Храмът „Света Параскева“ в село Купен, Севлиевско

Житейското ни време тече, ние се раждаме, живеем, работим, градим и си отиваме. След нас мълчаливо свидетелстват делата ни, оставеното от нас наследство. През Възраждането и до началото на Балканските войни българите във всяко населено място, дори в най-малкото село или планинска махала считат за своя духовна потребнност и същевременно свещен дълг да издигнат свой православен храм. Хиляди са църквите, построени из цялото българско землище от времето на Паисий до победата на българската войска при Лозенград. Едно съзидателно време, когато православните храмове са своеобразни портали за връзка с Господ, споделяне на радостни и тъжни поводи, място за молитва и смирение, за благодарност, за покаяние и страх от висшето наказание…

Повечето от тези храмове на вярата и днес са си там. Някои заварваме в блясък, доста пък ни посрещат в разруха, от някои едва са запазени основите, а от най-забравените намираме само купчина камък и дърво. Можем ли да опазим завещаното от дедите ни, а където се налага - да го възродим? Имаме ли желанието и вътрешната сила да възвърнем духовността в нас?

Днес ще разкажа история поредна от авторския ми проект „Счупената вяра“. След едно доста успешно начинание в помощ на занемарена доскоро селска църква, загрижени ме потърсиха местните от севлиевското село Купен с надеждата да им помогна в богоугодното дело да спасим техния православен храм от разруха. Само през един баир е село Горни Угорелец, където миналото лято подехме нещата и макар че се случват бавно, с усилие и труд тамошният храм „Свети Йоан Рилски“ лека-полека ще бъде възстановен. Щастлив съм, че с това, което умея, успях да подпомогна прекрасното начинание на младите мъже от това село, които държат на връзката с корените си.

През есента на миналата година посетих село Купен, за да се запозная със състоянието на местната църква. Едно много живописно място, което вече бях снимал във връзка със служебен ангажимент.

Село Купен се намира на 55 км от град Габрово. Сгушено е между северозападните разклонения на Шипченска планина от юг и изток (рида Осениковец) и Черновръшкия рид от север, в долината на река Маришница, ляв приток на река Росица.

Административно селцето е към кметство Стоките, община Севлиево, област Габрово. Общински път свързва селото на северозапад през село Тумбалово със село Стоките, където прави връзка с третокласния републикански път III-6072. Надморската височина в Купен на пътя при моста на река Голищица е 453 м, при църквата е около 444 м и значително нараства на север.

Населението на Купен през 1934 г. наброява 494 души и намалява до 93 човека през 1985 г., за да достигне към днешна дата едва двадесетина постоянни жители.

През 1934 г. към махала Купен се водят околните махали Гушевци, Имилево и Кладев рът. Едва през 1978 г. планинската махала Купен придобива статута на село. Това не пречи местните да имат активен духовен и културен живот. Началното училище в Купен е открито най-вероятно през учебната 1878/1879 година. Сградата му е построена през 1895 г. и то просъществува като начално училище до учебната 1970/1971 година. Народното читалище „Просвета“ – с. Купен действа в периода 1944–1976 година. През март 1929 г. местното Църковно настоятелство взема решение да бъде построена църква в махала Купен. Храмът е завършен през 1934 г. и в него започва да се извършва богослужение.

Днес на стръмен участък близо до площада на селото се издига храмът „Света Параскева“, като върху специален камък е отбелязана годината на създаването му - 1929-та. Красива, достолепна и немалка църква, която отвън на пръв поглед изглежда добре. По-отблизо обаче това не е точно така. За съжаление се виждат напуквания по стените и тавана, налице са доста проблеми по сградата. Покривът е деформиран и формата на места е хлътнала навътре, а не е равна.

Влизаме в църквата с група местни хора, които ме потърсиха за помощ. Красив храм, напоен с история и ухание на восък. Изящни стенописи, красиви прозорци и великолепен иконостас. Личи и ремонт, но уви, било е красиво само като ново. Днес явно некачествената работа е довела до сериозни течове, един от куполите е наклонен, а вътре и гипсокартоновата обшивка на част от тавана.

Възможното рухване на покрива ще бъде пагубно за църковната утвар, за стенописите, за иконите, дори за пода… А това неизбежно ще се случи, ако не се вземат незабавни мерки. Ремонтът е крайно наложителен и този път трябва да е качествен и издръжлив на суровите природни условия на сърцето на Балкана.

Гледката ме натъжи много. Тази църква е на 94 години, малко по-нова е от останалите, които съм снимал досега в проекта „Счупената вяра“. Веднъж волята на местните за справяне с проблемите по нея е успяла да я съживи, днес отново е време да се потърси помощ.

Църквата е сред просторен двор, непосредствено пред входа ѝ е имотът на жители на селото, които са сериозно разтревожени за бъдещето на храма. Именно те ме потърсиха за съдействие, за да ви споделя от първо лице какво видях на там на място.

Искрените и добри намерения на хората се доказаха, посетих повторно селото на Петковден, а към днешна дата вече са регистрирали сдружение и е налична банкова сметка за дарения.

Снимах и разгледах книгата на църковното настоятелство в село Купен. Вътре нагледно са показани хронологично всички детайли около построяването на храма. Има и документ, какъвто не бях срещал досега. Разрешително на Цаню Христов Цвятков - човек от селото, определен като благонадежден и честен, за да събира средства за построяването на православния храм „Света Параскева“. Подписът под този документ е на Великотърноския Митрополит, като въпросното разрешително е подкрепено и със снимка на доверения събирач за дарения – колко чисто, истинско, достойно и Богоугодно дело! Развълнува ме много срещата с този документ. В книгата следват още такива разрешителни на други жители от Купен, за да събират средства.

В книгата на църковното настоятелство са описани и всички дарения от по 1, 2, 5, 10 и повече лева. Прегледен дневник на волята на хората от едно севлиевско село да имат свой храм! Обединение около вярата, честност и почтеност, къде са тези ценности днес?!

Отново разтърсваща история, обединила местните хора от началото ѝ, през предишното събиране на средства за ремонт, факт и днес! Призовавам всеки, който има възможност и желание да помогне за възстановяването на храм „Света Параскева“ в село Купен. Понякога на човек не му е възможно да помогне със средства или труд. Подкрепата ви може да бъде и като споделите тази история, за да достигне до повече българи и най-вече до тези, чиито родови корени тръгват от старата балканска махала Купен.

Желанието на местните родолюбци да запазят храма си е поредната история за силата на вярата, която срещам в моята работа. Ще се постарая техният призив за помощ да достигне до колкото се може повече хора!

Местните ми споделят, че в последното десетилетие има оживление в селото, има повишен интерес към отдиха сред природата. Тук са прекрасните къщи за гости „Славейчето“, за които ви разказах през лятото на 2022-ра. Хората се надяват скоро и църквата им да се ремонтира, а тя за селце като Купен съвсем не е малка!

Всеки, който поиска да се включи с труд или средства в тази богоугодна кауза, нека не се колебае! Ако не можем да съградим нещо ново, то сме длъжни да опазим наследството и да го предадем на поколенията след нас! За да има и те какво да предадат и така да оцелеем като народ в бъднините!

Автор: Радослав Първанов

СДРУЖЕНИЕ ПАМЕТ - СВ ПАРАСКЕВА - С КУПЕН 207206617

IBAN BG86STSA93000029624088

BIC STSABGSF

за контакти Светла Стефанова 0878225654