Стефан Бурджев, заместник министър на земеделието: „Габрово е един възрожденски град, който стои много авторитетно на картата на държавата“

- Г-н Бурджев, защо сте в Габрово? Какво Ви доведе при земеделските стопани от областта?

- Благодаря Ви първо, че пред Вашата медия ще мога да изразя акцентите в нашата работа и от конкретната среща, която завърши току-що.

Какво ме доведе ли? Така или иначе ние организираме с политическия екип на ръководството масови срещи с фермерите, на които да отчетем техните виждания, проблеми, препоръки, критиките за нещата, които правим или не правим. Специално в Габрово ме доведе настоятелната покана на директора на Областната служба „Земеделие“  г-н Даниел Бурмов,  един много ангажиран млад човек  в ролята си на ръководител на административно важна  служба в земеделието и пряко свързан с проблемите на габровските фермери.  

- Какво научихте от габровските фермери - има ли нещо, което при тях е различно от общата картина на земеделските стопани в  другите региони на страната?  Кажете какви крачки направи сегашният екип на Министерството на земеделието за развитието на сектора?

- Макар че проблемите на българските фермери са почти идентични, все пак всеки регион си има своя специфика и от срещата с габровските земеделски стопани имам нови поводи за размисъл по отношение проблемите в сектора.

Това, което направи нашият екип за краткото време -  независимо от кризите от всякакъв характер - ковид криза, икономическа - увеличаваме цените за енергоносителите и суровините за сектора, войната в Украйна, мисля, че направихме доста важни неща. Бих ги разделил на  две.

Първо, държавата, и в частност Министерството на земеделието, реагира адекватно като полезен партньор на  българските фермери. Подкрепи нуждаещите се земеделски производители и не позволим нито един от тях да фалира. И най-пресният пример от днес - изплатихме  41 млн. по линията на държавната помощ  за ковид мярката. Това е един елемент от многото работа, която свършихме по текущите проблеми, за да можем да подкрепим българското земеделие и да  осигурим продоволствената сигурност на държавата. Но това не значи, че не мислим за по-дългосрочни и по-средносрочни мерки. Например в стратегическия план имаме доста решения да балансираме българското земеделие, бавно   и устойчиво да  заложим параметрите през следващите пет годни за подпомагане на по-чувствителните сектори - зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство,  като насочим по-голям ресурс и  дадем по-големи предимства за участие в различните схеми за подпомагане.

Но в момента, въпреки политическата динамика и хаоса, на който сме свидетели, разчитаме не само от управляващите, но и от опозицията на отговорно поведение.  Очакваме подкрепа на предложението на Министерството на земеделието за бюджет в сектора - близо 170 млн. допълнително за земеделските производители. След това с тези средства и по различни други мерки планираме един пакет в размер на 300 млн. лева, който да се разпредели за подпомагане на земеделските производители по линията на държавна помощ още в началото на есента.

- Чу се днес, когато отговаряхте на въпроси на  фермерите, че по някои от техните предложения е нужда законодателна инициатива. Най-общо в каква посока трябва да са те?

- Могат да се направят две неща, много важни и  съществени, Първо  - това е Законът за браншовите организации, защото без силни, систематизирани, с ясни правила и регламенти, кой, какво, кого  и защо представлява, не е възможно  да се заявяват  ясно общите исканията на заетите в различните сектори на българското земеделие. Без тази промяна бавно ще вървим към така необходимите промени и реформи. Второ – законодателни инициативи са необходими и по отношение на поземлените взаимоотношения.

 Но, за съжаление,  политическата нестабилност, на която сме свидетели,  не позволява да се фокусираме върху тези истински и много крещящи проблеми в българското земеделие. Това забавя  и спъва нашата работа.

- Министерството на земеделието днес се  управлява от БСП, според квотите в коалицията. Как Вашият екип промени досегашния модел  на управление на българското земеделие?

- Мисля, че положихме добри основи за развитие на българското земеделие, и по-конкретно за едно по-балансирано земеделие, което да повлияе  на демографската и социална картина в малките населени места и в различните региони в държавата.  Защото това, което заварихме като модел на управление на сектора,  е оказало сериозно влияние  в негативен план на демографската картина. Всичко досега се е концентрирало в няколко големи града, а това е много тъжно - предвид огромния потенциал като държава..

Затова вярвам, че това, което свършихме, макар и в краткото време -  да положим усилия за един  баланс в развитието на земеделието, ще се отрази благоприятно на демографската и социална картина в държавата.

- Идвали ли сте и преди  в Габрово и как го видяхте днес? Като изслушахте проблемите на габровските фермерите  - какво си мислите за  габровци?  

- Идвал съм  и друг път в Габрово, но в качеството си на  заместник-министър идвам за първи път. Очарован съм от хубавата енергия на днешната среща, имаше много емоции и  се видя, че габровци са работливи, смислени и ангажирани хора..

Да, и аз, и ние всички, много сме слушали за прословутия габровки манталитет, но  мисля, че Габрово е един възрожденски град, който стои много авторитетно на картата на държавата, и заслужава  държавното, институционалното внимание. Както самите габровци стоят много високо и с достойнство на картата на българското общество и заслужават подкрепата на нас, политиците  и обществениците.