Храмът в Сенник е построен върху най-голямата джамия и пази в олтара си знамето на селото

Бояна Пенчева

Невероятна сила е вярата - от севлиевските къщи току-що са изпратили стотина момчета - гимназисти, да умрат с чест за Бог, Цар и Отечество, а мъжете от Чадърлий се хващат да строят църква. И то не къде да е, а на мястото на най-голямата джамия в селото. Така се е казвало в миналото днешното село Сенник - Чадърлий. И е било изцяло турско, със седем джамии. Така докъм 1879 г., малко след Освобождението дошли първите заселници - българи.
Историята разказва, че първото дете християнче се е родило през 1884 година. Фамилията му е Лингоров, има я и днес в Севлиево. Турците са се изселвали на три вълни от селото след Руско-турската война - 1877-1878 година - 1882, 1888 и 1894 г., последното изселване е било заедно с кмета турчин.
Логичен е въпросът защо в Габрово няма турци, а севлиевските села като Чадърлий (Сенник) са изцяло турски.
Няма да се отклоняваме в исторически извори, но защото сме в специализираното издание „Християни“ ще споменем само един „църковен“ извор - от атонския йеромонах Никифор. Той разказва, че турци избиват масово християните в Севлиево през 1821 година. Отец Никифор приема монашество в Троянския монастир, след което се подвизава на Света гора. Там той подготвя за мъченичество Св. Онуфрий Габровски (+ 1818) и написва неговото житие. През 1819-1820 г. е изпратен в България като таксидиот на атонския манастир „Каракал”. В Търново се запознава с бъдещия мъченик Йоан, подкрепя го и го насочва към мъченически подвиг (именно отец Никифор е споменаваният в житието безименен йеромонах). През 1822-1824 г. отец Никифор написва сборник, в който има и летописни разкази - „Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821” и „Повествование за превземането на Света гора от агаряните”, в които описва тежките гонения на поробените християни по време на гръцкото освободително въстание. Този малко известен сборник, преписи от който се съхраняват в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и в Белград, и представлява ценен исторически документ.През 1998 г. беше публикуван във В. Търново под заглавието „Вик от бездната - лето 1821” от проф. Иван Радев. И ето какво пише за Севлиевско (със съкращения):
„След убийството на патриарх Григория в Цариград в лето 1821 от Христа в месец април, разсвирепелите се навсякъде агаряни, започнаха и в България пакости да правят над невинните българи. За това свидетелствува един иеромонах (б. а. йеромонах Никифор), който се случи по това време в България, в града наричан Севлиево...
Искам да повествувам за неправедно убитите, не само за тях като за светци да пиша, но че са спасили душата своя, да се помни от последния наш род български...
... В града, наричан Севлиево, имаше един човек, благоговеен, прост и незлобив, на име Еню. Той имаше в полето мошия (чифлик), близо до градските лозя, и там държеше своите овце и скотове, колкото ги имаше. Имаше и своя хижа там, и цялото лято там седеше с жена си и децата. На него нападат турците-разбойници през нощта. Хващайки го, много го мъчат, след мъчението с меч го убиват и изхвърлят тялото му в един дол и побягват. Някои християни, чули за него, отидоха там и намериха тялото му, отнесоха го в града, в светата църква „Св. пророк Илия“, и тук го погребаха тайно, през нощта, в светия Велик страстен петък.
Друг юноша, на име Георги, от същия град, който беше сапунджия, като пойде по селата да продава сапун, премина през една гора, яздейки на кон. Там, в тази гора, се скрили няколко турци и направо го застреляха с пушки. Гражданите, чули за него, отидоха и взеха тялото му и принесоха го в града. През нощта го погребаха в двора на същата църква „Свети пророк Илия“.
Друг някой, на име Константин от Търновград, който бил бакърджия, тръгнал със своите две момчета по селата да продава своите котли. И него го убиха с пушки, близо до едно турско село, което се нарича Аканджилари (дн. Петко Славейков). Момчетата вземат тялото му и полагайки го на коня, го пренесоха в града Севлиево. И погребаха го в същата църква „Свети пророк Илия“.
Други двама невинни християни - техните имена са непознати - събираха за турския цар овце, като по тамошните земи се наричат бегликчии. Напразно ги застреляха с пушки близо до село Крушево, също в пределите севлиевски. Там и ги погребаха.
Един търговец от града Севлиево, на име Георги, и той така по селата ходеше да продава своята стока. Но турците го хванаха пак в същите предели, в една гора, и много го мъчиха. При мъчението му отсекли и главата, хвърлили го беззаконниците в една пропаст, заради което така и не се намери тялото му. Само коня му найдоха някои християни...
Друг християнин, родом от Ново село - за неговото име не разпитвах, търговец, беше почтен, също беше дошъл тогава, по време на същото смущение, от Влахия. Него го хванаха и го отведоха при турския началник, в същия град Севлиево съдия. И хвърляйки го за няколко дни в тъмница, след това като го отведоха и отсякоха му главата край река Росица и някои го погребаха. Но по някое време, когато беше изгнило тялото му в земята, намериха костите му някои юноши риболовци. Отнесоха ги и погребаха ги в същата църква „Свети пророк Илия“, близо до големите врати на църковния двор.
