Благодарение на хората и на постоянната връзка с тях може да се гради музей Водеща! Автор: Бояна Пенчева Снимки: Бояна Пенчева 12-05-2023 10:50 : 1082 пъти Коментирай първи: Росен Йосифов Росен Йосифов, директор на Регионален исторически музей - Габрово Регионалният исторически музей в Габрово отбеляза 140 години от своето създаване. Първата сбирка е уредена в гимназията от учители. Тя е израз и продължител на възрожденските традиции за издирване на старини и възстановяване на историческото минало, заложени от просветни дейци като Васил Априлов, Неофит Рилски, д-р Петър Берон и много други. Музеят в Габрово е един от първите в следосвобожденска България, след тези в Търново и Стара Загора. За развитието на музейната институция и съвременните є задачи разговаряме с нейния директор Росен Йосифов. – Г-н Йосифов, Регионалният исторически музей в Габрово отбелязва 140 години от основаването си. Датата 11 май свързана ли е с конкретно събитие в музейната летопис? Какво се е случило на този много тачен тогава празник – денят на светите братя Кирил и Методий? – На 11 май 1883 година в Държавна реална гимназия се открива училищен музей, наречен Априловски – на името на Благодетеля. (Гимназията ще се нарече Априловска по-късно, през 1889 година.) Идеята за тази първа историческа сбирка е на тогавашния директор Райчо Каролев. Решението да се основе Археологическо дружество заедно „с музеум” се взема през 18 февруари същата година на извънредно заседание на Учителския съвет. Целта е да се събират и съхраняват разни „вети неща“ като ръкописи, монети, оръдия и други, които имат значение за науката. За откриването неслучайно е избран Денят на славянските апостоли св. Кирил и св. Методий. За дейността на Археологическо дружество има много малко сведения. Сбирката включва личната библиотека на Васил Априлов, негови писма, писма на Неофит Рилски и Николай Палаузов, ръкописи, учебници, монети, преди всичко събраните материали са свързани с образователното дело. В един по-късен етап, в началото на XX век, най-ценните материали от този музей, за който се грижат учителите, са иззети от държавата и както пише д-р Петър Цончев „габровци се разочаровали в своите усилия да събират материали за миналото“. Ганка Рибарева, първият директор на музея - 1956 г. Следващ етап в развитието е основаването на Историографическото дружество в Габрово на 5 юли 1920 година. Неговата задача е да събира материали за историята на Габрово. На 9 декември 1923 г. в една от стаите на гимназията се открива музей на дружеството. Негов уредник е Еким Андрейчин, който вече е организирал първите разкопки на м. Градище. През 1929 г. материалите, останали от Априловския музей, се предават на музея на Историографическото дружество, тоест те се обединяват. Уредник става директорът на гимназията Пенчо Димитров. Поради административни причини, може би и финансови, през 1935 година музеят е развален. Материалите са прибрани и складирани за съхранение в училище „Неофит Рилски“, а по-късно в читалище „Априлов – Палаузов“. Остават там до 1945 година – 10 години без да бъдат експонирани. В Регионалния исторически музей се пази дарителската книга на Историографическото дружество, в която се вписани имената на дарителите на веществени и писмени паметници за миналото на Габрово. През 1945 година се открива музей на втория етаж в новопостроения гимнастически салон в двора на Априловската гимназия. Такава е волята на дарителите д-р Петър Цончев и съпругата му Стоянка Цончева, които осигуряват 300 000 лева. За музея отново се грижат учителите. Техните имена са известни и добре познати – Илия Габровски, Зора Табакова (майката на очния лекар д-р Табаков), Величко Мянков. През 1949 година на 10 октомври музеят става държавен. Преминава към Градски народен съвет и се нарича Градски народен музей с уредник Ганка Рибарова. Тя става и първият директор на музея през 1956 година. Рибарова извършва една невероятна дейност. Получава задача да направи една по-разгърната експозиция и влага много усилия. Съветва се и получава подкрепа от известния български етнограф Христо Вакарелски от Етнографския институт в София. През октомври 1951 г. е открита и първата експозиция на „Николаевска“ 1, където сега е Интерактивният музей. Тя е с етнографски характер и материали от Възраждането. – Може ли да Ви прекъсна за нещо важно – едно или две поколения си спомнят с носталгия за музея, когато е бил на улица „Николаевска“ 1 и за макетите, задвижени с вода, все едно умален модел на музея „Етър“. Кой е правил тази атрактивна експозиция? – Точно за това преустройство говорим. Рибарова изготвя тематико-експозиционен план за цялостно обновяване на музейната експозиция през 1958 г., възлага оформлението на Лазар Донков, който тогава е на работа в музея. Донков предлага да има действащи макети на чарк, тепавица, валявица, воденица, струг за гаванки, които да се задвижват от вода. След това става директор на „Етъра“. Ганка Рибарова работи до 1969 г. Тя има значителен принос за откриването и развитието на музея. От 1960 г. музеят става Окръжен с общоисторически профил. Идва един енергичен директор – Цоньо Петров. Той има модерно мислене, разгръща дейността. В продължение на няколко години се изграждат отделите „Археология”, „Етнография”, „Възраждане” (сега „История на българските земи ХV – ХІХ век”), „Капитализъм и работническо революционно движение” (сега „Нова история”), „Социалистическо строителство” („Най-нова история”), отдел „Техническа служба” („Опазване на недвижимите културни ценности”).