Клуб по конна езда или място за общуване между хора и животни

Водеща!
Klub-po-konna-zda-ili-myasto-za-obshtuvan-mzhdu-hora-i-zhivotni
Клуб по конна езда или място за общуване между хора и животни
Клуб по конна езда „Батошево“ или място за общуване между хора и животни може да се нарече конната база, която трима приятели са създали на свой терен и земя под аренда в началото на селото.
Клуб по конна езда „Батошево“ или място за общуване между хора и животни може да се нарече конната база, която трима приятели са създали на свой терен и земя под аренда в началото на селото. Конете хем се отглеждат тук свободно, максимално близко до тяхната естествена среда, хем се яздят от роднини, приятели и познати за удоволствие предимно в уикендите. Клубът стана известен и на габровци, след като два негови коня, яздени от красиви дами, включиха за първи път в историята на габровския Карнавал участието на животни.

Съботният ден е лежерен. От сутринта се е заоблачило и днес май няма да има езда, ако пак завали. Кобила с малко конче пасе в близост до караваната на клуба, а още 4 коня избират тревата ту тук, ту там в обширното място. Посядаме на открито край масата заедно с двама от организаторите на Клуба – Иван Иванов и лицензирания инструктор и съдия по конен спорт Генади Иванов.

И тримата – Иван, Генади и колегата им Пламен Ненков, си изкарват прехраната по различен начин, а заниманията си с конете и Клуба наричат любимо и приятно хоби. Клубът е член на Асоциацията по конен туризъм и на асоциацията „Източно-български кон“ и тепърва ще се развива. Иван Иванов представя себе си като любител на конете. Пристига на манежа, яхнал достолепен кон - Далас, язден преди да го купят от конен полицай в София. Иван е облечен е като каубой – с карирана риза, вързана кърпа край врата и истинска каубойска американска шапка. Далас бил най-добрият кон в софийската конна полиция. Сега на него се учи да язди талисманът на Клуба – единадесетгодишната Радост Бакалова от Горна Росица. От Клуба смятат, че за една година тя вече е почти готова ездачка, която язди по всички правила. Всъщност основното правило според Иван Иванов е: „Млад ездач на стар кон“.

„Макар да яздим за удоволствие, тук се качваме на добре подяздени, минаващи към групата „елитни“ коне – подчертава, че тук се работи по правилата на конния спорт Иван Иванов. - Можем да Ви покажем учебниците и наръчниците, по които работим. Събрали сме си собствените коне тук, на това място, тримата ентусиасти. Обединили сме се в едно и обичаме заедно да си правим пикници в гората, за да съчетаем приятното с полезното – консумираното като калории, го изразходваме в ездата на отиване и връщане.“

В момента в Конната база, създадена преди година, има седем коня, а още два са в друга база. С тях Пламен Ненков се върнал от разходка високо в планината като минал през Стара планина до подножието на Средна гора и обратно. Иван Иванов купил първия си кон заради дъщеря си. Тя била на дванадесет години и все искала да ходи в Яворец в конюшнята на Пламен Ненков, за да язди. Тогава Иван пътувал с голям камион по чужбина, нямало кой да я води на Яворец. Той решил да подари домашен любимец на дъщеря си и така купил кобила от източно-българската порода – най-добрата за езда. В подкрепа на това твърдение Иван реди купища факти, с които е пълна главата му от прочетените много книги за отглеждането на конете и спорта конна езда. Не напразно той е теоретикът на компанията, а колегите му се занимават с практиката. На кобилата на дъщеря му обаче й било скучно сама и той купил втора – Даная, също с добри постижения и от същата порода , която решили да бъде основната в бъдещата конна база. Така двете кобили осигурили възможността баща и дъщеря да яздят заедно в свободното си време. Когато се присъединявали и други ездачи в група, било още по-приятно. Имали един „артелчик“ с каруца от Батошево, който карал провизиите и така ходели с приятели и на най-трудно достъпните места из планината, където и джип не може да излезе. Сега обаче дъщеря му беше абитуриентка и конете за нея останали на заден план.

