Габровските музиканти Николай Антонов, Христо Митев и Илко Илиев за: Легендата на джаза Людмил Георгиев и диригента на оркестър “Оптимистите” Божидар Автор на материала Бояна Пенчева Фотограф Бояна Пенчева Дата на публикуване 24.03.2014 00:00:00 Дата на обновяване 24.03.2014 00:00:00 Брой прочитания : 1427 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Габровските музиканти Николай С известния джазов музикант Людмил Георгиев ме запозна моят съквартирант Иван Милев - треньор по волейбол на „Академик” - София, разказва Христо Митев. - Имаше голямо уважение между големите спортисти национали, удостоени със звания майстори и заслужили м Нашите спортисти обикаляха света, участваха в състезания - европейски, световни и олимпиади, и имаха възможност да слушат модерни джаз състави. В София бяха редовни посетители на концертите, изнасяни в ранните години от „Джазът на младите”, „Оптимистите”, а по-късно от Биг бенда на Българско национално радио и оркестър „София”. Людмил Георгиев - Людмата беше водач на оркестъра с алт саксофона и виртуозен солист с кларинета. Той винаги е бил лидер в споменатите по-горе джаз формации. Виртуозът на саксофона и кларинета Людмил Георгиев свиреше с различни състави и с известните певици Леа Иванова, Лиана Антонова, Ахинора Куманова, пътуваше в Европа, Америка, Азия. Щастлив съм, че се запознах с Людмата още през студентските години. С негова помощ купих личния си алт саксофон и служебния баритон саксофон и йониката с протекцията на габровеца Райко Дамянов. Както вече споменах в предишните материали, за експоната баритон саксофон от Пловдивския панаир кандидат-купувач беше Циркова дирекция - София. За тях лобираше Антон Югов, но авторитетът на Людмил Георгиев беше решаващ пред директора на ЦУМ. Людмата беше приятел на габровския оркестър „КО”. При гостуванията си в Габрово отсядаше в дома на нашия тенорист Николай Антонов, с когото го свързваха близки роднински отношения. Майката на Антонов - Мара Савчева Иванова, и майката на Нели (съпругата на Людмил Георгиев) са първи братовчедки. Людмата почина на 19 май 2003 година. Аз и Николай Антонов редактирахме некролога за тази скръбна вест от името на всички габровски музиканти. Почина нашият приятел, нашият учител джазмен. През 2013 година се навършиха 10 години от неговата кончина. Длъжен съм да отбележа, че неговият баща Васил Георгиев е бил добър барабанист, а лелите му - съответно певица и пианистка. Чичо му е бил саксофонист в „Джаз Овчаров“. Людмил Георгиев е лежал в лагера в Чомаковци, Белослатинско, при по-лек режим. Както писа една журналистка - Паулина Боянова, по повод десетгодишнината от загубата на Людмил Георгиев: „За да стигне до върховете на „черната музика”, Людмата мина през тръните”. Партиен секретар го натопил, че свири джаз. Всъщност не е излъгал. Това са годините в комунистическа България, като особено преди смъртта на Сталин е било равносилно на държавна измяна: „Сегодня джаз играешь, завтра родину продашь!“ С този лозунг нашите васали на Кремъл заклеймявали „упадъчната” американска музика. Голям данък на тази „упадъчна” американска музика платиха Ахинора Куманова, Леа Иванова - съпругата на Еди Казасян. Леа Иванова, превъзпитана в трудов лагер в село Ножарово, пееше „Чико от Порто Рико” с нов текст..., харесван от червените партийни величия, с които се съобразяваха редовите членове. Контактите на оркестър „КО” с оркестъра на „Оптимистите” осъществяваше Людмил Георгиев. Благодарение на него диригентът на „Оптимистите” Божидар Сакеларев закриваше сезона с цирковата програма в Габрово. Борис Карадимчев, музиколог в Циркова дирекция и впоследствие наложил се като много добър композитор, заедно с Божидар Сакеларев извършиха голяма промяна под купола на цирк „София“. Оркестърът свиреше на нисък подиум и така осъществяваше близък контакт със солисти и циркови артисти. Налице беше циркова естрада с първокласен оркестър. На 13 декември 1962 г. в салона на киното в кв. Палаузово бяха изнесени три концерта в 16, 18 и 20 часа. (виж афиша долу вляво). В края на сезона през 1961 г. двата оркестъра - на „Оптимистите“ и оркестър „КО”, след цирковото изпълнение останаха повече от два часа под купола на цирка, построен в кв. Лъката, където днес се намира блок „Дунав-1”. В цирковата естрада през 1962 г. солисти бяха Лиана Антонова, Емилия Божинова, вокален квартет „Хармония” и музикантите Людмил Георгиев и Иван Данов. В състава на „Оптимистите“ свиреха елитни оркестранти, бъдещи големи джазмени в страната ни. Бях ученик в Априловската гимназия и нашият учител по музика Петър Чаракчиев даде на мен, Христо Митев, Дочо Калпазанов и на Боян Бенев кларинети и ни изпрати при бай Христо, който живееше в хан до сегашната автогара, а срещу този хан някога се строеше циркът. Тогава преди представлението оркестърът свиреше над вратата на цирка. По време на самото представление над вратата, от която излизаха артистите, свиреха лясковските музиканти. През 1963 г. срещнах нашия учител бай Христо в ресторант-градината на Лом. Тогава пътувахме с цирк “София”. Срещата ни беше вълнуваща, той се радваше, че негови ученици вече са професионалисти и свирят в реномирания български цирк „София”. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара