Алпинистът Боян Петров, изкачил осем осемхилядници, представи

Вела ЛазароваНа среща в Актовата зала на Национална Априловска гимназия,
Алпинистът Боян Петров, изкачил осем осемхилядници, представи

Вела Лазарова На среща в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, при много голям интерес с гости от цялата Габровска област и Ловеч, на 26 април прочутият алпинист разказа с видеоматериал за предизвикателствата, изпитанията , волята, подготовк

новоизлязлата си книга „Първите седем”
Вела Лазарова
На среща в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, при много голям интерес с гости от цялата Габровска област и Ловеч, на 26 април прочутият алпинист разказа с видеоматериал за предизвикателствата, изпитанията , волята, подготовката формирали го като катерач и зоолог - изследовател. На срещата основателен интерес събуди дебютната му книга „Първите седем”, която той подготвя за шест месеца, придружена с брой на списание „Експлорър” на издателство „Вакон”.
В оживен разговор той отговори на многобройни въпроси от публиката и раздаде много автографи. Гостите споделиха, че такъв голям интерес е имало до сега само в Русе, но най-много книги с автограф публиката е отнесла в Габрово.
Стефка Карапенева откри срещата с авторската си песен „Храм е планината”.
Боян Петров, бе любезен да сподели моменти от пътя на успеха му като алпинист.

- Г-н Петров, преди десет години с габровеца Марин Мичинов вие изкачвате един от най-трудните 6 – хилядници, връх Кан Тенгри /6995 м/ . Как беше тогава?
- През 2017 г. наистина се навършват точно десет години от съвместното ни изкачване на връх Кан Тенгри, който се намира на границата между Казахстан и Киргизия. Тогава заминах в една много интересна габровска компания. Като човек, лишен от чувство за хумор, това ми беше една от най-забавните експедиции. В разговорите често присъстваше комичната страна на нещата, развеселявани от двамата габровци Владимир Владов, адвокат в София и Марин Мичинов. За съжаление на тази експедиция на височина около 5000 метра Владо получи начало на белодробен оток и се наложи да се прибере. Оцеля, защото прояви мъдрост а не прояви смело безразсъдство.
Марин, който беше по-голям от всички нас и към него се обръщахме с „Бай Марин” , имаше стъпаловидно нарастване на аклиматизацията.
В един от дните, при много лошо време се качих на върха. Марин се качи два дни по-късно в едно прекрасно, ясно, но много студено време.
В експедицията от трима българи, двама, от които един габровец се качихме на връх Кан Тенгри.
За презентация на книгата в Габрово настоятелната покана дойде от двамата приятели, габровски алпинисти Жаклин Илчев и Марин Мичинов. Бяхме в Стара Загора и ни беше удобно да дойдем и до Габрово.
- Описали сте покорените от вас първи седем осемхилядници в книга, която тази вечер представяте.
- Голяма част от нея е за върховете изкачени през последните 15 години. Бях вече представил някои разкази в различни мои публикувани на страниците на вестници, списания в Интернет. Знаех, че трябва да напиша книга, но не знаех кога. Принудителният ми престой на възстановяване след инцидента, катастрофата в Кресненското дефиле на 23 август миналата , използвах за да ги обединя. Разбира се внесох текст- преход към отделните части.
Написах книгата за 5 - 6 месеца. И един месец за редакция от издателство „Вакон”.
Премиерата на книгата бе на 6 февруари в София, в големия салон на БАН.
Вече сме обиколили шест - седем града в България.
Габрово, естествено е в първата десятка.
- Каква бе битката за осмият връх Нанга Парбат?
- Нанга Парбат /8125 м/ е един от най-трудните върхове за покоряване. Него го няма в книгата, защото там са първите седем. Читателите ще разберат, че в нея не са описани само седем - осем хилядници, а и още други 20 върха от колекцията „Високи върхове над 5000 метра”. Отделил съм внимание на това как се планират тези върхове, трениране, подготовка, търсене на спонсори. Все преодоляване на трудности, които вече не забелязвам. Нещо, превърнало се е в начин на живот.
- Семейството ви вълнува ли се от това?
- Жена ми Радослава Ненова е от Русе и се увлича по ултра маратоните и планинско бягане тук в България. Заедно сме изкачвали трите най-високи върха на Африка. Топ върховете в Африка - Килиманджаро , Ромазори, Кения. Катерили сме и много други върхове. В Турция също.
Имам син и дъщеря на 20 години, които не искаме непременно да ги вкарваме в това, че планината е цел, задължение.
- Какво искате да кажете с книгата на читателя?
- С нея искам да покажа, че високите върхове не са нещо невъзможно. Стига да ги планираш добре, физически да си добре подготвен. Кога, в кой период на годината се случва. Да изчислиш багажа, парите, екипировката. Да имаш време да се подготвиш.
- В света има 14 върха с височина над 8000 метра. На колко от тях не е стъпвал български крак?
- Със сигурност на връх Шиша Пангма в Тибет няма българско изкачване. Върхът е джуджето, най-ниският от Хималайските върхове. При него няма изкачване на главния връх, а на т. нар. Централен връх. Така, че той задължително е в плановете ми.
- Какво е върхът К 2 за топ-алпиниста, дал име на едно българско радио?
- Вторият след Еверест. Той е един от не най-трудните ми върхове. Изкачих го от втори опит в 2005 г. Първият път с Бойчин Боянов стигнахме до 8200 м. Девет години живях с този връх закачен на стената в стаята ми. Сънувах го постоянно.
През 2014 г. той ми беше третият осем хилядник за сезона. Направих го много бързо. За пет дни. Той е връх, който, ако Еверест е изкачен от близо 6000 човека, К 2 е изкачен от 230 човека, 20 пъти по малко. Единственото му равно място е самият връх. По склоновете му през цялото време се движиш на предни зъби на котките.
- В Габрово за първи път ли идвате?
- За първи път тук имам презентация. Покрай Жак и Марин съм идвал на приятелски посещения.
- Имате ли млади последователи?
- С книгата стават все повече и повече. Самата тя претърпя втори тираж.
Търсен съм. Непрекъснато се обаждат, търсят ме във Фейсбук да дам съвет, акъл, да направя едва ли не избор на екипировките, които искат да си купуват…
Вече отговарям: „Прочети и ще намериш каквото трябва в книгата”.
- Това лято след възстановяването, планирате ли нещо?
- Около 10 юни мисля да замина за Пакистан. Да направя втори опит на връх Гашер Брум 2, който през 2009 г. не изкачих. Оставаха ми 30 метра. Хвана ме страх за последния ръб по козирките. Сега ще опитам да направя поправителен.
- Бон шанс. До нови срещи.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Други

Към началото