Тримата приятели, влюбени в конете, са една постоянна величина, а от пролетта на миналата година и животните им са събрани заедно на терена край Батошево. Това станало след като конете на Пламен Ненков участвали в гладкото бягане на Априлци по случай Тодоровден и заели съответно първо и второ място в състезанието. Иван пък нарича своите две кобили „личните ми психотерапевтки“, защото те могат да приемат негативната енергия на човека, да мине през тях и да я освободят в пространството като пречистена. Затова конят усеща всяко неразположение на ездача или конегледача. Преди обаче да навлезе трайно в „конското измерение“ той си мислел, че е много по-лесно отглеждането на коне. Той разделя животните на две категории: кон-седло-ездач и кон-каруца-мургав каруцар.

„Ако при каруцарските коне конят се търси когато се впряга за работа, при ездитните не е така – обяснява Иван. - Тук поддръжката е като при скъпа кола. Те са от полукръвна порода, която много се доближава до чистокръвната. Много са по-чувствителни като отношение и като отглеждане. Грижите са постоянни и по правилата. За да подготвиш един кон да премине например на Карнавала, трябва да си го купил или перфектно научен, или да ти мине животът с него. Конете ни в момента са в добра спортна форма, леко уморена, което ще рече, че нито са много буйни и диви, нито пък прекалено сдухани от работа.“

Полицейският кон, който яздеше Иван , леко се изнервяше. Причината е обяснима - оседлан е, а никой не го язди. Според Генади той ей сега ще започне да се търкаля на земята и ще изцапа седлото си. Точно това се случи и Иван беше принуден да го разседлае. В същото време кобилата с малкото конче реши да види кой е дошъл на гости и свойски се наведе към масата. Подуши чинията с пържени тиквички и една по започна да ги лапа. Първата не й се понрави много, може би беше доста препържена, защото тя я изплю пред Иван сякаш му казваше: „Хубави са, но друг път не ги препържвай толкова“. Сцената не предизвика остри забележки или караница, а развесели всички. Така е тук – конете са равноправни партньори, близки и дори любими приятели, които се разбират чудесно с хората. Те са искрени като децата и в повечето случаи получават предимно похвали. Например след добре свършената работа в манежа, всички познати, които идват да яздят, по традиция носят за награда на конете моркови или ябълки.

Генади има друг свой бизнес – отглежда 50 крави. В началото се занимавал и с коне, но видял, че няма перспектива в този бизнес и предпочел конете да му останат като хоби, за удоволствие. Той също има два коня – единият го използва за работа във фермата си, а другият е за езда и в момента участва в поход през Балкана. Постоянството, според лицензирания инструктор по конен спорт с удостоверение от Тракийския университет в Стара Загора, е гаранция да има успех в каквато и да е дейност, включително и в ездата. Генади има право и може да тренира и хора, и животни. Той самият се е занимавал почти професионално с конен спорт, но предпочита той да му остане като хоби. Конят е прекрасно животно, обичливо, което се поддава на дресировка, подчертава Генади.

„Конният спорт е скъп и елитен, който българите не могат да си позволят. В България обаче нямаме и мисленето на западно-европейците. У нас хората свързват конете с ромите и каруците - смята Генади, - докато в други държави конният спорт е традиция, а конете са на почит.“

По този повод Иван цитира колегата си Пламен Ненков, който казва: „Фитнесът е за негрите и за бедните, а ездата е кралският спорт, който не всеки може да си позволи“. Като теоретик Иван отново цитира наученото от литературата – научно доказано е, че плуването натоварва всички групи мускули. На второ място след него е конната езда. Така че няма две мнения по въпроса дали да ходиш на фитнес или да пояздиш един час. А на въпроса дали може всеки да се научи да язди, Иван отговаря: „Това е единственият спорт, който може да започне при даден индивид от ранна детска възраст и да завърши до дълбоки старини“. Освен това е като при колелото – веднъж научиш ли се да караш, няма отучване и забравяне. Разбира се язденето на кон има и предимството, че разтоварва ездача психически. Сякаш за доказателство, кобилата идва отново и глезливо навежда глава към Иван. Той й казва „Дай целувка!“ Тя сякаш разбира поканата и подлага и другата си буза.

Времето в базата е спряло, твърди Иван. Мобилния телефон на Генади е едно от доказателствата – изключен е. Остава споделянето не само на храната, а и на искрена любов между хора и животни.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Стил

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня