Пластичен портрет на Йордан Ташков е първото „Дарение на месеца” в НМО

Топ новина! Rozata-e-ot-semeinata-gradina,-zasyata-ot-Iordan-Tashkov
Розата е от семейната градина, засята от Йордан Ташков
Първото, показано в Националния музей на образованието дарение е от Димитринка Ташкова и Десислава Колева

С пластичен портрет на Йордан Ташков – любим учител на няколко поколения възпитаници на Математическата гимназия, Националният музей на образованието постави начало на новата си инициатива „Дарение на месеца“. 
Идеята е в залите на постоянната експозиция да се организират подходящи пространства, в които да се експонират постъпили в музея дарения със значима стойност.
Първото, показано в музея дарение, е от семейството на Йордан Ташков. 
Освен пластичния портрет, дело на скулптора Адриан Новаков, посетителите могат да видят част от постъпилите материали – документи, грамоти, отличия, свързани с неговата преподавателска и обществена дейност.

Йордан Ташков е посветил 43 години на образованието. Дългогодишен преподавател и директор на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в продължение на 13 години (от 1992 до 1999 и от 2001 до 2007 г.). Директор на българското училище „Д-р Петър Берон” в Прага (1999 – 2001). Преподавател по естествени науки в лицей в Казабланка, Мароко (1985 – 1988).
За неговия всеотдаен труд и постижения говорят многобройните отличия. Йордан Ташков е носител на Почетен знак на Община Габрово (2017) и Почетен знак на Община Прая да Витория – Испания; на почетното отличие „Неофит Рилски”, на годишната награда на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”, на „Златен Хирон” за принос в развитието на Община Габрово; на златен медал на Европейската комисия за проекта „Европа в училище”.
Участвал е в множество европейски образователни проекти на Европейската агенция „Сократ” с партньори Франция, Испания, Финландия, Норвегия и др. 
Самият Йордан Ташков често казваше, че най-хубавата му награда е семейството. 
На 23 май в присъствието на негови колеги, ученици, приятели, съпругата Димитринка Ташкова и дъщерята Десислава Колева благодариха на музея и представиха дарението. 
Събитието уважиха кметът на Община Габрово Таня Христова и директорът на Математическата гимназия Цветана Кюмюрджиева. 

Вдясно до пластичния портрет са дарителите Димитринка Ташкова и Десислава Колева


Десислава Колева, дъщеря на Йордан Ташков
„Най-важна в историята на човечеството е следата, която оставят големите личности. Затова няма нужда от паметници, по-скоро има нужда от изкуство. И подобно изкуство, което скулпторът  Адриан Новаков създава в нашия град (и не само), трябва да бъде много високо ценено. 
Като личност моят баща беше изключително посветен на изкуството. Имаше много чувствена и много поетична душа и мисля, че този пластичен портрет е признание към него като духовност. Светлината, която той носеше, пожарът, който разпалваше у младите хора, е нещо, което никой няма да забрави. Неговите ученици го обичат безкрайно и го помнят, и ще го помнят.  Аз като негова дъщеря също нося този пламък.  С предизвикателното си поведение и провокацията, която носеше, с много критичния си хумор всъщност подсказваше едни новаторски подходи в образованието и правеше новаторско образование – за нашия град и за България отвъд (бил е директор на училището в Прага). Аз смятам, че това е най-важното. 
Защо избрахме Националния музей на образованието. През годините на моето детство всичко се случваше в Априловска гимназия, когато и Математическа беше тук, в тази сграда. Аз отварях вратите и ходех да търся баща си по коридорите на училището – тогава беше млад учител. 
Националният музей на образованието е последовател на делото на Васил Априлов, а баща ми е един от неговите последователи като учител. Това, което той направи за Математическата гимназия, е достойно – с новаторските подходи, методи, кабинети... И Йордан Ташков заслужава много повече от това – да бъде тук, да остане в историята. За мен историята на Габрово  е изключително важна и  следите на такива личности трябва да остават в нея по този начин.“
Още с влизането в залата с Дарителския кът посетителят и особено този, който е имал честта да общува с Йордан Ташков, веднага улавя характерната за него усмивка, пресъздадена точно от скулптора.