Илияна Йотова: Априловската гимназия пише не само собствената си история. Тя пише историята на нашата Родина!

Днес вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова беше гост на патронния празник на Националната Априловска гимназия и 188 години от началото на първото взаимно светско училище на новобългарски език.

Традиционно тържеството е на 14 януари, но понеже събота е неучебен ден, празничната програма започна в петък преди обяд с 12-ото издание на традиционната вътрешноучилищна интелектуална игра „Шифърът на Априлов“.

Тържественият ритуал за изнасяне знамето на училището се състоя в 12:00 пред паметника на Васил Априлов и събра десетки ученици, учители, бивши възпитаници и преподаватели, представители на културни институти, габровци.

Вицепрезидентът се обърна с емоционално слово към директора на гимназията Елвира Христова, учителите и Априловите възпитаници:

„Няма българин, който да дойде в Габрово и да не попита веднага къде е Априловската гимназия и да дойде да види тази чудесна сграда. Не само от любопитство. Даже по-малко от любопитство. А защото всеки един от нас от първите класове в училище знае за Априловското първо училище. И защото имаме вътрешна потребност и нужда в душите и сърцата си да дойдем тук, да влезем в този храм на знанието, за да бъдем пречистени – като българи, да бъдем заредени с онази любов към Родината, която са имали тези, които построиха първото новобългарско училище. Защото имаме нужда от тази енергия, която блика от сградата, от класните стаи, от духа и атмосферата, които ни завещаха нашите предци.

188 години – почти два века! Априловската гимназия пише не само собствената си история! Тя пише историята на нашата Родина!

Можем само да си представим и нека се пренесем преди около два века назад, за да видим колко трудно е в онези години, в най-мрачните летописни страници на България, в тъмата на робството, тогава, когато нямаш ни държава, ни отечество, когато си под тежест на ятаган, когато си мачкан, се зараждат първите искрици на Българското възраждане. И веднага след това – идеята за българско образование. Не на чуждия език, не на непонятния, а на нашия – български език.

Много е трудно днес от дистанцията на времето да се пренесем там. Няма такава машина на времето, която да ни потопи изцяло в онази атмосфера. Но и днес можем да си представим светлината, която се разпръсква от онези години, от далечната 1835 година.

Априловската гимназия е не просто история! Тя е история и бъдеще на българското просвещение!

Не една и две велики личности, не един и двама бележити българи са завършили Априловската гимназия. Днес отбелязваме и паметта на един голям българин – Алеко Константинов, 160 години. Той също е учил тук, в Априловската гимназия. Малко позабравена, но също голяма личност е авторът на българския химн Цветан Радославов. Той също е възпитаник на Априловската гимназия. Дори идва и преподава тук. Защото не е достатъчно да преминеш като ученик през класните стаи на това училище, но и да бъдеш учител, да разпръскваш знанието и познанието на тези, които идват след теб.

Искам да се обърна първо към Вас, госпожо Христова, и да Ви поздравя за всичко, което правите. Само ние, колегите, които сме минали през училищните стаи някъде в своите биографии и кариери, знаем каква голяма отговорност е да бъдеш директор на първото българско училище. За всеки е важна учителската професия, но Вашата работа се гледа под лупа, защото отговорността е много голяма. Защото заветът на тези, които създадоха Априловското училище, е много тежък и отговорността става още по-голяма. Но Вие се справяте, колкото и да е трудно, колкото и несправедливо да е понякога отношението на нас като общество и като институции. И затова заслужавате благодарност!

Искам да се обърна и към учителите, които също са наследници на онези велики и бележити българи, които знаеха, че за да има народ и да се изгради българската нация, освен вярата, е важно образованието. Важно е да знаеш от къде си тръгнал, за да знаеш докъде ще стигнеш.

Вие, уважаеми преподаватели, продължавате подвига на тези хора в днешните условия. Да, различни са времената. Да, знаем колко е трудно. Защото освен пламъка на познанието, на тези млади хора трябва да кажете нещо друго: „Бъдете достойни наследници и достойни българи! Така, както са били бележитите ни българи.“ И защото днес е по-трудно да възпитаваш тези млади хора да бъдат добри българи, да бъдат добри граждани; да знаят, да познават историята; да знаят, че утре ще продължават да градят България и нашата родина; да ги учиш да уважават обществото, в което живеят; да ги учиш да спазват правилата, защото така се изгражда обществото. Да ги учиш да обичат Родината си, да им даваш пътя в живота и да им казвате: „Мили деца, всеки един от Вас ще избере къде ще учи след Габрово, с какво ще иска да се занимава, къде ще иска да живее, какъв иска да стане, но никога не забравяйте от къде сте тръгнали – от първото новобългарско училище!“

Благодаря Ви, уважаеми преподаватели за родолюбието!“

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова и директорът на Националната Априловска гимназия Елвира Христова поднасят цветя пред паметника на Васил Априлов

Вицепрезидентът поднесе цветя пред паметника на Васил Априлов и вписа своето послание в паметната книга на гимназията. Книгата е от 1900 г. и в нея своите думи е оставил и Иван Вазов.

В словото си за празника директорът на Националната Априловска гимназия Елвира Христова припомни смисъла на паметта, заръката на Благодетеля Васил Априлов и отговорността на поколенията:

„Да преброим годините и да произнесем на глас достолепната възраст съвсем не е достатъчно условие за гордост.

Да назовем училището Първо и да се закичим с паметта за него не е израз на знанието за значимостта му.

Да се смирим пред осанката на Благодетеля в нарочен ден за ритуал и почит не значи, че сме издължили преданост към него.

Стоим пред паметник и здание, което е приютило в двора си сбъдната заръка. В едно януарско утро зданието се преражда в училище – това става с камбанен звън.

В едно ноемврийско утро гранитният пиедестал и бронзовите отливки се превръщат в монумент – това става с пищно всенародно тържество.

Октомврийска е датата на сбъдването на заръката – случва се с впечатляваща национална процесия.

Първо оживява училището, после се завръща завинаги в него родителят му, накрая се издига паметникът. Коя е годината, юбилеен ли е поводът, колко време е изминало оттогава – са въпроси, с които търсим да измерим. Защото всяка мяра всъщност е градиво за памет.

Днес отброяваме 188 – мярата е в години, но паметта е за първата зазвъняла камбана.

И тази памет е разказвач на приказката за чудесното отстъпване на мрака пред светлината. Човек го е сторил, увлякъл е други, а неизброимо много са тържествували и спомняли.

В деня за памет е добре да се случат и обещания. Особено когато смело критикуваме, че сме в забрава, в ленивост и в кавги. Ако учителят обещае да упорства в труда си, а учещият се – да търси знанието, тогава ще заслужим правото да бъдем горди преброители на време, да пренасяме през него памет и да сме искрени в предаността си към сътвореното.

Априловската гимназия е наследник на Първото училище. Първото училище е приемник на вярата, че образованият човек е свободен в духа си. А тази вяра е първопричината всеки да знае, че днес се подрежда утрешният ден и в това трудолюбие най-точната мяра е училищният звън.“

Гости на празника бяха заместник-кметът на Габрово Невена Минева, председателят на Общински съвет инж. Климент Кунев, началникът на РУО Георги Маринов

Областният управител Кристина Сидорова и заместник областният управител Андрей Николов

След тържествения ритуал в новата сграда на гимназията беше открита изложба на Института за литература към Българска академия на науките по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, представена от доц. д-р Александра Антонова.

Изложбата запознава публиката с 20 знакови имена за българската литературнокритическа мисъл – Александър Балабанов, Боян Пенев, Боян Ничев, Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Димитър Митов, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Петко Росен, Минко Николов, Малчо Николов, Кръстьо Куюмджиев, Константин Гълъбов, Тончо Жечев, Тодор Боров, Спиридон Казанджиев, Цветан Минков. В миналото и най-вече през първите десетилетия на 20. век литературните критици са били ядрото на българската интелигенция, стожерите на националната култура, около които „осцилират", трептят всички най-важни имена от духовния живот.

Вицепрезидентът Йотова, която е филолог по образование, прояви подчертан интерес към Петко Росен, много интересна личност. Критическият език на Росен е богат на метафори и афористични обобщения, често пъти остър и краен. Самият автор определя стила си като „критичен сарказъм“. Не е популяризиран много преди 1989 година. В периода 2011 – 2015 година е осъществено пълно събиране на съчиненията му в 10 тома.

Програмата в петък включвше и среща на учениците с генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев. В края на ноември миналата година агенцията подписа договор за сътрудничество с Националната Априловска гимназия.

На 18 януари учениците ще имат творчески разговор с проф. д-р и. н. Петър Стоянович.