За другите двама неповинни християни, за техните имена не разпитвах... Единият е от село Батошево, другият е от село Гъбене, от същите предели. Тръгнали да отидат в град Севлиево да търгуват за себе си това, което им е необходимо за в село. Но по пътя нахалос ги застреляха край гората. Селяните тайно отнесоха телата им в своето село и ги погребаха.
Няколко християни от село Габрово тръгнали с кола да продават ябълки по селата. И дошли близо до едно турско село от същите предели. Вечерта останали там да пренощуват. Но турците ги нападнаха и убиха двама християни...“
И още, и още разказа за тежките гонения на християни, но да се върнем към Първата световна война, 1914 г. На Деня на Св. Йоан Рилски хората в село Сенник се събират на най-високото място, където е била най-голямата джамия, и полагат първия камък на храма, който ще нарекат на името на Чудотвореца - „Свети Йоан Рилски“.
Ето един по-осъвременен разказ, написан за 80-годишнината на църквата и изпратен на „Християни“ от секретарката на читалището в Сенник Христина Христова. Сега на 1 ноември по нов стил се навършват 100 години от полагането на първия камък.
Основният камък на църквата „Св. Иван Рилски“ в с. Сенник е положен на 1 ноември (19 октомври стар стил) 1914 г. при свещеник Никола Христов и църковни настоятели Цонко Рачев, хаджи Стойчо, Илю Ковачев, Колю Чакъровски и др. Строежът е спрян през 1915 година поради Световната война и едва през 1920 г. църквата е завършена и осветена на 1 ноември същата година от митрополит Филип Търновски. Историята на църковнослужението е дълга. Били са свещеници Никола Христов, Христо Калачев, Дамян Попов и нине (сега) действащият ик. Николай Стайков, който също чества своя юбилей заедно с църквата, служил 55 години в същата църква на Бога и народа.
Сега действащият свещеник ик. Н. Стайков пет пъти през своето служение е извършвал големи текущи ремонти на църквата във вътрешността, покрива, кубетата и сградите, но времето много е отнело от хубавия строеж на тази каменна, уникална по външност църква. Последното земетресение е разтърсило цялата снага на храма и се наложи още тази година да се започне основен ремонт и на 15 юли се започна (б.а. - 2000 г.). Основно се ремонтира покрива, като каменните плочи се замениха с цигли, прогнилите мартаци се обновиха, а също и летвите. Вътрешността на храма почти основно се измаза, поднови и боядиса в светлонебесни бои в църковен стил. Църковният двор се огради и прие приветлив вид с новата оградна мрежа и железни стълбове, който строеж като дар извърши безплатно фирма ПРП - с. Сенник, директор г-н Мичо Мичев, на когото и на неговата отлична бригада сърдечно благодарим. Строежът на покрива се извърши от фирма Ив. Георгиев - Габрово, на които строители благодарим. Вътрешността на храма - измазване и боядисване, извърши бригадата на Ив. Странджата и синовете му от с. Горна Росица, на които също благодарим. Поставяне на улуци и тенекеджийски работи от фирма „Детелина“ - Г. Оряховица, на които благодарим.
Строежът ремонт започна на 15 юли и непрекъснато продължи до 15 октомври т. г. и някои ремонти още продължават. Близо три месеца ежедневно се работеше. Тук голямо участие взема, без когото ремонтът трудно щеше да се извърши, кметът на нашето село г-н Ст. Ковачев, който ежедневно по няколко пъти биваше на църквата при майсторите, даваше ценни упътвания, ръководеше работата за нейното навременно и качествено завършване, на когото сърдечно благодарим. Може ли да не споменем и шофьора при кметството Ив. Спасов, на когото благодарим, защото неотлъчно беше наш помощник и снабдяваше с материали, предвижваше същите и работниците. Благодарим и на общите работници Илия, Павлинка и Ганка, които много дни подреждаха и почистваха двора и украсяваха храма.
Всичко отиваше добре с много труд, с помощта на стотиците дарители, които от сърце дариха църквата „Св. Иван Рилски“. Да спомена и ЗК „Дан Колов“, откъдето получихме материали за строежа и оградата. Имената на дарителите ще запишем за вечни времена в кондиката на църквата, за да се споменуват. Защото тези наши дарители продължават всечовешката традиция на своите бащи и деди, които построиха тази наша великолепна каменна църква, която е сред село, възвисила двете кубета в самото синьо небе, откъдето се възнасят топли молитви и желанията на нашите дарители към Бога, защото дарителите бяха единни и от сърце даряваха, знаейки думите на Христа: „Там, дето сте събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз между вас...“. Всички от нашето село и от другаде се интересуваха как и скоро ли ще завърши ремонтът. Добри християни не се забравят. Нека спомена тези, които повече ни дариха, а другите ще споменем на самата църковна служба, която ще се отслужи на 6 ноември т. г. (неделя) от 7.00 часа, когато ще ни посети Великотърновският митрополит г. г. Григорий, когато ще извърши и „Обновление на храма“ с подобаващо тържество. Ето тези дарители: семейство Мария и Илю Събеви от САЩ с 1000 долара, „Балканбанк“ - София със 75 000 лв. чрез г. г. Ив. Миронов и други.
Снимки Пенко Русев