от Япония, от Шотландия... Освен кукли, Елена получавала и много различни сувенири. Тя разбира се също изпращали наши, български сувенири и кукли в национални носии на своите нови приятели. Разказвала в писмата си за нашите празници, обичаи и традиции, за народните носии, за българската бродерия, за литературни и фолклорни герои като Бай Ганьо, Хитър Петър, Рачо и Дешка, пишела пословици и поговорки и т. н.
„Тя си кореспондираше с хора от различни професии – разказа още Божидар Ковачев. - Имаше писма с автографи от политици като Хо Ши Мин, Секу Туре, Владислав Гомулка, от легендарния певец Пол Робсън, от писателя Петро Полишчук от Украйна. Нейни приятели бяха поетите Яна Цихова и Юлия Шупинова от Чехия, Стефания Палица от Полша. Тя контактуваше с лекари, с художници, с писатели. Някои от тях споделяха с нея съвсем лични неща. Тези писма останаха в Пионерския дом и сега не знаем къде са. Получаваше техни книги и каталози с творби. Пазя каталог от норвежкия художник Херман Хеблер с негов автограф. От Франция пък получихме грамофонна плоча със записи на Жан Мишел Жар. Една кореспондентка от Австралия – Маргарет, редовно ни изпращаше дрехи и топли пуловери за децата ни, картички за рождените ни дни. Тя идва на гости у нас с дъщеря си.“
В онези времена на изолация на държавата Елена Ковачева използвала контактите си по света, за да помага на хората – да осигури липсващо лекарство, ценна книга или рядък сувенир.
Част от кореспонденциите й се превръщали в дългогодишни приятелства и водели в дома й гости например чак от Япония. Голямо събитие за цяло Габрово било гостуването на японката Саеко Муто. Дотогава не били виждали на живо японец. Краеведът Илия Габровски също се заинтригувал много от гостенката и посетил дома им в квартал Баждар, за да я види. Любопитното е, че тази японка се омъжила за българин и останала да живее в България. И други чужденци гостували в дома на Елена Ковачева. Божидар Ковачев още помни гостите от Австралия и Норвегия, японеца Киду, който си забравил костюма у тях. Елена обаче нямала възможност да пътува. Последният й кореспондент бил от Холандия.
До последните дни от живота си Елена Ковачева си водила и дневник, който започнала от ученическите си години. Според нейна учителка писането на дневник възпитавало в дисциплина и упоритост. Дневниците също са запазени и част от тях са притежание на Държавния архив.
Огромната кореспонденция се превърнала и в голяма колекция от над 10 000 писма, част от които също са предадени на Държавен архив – Габрово. Те пък станали източник и на многобройни пощенски марки от цял свят, съхранявани в класьори.
Куклената колекция заемала цяла стая в бившия им дом на Баждар, куклите били подредени заедно с флагчетата на държавите, от които идват. Колекцията е показвана в изложби. Две от изложбите са експонирани в Музея на образованието, други – в театъра и в Дома на културата. Любопитното е, че куклите са вдъхновение и за художника Божидар Ковачев. Той ги е използвал в сътворения от него екслибрис на майка му, както и в част от графиките си на тема „Колекция“. Куклите продължават да се пазят като ценно наследство, което отваряло вратички към широкия свят във времето на „желязната завеса“. Сега след внучката на Елена Елиза Ковачева, интерес към куклите проявява и нейната малка дъщеричка – Емили.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Стил

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня