На 7134 метра - мигове на еуфория, снимки и психическа нагласа, че все пак трябва и да слезем

Топ новина!
Na-vr-h-Lenin---7134-m
На връх Ленин - 7134 м

 На 6 август т. г. дряновският алпинист Светослав Казаков стъпи на втория по височина в планината Памир връх Ленин (Авицена). Съекипник му беше друг българин - Младен Георгиев от Пловдив. Часове след изкачването двамата написаха: „С това постижение искаме да изкажем огромната си признателност на човека, който ни вдъхновява и показа, че мечтите и целите трябва да са високи и предизвикателни, както и да сме устремени в тях до осъществяването им - Боян Петров. Също така отправяме апел към българските политици за запазване на българската природа, такава каквато е. По-красива и разнообразна от нея няма!!!“
 А само дни след завръщането си в България и Дряново Светослав Казаков направи отчет за цялата експедиция. На въпрос на „100 вести“ кой го поиска, алпинистът отговори, че никой не е искал отчета, но така е редно. Публикуваме го не само защото „100 вести“ е медиен партньор на тази експедиция, но и за да са ясни изпитанията, пък и емоциите в този толкова труден и опасен спорт. Пък и защото „така е редно...“!

  „В периода от 21 юли до 12 август 2018 г. беше проведена експедиция на територията на Киргизстан и планинската верига Памир, с цел изкачването на връх Ленин (Авицена 7134 м).
 Експедицията беше финансово подкрепена от Община-Дряново, фирма ,, Юръпиън  Бединг Къмпани“ ЕАД, Ax-sports, както и други частни дарители.
 Целта бе успешно реализирана. Въпреки различни трудности от какво ли не естество екипът не загуби кураж и дух! Смятаме, че проекта беше реализиран повече от благополучно и успешно.
 Връх Ленин Ленин Ленин (7134 м.)
 Експедицията започна на 21 юли 2018 г. с полет от Истанбул до столицата на Киргизстан Бишкек. Полетът трая трая 5 часа, но предвид часовата разлика (+ 3 часа) се получава леко объркване в организма. Бяхме настанени в хотел от местната агенция ,, Ak -SaiSai Travel“, която е най-големия и надежден оператор на територията на Централна Азия и веригите Памир и Тян-шан. Тук е мястото да им благодарим за чудесната чудесната  организация и условия. След ден ден почивка имахме вътрешен вътрешен полет до град град Ош - втория по големина. Полетът бе около 50 минути или 660 км. Отново почивен ден ден и настаняване в Ош.
 Същинската част започна на 23-ти юли, когато ни превозиха до базовия лагер в подножието на връх Ленин. Пътят до там минава през множество живописни места, проходи и планини. Трае около около 5 часа. Последният един час е по доста лош път до самия лагер на 3600 м.
 Условията там са доста добри - течаща вода, тоалетни, баня, постоянно електрическо захранване и столова с постоянно тристепенно меню и храна три пъти дневно.Чувствахме се
добре, но уморени, предвид всичките полети и път до там. На следващата сутрин решихме направо да се аклиматизираме на връх Петровски (4400 м), който изглеждаше измамно близко над базовия лагер. След като нямахме осезаеми проблеми с височината, решихме след още една нощувка да тръгнем към лагер 1 (4400 м).Част от багажа се оставя на мулета, понеже е непосилно да носим по 30 кг на човек.Трекинга е живописен, продължава около 3-4 часа.
 В лагер 1 има добри условия, но няма общо с базовия. Там за първи път взехме да чувстваме общите симптоми на височината, но нищо съществено. След един ден почивка се качихме до пик Домашний (4700 м) в снеговалеж и мъгла. Времето се развали и следващите два дена паднаха над 10 см сняг в лагера, а нагоре - над 20 см.Следващия ден решихме само да релаксираме, да хидратираме и да се храним.Шанса ни беше да хванем отварящия се прозорец след въпросното разваляне...
 Тръгнахме към лагер 2 през нощта, около 4 часа. След доста дълго и трудно изкачване (около 9 часа) се качихме на 5300 м и започнахме да гласим място за разпъване на лагера. Бяхме доста изморени, тъй като терена до там минава през десетки ледникови пукнатини и цепки. Върви се много бавно, стръмно е и постоянно си изложен на риск, а и багажа ни беше доста.Там починахме, топихме цял ден сняг за вода и храна и решихме да останем и на другия ден с цел по-добра аклиматизация.Следващия ден отново бе за почивка. Като цяло височината си казва думата – задъхване, леко главоболие, дезориентираност, слабост, апатия, загуба на апетит и лек сън. Но това са нормални симптоми, особено като за първо излизане.  След два дена в лагер 2 тръгнахме по стръмния терен към лагер 3 (6100 м), който е на връх Разделная.  Той е открит откъм ветрове – духа постоянно. Изкарахме доста тежка нощ, предвид силния вятър и студа (в палатката беше около -12 през нощта). На сутринта събрахме набързо багажа, но палатката я оставихме там - окопана и разпъната за атаката.  Слязохме в лагер 1, където релаксирахме и почивахме два дена. Организмите ни  имаха нужда. Към върха тръгнахме при хубаво време. Последователността беше същата - лагер 2, лагер 3 и атака. Тоя път бяхме идея по-бързи по трасето, което е нормално след почивката и съответната аклиматизация.
 В лагер лагер 2 се чувствахме доста по-добре. Лагер 3 отново беше крайно неприветлив - студ и силен вятър. Атаката към върха решихме да направим не много рано. Тръгнахме след 4 часа сутринта с цел да хванем разсъмването и слънцето, понеже температурите нагоре са крайно негостоприемни. Качването си беше доста тягостно, бавно, трудно и нямаше край.
 В крайна сметка в 14 часа местно местно време на 6 август 2018 г. стъпихме на 7134 м – връх Ленин, или Авицена. Мигове на еуфория, снимки и психическа нагласа, че все пак трябва и да слезем. Времето беше предимно слънчево, с постояннен вятър, нормален за тази височина и тези ширини. Температурите достигаха до под -20 градуса, предвид вятъра. Участъкът към върха не е техничен, освен т. нар „Нож“ - много стръмен наклон на 6800 м с фиксирано  въже и самоизвличане със самохват.
 Слизането естествено продължи по-малко. По залез (21 часа) бяхме в палатките - крайно изморени, но доволни. Сутринта, в адски вятър, успяхме да съберем целия лагер и пак  надолу, по добре познатия вече път към към лагер 1 и безопасността. Там починахме през нощта и след това това слязохме към реалността и удобствата на базовия лагер. Имахме  време до полета и си позволихме почивка два дена.
 Последва обратното извозване до град Ош, спане в хотел, вътрешен полет полет до Бишкек, отново хотел. След това, на 12-ти август, беше полета ни до Истанбул. С това нашата  експедиция приключи.“

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Други

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня