Класните училища – по – висш етап в развитие на образованието в Габрово през Възраждането

Препоръчана!

 В развитието на българското образование през Възраждането има главно три етапа: килийни училища, взаимни училища и класни училища.

 Килийните училища са първият етап от развитието на българското образование през Възраждането. Името си килийни училища са получили от килиите към православните храмове в населените места, в които се е провеждало обучението на учениците. Учители в килийните училища са били свещеници, монаси и таксидиоти от манастирите. В Габрово е имало и килийни училища, в които майстори занаятчии организирали своите работилници. В своята „ История на габровското училище” Петко Р. Славейков пише, че в килийните училища всичкото учене се състояло в изучаване на църковния часослов, наричан наустница, защото включените в него молитви се изучавали от учениците. Изучавал се също и Псалтира съдържащ православни църковни песни.
Частно училище на Бартованца
От аритметиката изучавали само буквеното означение на числата. Пак според Петко Р. Славейков килийни учители в Габрово са били рилският духовник Павнутий и дякон Йеротей – 1766 г., поп Вълчо – 1810г., поп Велчо Грудов, Пенчо Гладичът, Гаврил Рилец и др.
 Вторият етап в развитието на българското образование през Възраждането са взаимните  училища, в които обучението се провеждало по модерната за онова време Беланкарстенска западно – европейска учебна система. В новопостроената в Габрово през 1833 г. училищна сграда на 2 януари 1835г. отец Неофит Рилски открива в България първото взаимно училище . През тази година във взаимното училище се учили 70 ученика, от които 20 от други населени места. Отец Неофит Рилски работи в Габровското взаимно училище 2 години и 4 месеца – до 6 май 1837 година.
След неговото напускане временно го заместват неговите ученици: Захарий Петрович - от 6 май 1837 до началото на 1839г.; Калисий Луков – от 1 януари 1839г. до 14 декември 1841г. Калисий Луков отделя от взаимното училище особен клас, на учениците от които преподава славянски и гръцки език. На останалите ученици от взаимното училище от 1839г. преподава Цвятко Недев, също ученик на отец Неофит Рилски . След напускане на училището от Калисии Луков през 1841 г. до 1844 г. всичките ученици в Габровското взаимно училище на брой около 200 души се обучават само от Цвятко Недев. По препоръка на букорешките директори на Габровското взаимно училище братя Мустакови от 4 декември 1845г. управлението на училището се поема от Христодул Костов и работи като такъв до 10 май 1847г. Предал управлението на училището на Илия Попвелчев Грудов, първият одески възпитаник.
 Българските класни училища са нов, по – висш етап в развитието на просветното дело в България по време на Възраждането. Те са предшественици на днешните български основни училища и гимназии. Първото класно училище в България е открито от Найден Геров в Копривщица през 1846 г. с два класа. През 1850г. в Пловдив Найден Геров открива второто класно училище в Пловдив и му дават името: „Свети Свети Кирил и Методий”. Константин Попникифоров открива третото класно училище в град Пазарджик, а даскал Ботьо Петков – четвъртото в Калофер. Не можах да открия публикуван материал, в който да се посочва в коя година е открито класното училище в Габрово, но може да се твърди, че това не е станало чрез едностранен акт, а чрез един по – продължителен процес. Братята Христо и Петър Гъбенски в своята „История на града Габрово”, стр. 84 пишат, че пръв опит да създаде класно училище в Габрово прави Калисии Луков, ученик на Неофит Рилски. Той е назначен за учител в Габрово на 1 януари 1839г. Той разделил учениците от взаимното училище на два курса – долен и горен. В долния курс преподавал Цвятко Недев Самарджиев, също ученик на Неофит Рилски – по взаимнообучителната метода. През 1839г. в долния курс имало около 100 ученика. Калисии Луков преподавал в горния славянски и гръцки езици, в който имало 120 ученика през 1839г. На 14 декември 1841г. Калисии Луков напуска Габрово и до 4 декември 1845г. учениците от долния и горния курс на взаимното училище се обучават само от Цвятко Недев.
 През 1845г. одеските директори на габровското изпращат от Одеса в Габрово Николай Христов Палаузов и Васил Н. Рашеев да вземат мерки за подобряване работата на училището. В Габрово Н. Хр. Палаузов и В. Н. Рашеев изработили правилник, по който да се организира работата на училището, в който се предвиждало като по – важно следното :
да се избират трима училищни настоятели, които да управляват работата на училището
да не се въвеждат в училището за изучаване на псалтира, наустница и други чернови книги освен определените
всяка година да се провеждат годишни изпити с учениците; след тях да се дава на учениците ваканция от един месец
деца по – малки от 7 години да не се пускат да учат
при постъпване на децата в училище родителите им да дават писмена декларация, че ще посещават училището три години; ако децата напуснат училището преждевременно, родителите се глобяват 100 гроша.
Правилникът се приел с одобрението на габровци. За учител бил изпратен Христодул Костов в Габрово. Той приел управлението на училището на 4 декември 1845 година. Той въвел в горния курс на взаимното училище изучаването на следните учебни предмети : свещена история, превод от псалтира, славянска граматика, аритметика, география, гръцки език, турски език и краснописание. Тези учебни предмети се изучавали след това и в главното училище в Габрово до идването на Тодор Бурмов – 14 октомври 1857 година.
На 10 май 1847 година Христодул Костов напуснал Габрово и предал управлението на училището  на Илия Грудев, учил до тогава духовна семинария в Русия. По молба на габровци през 1848г. Христодул Костов се връща в Габрово и на 7 септември  е назначен за учител. Той приема да учи горния курс на учениците от взаимното училище. Настаняват се да учат в Дечковата къща. Преподавал на учениците славянски и гръцки езици.
Дечковата къща в Габрово, в която е открито класното училище

Според мен датата 7 септември 1848 година, от която горния курс на габровското взаимно училище се настанява да учи в Дечковата къща и се отделя от Взаимното училище трябва да се приеме за рождена дата на класното училище в Габрово, а Христодул Костов – за първия класен учител в Габрово. Училището е наименувано на Главно мъжко училище и носи това име до освобождението, когато е преименувано на Габровска реална гимназия.
 Христодул Костов хаджи Сичан Николов, когото предлагам да приемем за първият класен учител в Габрово, е български възрожденски учител и книжовник. Роден 1808г. в град Самоков. В продължение на седем години учи в Рилския манастир. След това изучава църковнославянски език в Мелник и Свищов. В Габрово помага на отец Неофит Рилски в учебната и книжовната му дейност и продължава сам да се учи. От 4 декември 1845г. с известно прекъсване е учител в Габрово до
1845 година. От Габрово отива в Цариград, където редактира сп. „Зорница”.
 Книжовната дейност на Христодул Костов включва следните книги и учебници :
    - „Мясецослов или календар Вечний”, издаден в Букурещ през 1840г.
  - „Граматика или буквеница словенска”, издадена в Цариград през 1858 и др.
През 1857г. габровецът Тодор Стоянов Бурмов завършва Киевската духовна академия и се завръща в Габрово. От 14 октомври 1857г. е назначен за учител и директор на главното класно училище в Габров, в което учители също били Христодул Костов и Никифор Попконстантинов от Елена. През месец юни 1858г. габровските училища са реформирани. Прието е курсът на обучението на момчетата да е деветгодишен, от които три години за първоначално образование и шест за средно образование. Първоначалното образование възложили на Цвятко Недев в сградата на Взаимното училище. Средното образование се осъществявало в Главното класно училище в Дечковата къща.
 В Габрово не е имало килийни училища за момичета. Такива са се учили в килийните училища за момчета. В девическия манастир „Свето Благовещение” в Габрово монахинята Варвара учила момичета.
Първото девическо взаимно училище в Габрово, в 1856г. Сградата на закрития светогорски манастир била ремонтирана и в нея настанили Девическото училище. На 12 ноември 1856г. назначили за учителка монахинята Зиновия Константинова, която преподавала всички предмети.
Зиновия Константинова - първата габровска взаимна учителка
 В 1862г. Илия Христович  разделил девическото образование в Габрово на два курса – начален и главен. След напускане на Зиновия от края на 1862г. обучението на ученичките от началния курс се възлага на поп Неофит Георгиев. От по – възрастните ученички Илия Христович образувал два класа – първи и втори. Така от началото на 1862/3 г. се слага началото на Главното девическо училище в Габрово, което водело занятията си в бившия гръцки метох. През 1870/1г. в Главното девическо училище се открил 3 – ти клас, а през 1871/2г. и 4 – ти клас. През учебната 1872/3 година Главното девическо училище в Габрово вече имало пет класа и се превърнало в девическа гимназия. В края на учебната година училището пуснало първия си випуск от 11 ученици със средно образование.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Образование

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня