Днес е храмовият празник на църквата "Св. Йоан Рилски" в Горен Угорелец

Денят на Свети Йоан Рилски – небесният закрилник на българския народ, е храмов празник на една скромна наглед църква, чийто кръст обаче се извисява високо горе в Севлиевския балкан, почти в небето. Вероятно затова и мястото се казва Горен Угорелец, защото махалата се е качила кажи-речи на половината от надморската височина на връх Шипка, около 600 – 700  метра. Кому е било нужно да се засели чак тук, да строи дом, училище, църква? За историята на селото и за храма с името на св. Йоан Рилски разказва един от доброволците, които са приели възстановяването на църквата като своя кауза. Тъй като за него е важно самото дело и хората, които участват в него, молбата му е да не го „правим герой“ в този текст, посветен само на църквата. Затова предаваме разказа му без редакторска намеса.

    Църквата започва да се строи към 1924 година, след войните, но самото селище е по-старо. Чувал съм по-старите хора да разказват как се е образувал Угорелец. 
    В един период село Гъбене се разраснало много и когато хората започнали да търсят места за паша на животните, тръгнали на югозапад към билото нагоре. Сега всичко е обрасло, но преди време е имало обилна паша, голямо животновъдство.
    Когато от Гъбене идват към Балкана, в Угорелец вече имало заселници. 
    Дори една от иконите в църквата – централната, е дарена от гъбенчани. 
    Самото име Угорелец подсказва, че хората не са били много  „послушни“, надигали са глава, въставали са и селото често е наказвано – запалвано, изгаряно, от там - Угорелец. 
    Скрито е, натикано в планината, пътят е труднопроходим. 70 – 80% от къщите са от около 1900 година. Имало е околни махали от по 4 – 5 рода, всяко семейство-  с по 7 – 8 деца. Има махалички и с по-стари къщи. 
    На самото място, където е църквата, със сигурност е имало старо гробище и може би някаква стара постройка. Във всички места, където са били селата, има следи от така наречените черковища. И пред нашата църква има камък, той е още там. 
    Хората от Горен Угорелец като се измествали към Долен Угорелец пак са си направили оброчище – има го камъкът. 
    Археологически разкопки няма, аз говоря за това, което е над земята и което съм съхранил като спомени от старите хора.
    Че е имало заселници тук доста преди сегашната църква, говори фактът, че храмът граничи с гробищата, а те са по-стари. Моят прадядо е ровен там – така казват „ровен“, а не погребан. Прапрадядо ми е бил едър човек и е изнасял всички плочи на гръб – плочите, с които са покривали къщите. Те не са речни камъни, вадени са от кариерите. Цели плочи – като я хванеш и я вадиш от земята. Едно време около Лъгът имало такава местност, откъдето са вадели плочите и с каруци ги прекарвали нагоре.
    Имам и лични спомени, свързани с църквата.Помня поп Цвятко, който почина преди около двадесетина години. Поп Цветан пое църквата от него. 
    Поп Цвятко имаше едно „симсонче“ и обикаляше всички църкви с него, бръмчеше с мотора. Беше изключително набожен, поп близо до хората, до обществото. Много обичаше да се шегува. Един ден татко го пита къде отива. А той отговаря: “Отивам на едно лошо и на едно весело“. Татко го пита какво е станало. А той: „Ще ходя на едно кръщене и на едно свинско погребение“. Шегуваше се. Беше много съвременен, говореше на всякакви теми. Много обичаше спорт, особено футбол. Хората го обичаха. Държеше трите църкви в региона – тук, на Стоките, и в Купен.
    Църквата вече минава 100 години, ако ги броим от започването. Паянтова сграда е. Първо са слагали касите на вратите и тогава са правили зида. Сега, ако започнем да подменяме касите, зидът тръгва да пада. Но всички къщи в Угорелец така са направени. Слагат касата с прозореца и около нея зидат. Ако се махне, пада. Трябва добър дърводелец, за да се подменя. Един човек се появи преди половин година – има умения, разполага с инструменти и е готов да направи касите благотворително. Повечето работи по възстановяването се извършват благотворително.
    Навремето са строили с евтини материали, бързо, за да има къде хората да се събират. Вярващи хора са – трябва да има къде кръщене да направят, за опело да се съберат. Църквата е близо до училището, но сега от него само основите са останали. Има информация, може да е вярна, може не, че преди около 15 години дошъл човек и купил основите и района около училището. То е било от първи до четвърти клас, тогава класовете се наричал отделения. На децата им било забранено да ходят в църквата след училище. Там е единственото равно място, където можели да играят футбол, да речем. Деца – хвърляли топка, играели.
    Ще вметна, че понякога завистта ражда и добри неща. През 1925 – 26 година купенчени се ядосали, че угорелци строят църква и започнали да строят и те – „Св. Параскева“. Купенската също е хубава, направена е по- масивна. Сега след 100 години пак се получава нещо подобно. Купенчени видяха, че ние стягаме църквата и започнаха тяхната. В Стоките започнаха също. Това е добре. 

    Ние реално тръгнахме да ремонтираме и възстановяваме преди 7 – 8 години. 
   Когато реших, че нещо трябва да направя за църквата, строена от предците ни, цялата гора беше превзела сградата, не се виждаше храмът. Беше в изключително лошо състояние. Полека-лека започнах. 
    Моята къща се намира на 2 километра от храма. Трудно се стига, особено за изкарване на материали. Някой път ме е хващал страх. Сега вече не мога да спра. Мои приятели идват да помагат, не е лесно, но си заминава човек и нещо трябва да остави след себе си.
    Всеки един род е дарил по една икона тук. Моят род, също е дарил като към настоящия момент се намира в църквата. 
    Църквата се намира в ловните територии. А аз съм ловец и минавам край нея – гледам я, замислям се. Един ден си казах, че ще вляза вътре да видя какво е положението. Имаше ключ, но я разбиха и откраднаха около десетина икони. 
    Влязох, видях иконата от нашия род и се замислих. Дядо ми преди 100 години как е могъл да остави нещо на нас, на поколенията. А аз какво виждам – една развалина. Направих опити да събудя местните хора. 10  – 15 са постоянно живущи. Местните откликнаха. 4 – 5 бригади направихме, влязохме с малко техника – все пак сме горски хора. Поизчисти се. 
    Сега много сме напред. Преди около месец си дойде приятел от чужбина. Купи си подходяща техника. Цяла събота почиства. Предлагал съм му пари – той отказа. „За тая хубава кауза, казва, как ще вземам пари!“. В събота (бел. на редактора - 15 септември) бяхме 9 доброволци. Най-възрастният е на 72 години. Боли го нещо сърцето, но цял ден не спира – напред-назад.
    Вода тук няма. Трябва да я изкарваме с джиповете. Наляхме 5 – 6 кубика бетон в основите, а то иска вода. 
    Преди 2 години пооправихме пътя. Сега имаме достъп. В събота човек от Габрово с 4 х 4 ни изкара баластрата за негова сметка, доброволно.

    Не са постоянно хората като бройка. В основата сме 5 човека, които работим през почивните си дни. Едно момче – глухонямо, е през всичките години до мен. Непрекъснато е горе на църквата, непрекъснато помага.
    За реденето на тиклите на покрива дойде майстор Павел Кунчев – той реди тиклите в музей „Етър“. Павката има род тук – Шопите. Целият покрив е изцяло нов. За инженерната работа помага човек от Бургас. Много труд хвърли, но понапредна човекът с годините... 
    Църквата беше на 70 процента пред разпад. Непрекъснато излизаха нови проблеми. След премахването на покрива се видя, че всички основни греди са изгнили. Църквата буквално стоеше във въздуха, крепеше я мазилката и тухлите. Измислихме един начин и започнахме да бъркаме бетона.
    Както вървят основните гредите, като свърши някъде, заменяме с бетон, захващаме с винкел отстрани – един вид продължаваме колоната, само че с бетон, а не с дърво. Проблемът е с течовете. Всичко е изгнило. През годините те са съсипали дървената част. 
    Близо година не можахме да покрием църквата, макар да имахме желание да работим по нея. Беше напрежение – хората гледат, някои и критикуват.
    Покривът беше големият проблем, голяма мъка. Като свършихме с него, се прибирам у дома и усещам, че ми се подкосяват краката – не мога да си представя, че няма вече да съм на тоя покрив. Цял ден съм горе – то е едно високо място, всичко се вижда наоколо. Болят те ръце, крака, но времето лети, чувстваш се особено – ти самият летиш. Няма часовник горе на покрива... 
    Ние сме доволни от свършеното. С един 20 000 лева сме сменили покрив, наредили сме 160 квадрата тикли, налят е 7 – 8 кубика бетон, укрепена е почти основно носещата конструкция на църквата, работи се по купола и от тези пари има остатък в сметката. 
    Имаше една дълга носеща греда, която е изключително проблемна и там се наложи да се вика майстор, като за работата беше платено.
    За всеки един разход има документ. Регистрирахме фондация и за всичко има строга отчетност – постъпления, дарения, разходи.
    Вече сме започнали и пода. Беше стар, с нещо като пресован талашит. Всичко таке се беше напоило с вода, че като стъпиш, ти потъват краката. Подът е някъде около 70-80 квадрата, колкото е самата църква. Но като махнахме това дюшеме, излязоха едни дебели красиви плочи – уникални, около 4-5 см плочи за изолация. Водата идва от течовете, най-вече покрай комина, който е правен допълнително. С новия покрив решихме да няма комини, печки. Ще мислим за алтернативно отопление, климатик някой ден. Вода нямаме, но ток има. И там беше проблем, защото 10 години църквата не е работила и от Енергото изрязали жиците. Добре, че имаше клиентски номер. Не се стигна до там да вадим нова партида и да имаме разход за това. Трудно, но и този проблем се реши, има ток.      
    Какво ще правим като я стегнем ли?    
    Замисълът е църквата да се самоиздържа. Във и около Валевци има доста къщи за гости и хотели, разработени. Гостите отиват на разходка към Лъгът, но не знаят, че има църква. По тази причина направихме едни табелки, ориентировъчни. В последно време по двама-трима-четирима човека през ден, всеки ден се качват нагоре да търсят църквата.

    Има и една горска резиденция, където се правят сватби. Защо да няма и църковен брак тук нависоко, в нашата църква. Да има и местенце за преспиване, ще е добре. Ще дойдат хора, ще се полагат грижи за храма.
  На тазгодишния ловен празник гостите подпомогнаха каузата ни за съхраняване на храма. Първите 10 лева, дадени за църквата, бяха от Ути Бъчваров.
    Сега, след 7-8 години нещата изглеждат различно – имаме фондация, подкрепа от църковното настоятелство с поп Стелиян, от приятелите, семействата, имаме фейсбук група „Да спасим Угорелец от изчезване“. Всяко нещо си идва на мястото С Божията помощ! Така го чувствам – не върви, не върви и изведнъж се появява точният човек в точното време. 
    Нека да използвам възможността да поканя хората на нашия празник:

     На 21 октомври в 12.30 часа в село Горен Угорелец  ще се извърши  водосвет  в храм "Св. Йоан Рилски". 
Всички сте добре дошли!

https://www.facebook.com/groups/285244694960582/