Какво правите, докато си седим вкъщи

Lena-Eneva
Лена Енева

Лена Енева: "Изолацията е време за свързаност, взаимопомощ, заедност и социална отговорност

Общинският съветник Лена Енева споделя какво е за нея изолацията, как да я преодолеем и как да й дадем друг смисъл, какви изводи да си направим от почти двумесечното ни "отсъствие от света":


"Изолацията ме изненада! Не, не вируса. Грипна епидемия преживяваме всяка година. Този път обаче се наложи да я преживеем с различен, непрактикуван досега начин на живот. Живот в изолация!
Първите дни дори се зарадвах, въпреки стреса и страха. На фона на динамичното ми до него момент ежедневие, изолацията ми се видя възможност за прекъсване и почивка. Още повече, че съвпадаше и с други съществени промени в живота ми.
И така започна се. Първите дни се наслаждавах - на възможността за никъде да не бързам или поне местата, за които бързам да са много по - малко. Спокойно, бавно и с удоволствие да пия кафе, четейки публикации в социални мрежи, специализирани сайтове, или просто да разгръщам страниците на непрочетени до този момент книга. Звънящият телефон от време на време ми напомняше, че живота всъщност не е спрял, а просто е променил начина по който се случват нещата. Но въпреки всичко продължавах да смятам, че е време за дейности за които отдавна не ми е стигало времето.
Домът, домашните дела, възможността да наваксам умения в кулиранията, да преподредя и поправя отдавна „зарязани” от мен в не добро състояние домашни вещи. Цял един нов дневен ред се разкри пред мен. Колко време издържах в тази изглеждаща от страни домашна идилия? Срамно малко, около седмица. Разбира се приключвайки с илюзията, че мога по този начин да прекарвам дните си, нито за миг не съм си позволила да наруша спазването на обявените правила в това число и карантината. Просто си дадох сметка, че трябва продължавайки да бъда „изолирана” да си намеря по дейно и отвличащо ме от безкрайните плашещи ме пресконференции, занимания.
И реших да се посветя на любителско земеделие. Помагайки, а и замествайки родителите си на 450 квадратни метра ранчо. И се учудих колко много дейности съм усвоила само с гледане и подаване на инструменти. Изпитах удоволствието да се натоваря физически до краен предел и заедно с това удовлетворението да видя резултата от труда си е не винаги според очакванията ми. Но всеки ден ме предвижваше крачка напред. Физическата умора даваше възможност на мисловната ми дейност да е с пълен рестарт и с нова мотивация.
И тук някъде в началото на своята „изолация” осъзнах, че това не е време за себе си, а време за свързаност, взаимопомощ, заедност и социална отговорност. Време за осъзнаване! И времето което ми даде изолацията се изпълни с друг смисъл.
За това, че колкото и да сме си себедостатъчни, ние сме свързани и това е алфата и омегата на нашето съществуване. Затова положих максимални усилия да поддържам своите професионално, обществени и приятелски взаимоотношения.
За това, че взаимопомощта е онази сила която обединява нашите усилия и ни дава възможност да преминем успешно през изпитанията на този наш свят. Затова помагах и помагам. На мен също ми помагаха.
За това, че усещането за заедност ми дава кураж за принадлежност към страната, която ще се пребори и ще продължи напред. Затова продължавах макар и дистанцирано да бъда част от общността.
За това, че трябва да бъдем социално отговорни за себе си, за семействата си, за бъдещите поколения.
И разбира се за това да осъзнаем колко крехка е човешката природа, ако вместо усилия да живеем в хармония, разбирателство и полезно развитие с окръжаващия ни свят се помислим за господари на природата.
Такива дейности и мисли ме занимаваха и ме занимават по време на изолацията. Дано тези особени времена ни направят по- разсъждаващи за това каква е мисията ни на тази земя. И излизайки от изолация успешно да интегрираме усилията си в успешно и безопасно съществуване."

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото