99 години от рождението на проф. Весел Савов, първи ректор на Технически университет - Габрово

Препоръчана! Vesel-Savov
Весел Савов
Борис Контохов, асистент и преподавател по математика в ТУ - Габрово през годините 1963-1974

Весел Савов е роден на 30 юли 1923 г. във Варна. Завършва през 1950 г. Държавната политехника в София със специалност „Електроинженер“.



ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ

От 1950 г. е асистент, през 1962 г. е избран за доцент, през 1974 г. – за професор по теоретична електротехника към катедра „Теоретична, измервателна и обща електротехника“ при ВМЕИ – София.

От 1963 до 1968 г. професионалната дейност на проф. Савов е непосредствено свързана със създаването и развитието на Висшия общотехнически задочен институт в гр. Габрово (ВОТЗИ или ВОЗИ). В годината на своето създаване (1963) институтът представлява само проект на едно непълно ВТУЗ с ограничени функции, предназначено да обучава задочни студенти на другите ВТУЗ в страната.

През 1963 г. проф. Савов е назначен за заместник-ректор на ВМЕИ – София и командирован в Габрово, за да поеме ръководството на ВОЗИ, да осигури нормалното му функциониране и да подготви официалното му откриване.

Още при първата си среща с ръководителите на Габровски окръг проф. Савов посочва трудностите, които трябва да се преодолеят до официалното откриване на ВОЗИ.

Заедно с това той обръща внимание на проблемите и рисковете, които съпровождат дейността на едно непълно учебно заведение, и предлага план за бързото прерастване на ВОЗИ в самостоятелно (редовно) висше учебно заведение и голям изследователски център, обзаведен с мощна електронно-изчислителна техника. Този план се одобрява от ръководството на Габровски окръг и то става гарант за неговото изпълнение.

Веднага след това се комплектува първият екзекутивен колектив на ВОЗИ. Достатъчно бързо приключва и материално-техническото осигуряване на учебния процес.

Учебните занятия в новия институт започват през 1963 г. със студенти от I и II курс едновременно и само няколко месеца след това и със студенти от III курс.

По мотивиран доклад на проф. Савов Министерството на Народната Просвета (МНП) закрива всички Учебно-консултационни пунктове (УКП) в страната за подготовка на задочни студенти във ВТУЗ. Открива се път към прерастването на ВОТЗИ в редовно ВТУЗ.

Официалното откриване на ВОЗИ става на 15 ноември 1964 г. В този ден Габрово става университетски град. Габровската общественост приема това историческо събитие като венец на дългогодишните си усилия да го осъществи по-рано, и като знак на признателност към делото на бележития възрожденец и реформатор Васил Априлов и неговото „Завещание“ - „когато дойде време да имат българите в Габрово заведение на по-високите науки“.

Но ето и малко история: През 18-и и началото на 19-и век занаятите и дребната промишленост в Габрово се развиват усилено и до 1880 г. те са вече 34 на брой. Развиват се търговски контакти с Русия, Румъния, Австрия, Италия, Германия, Франция, Великобритания и други. След Освобождението в Габрово бързо се развива индустрията, особено текстилната и кожарската, както и интензивна търговска дейност.

Благодетелите Васил Евстатиев Априлов, Николай Ст. Палаузов и други патриотични габровци, подарявт на габровци през 1835 г. първото новобългарско светско взаимноучително училище.

Превръщането на Габрово в голям промишлен център поражда идеята тук да бъде разкрито техническо учебно заведение, което след време да прерасне в технически университет. Със средства на д-р Никола Васалиади, то възниква през 1895 г. През 30-те години на новия век габровци строят сградата на първото техническо училище в България и го наричат Техническо училище „Д-р Никола Василиади“.

През 1945 г. управляващи и различни организации в Габрово и Севлиево предлагат на Министерството на Народната Просвета в Габрово са бъде създаден Висш технически институт. Едва през 1957 г. идеята в Габрово да бъде разкрит филиал на ВМЕИ - София, се разглежда по-сериозно. На 22 август 1959 г. Министерството на просветата и културата заедно с Държавната планова комисия получават задължението до края на годината да предложат на Министерския съвет в някои от големите промишлени центрове да бъдат разкрити политехнически филиали, в които студентите през първите години да бъдат на задочно или вечерно обучение по общи планове и програми, предимно за общообразователните дисциплини, а след това да завършват в съответното висше техническо заведение.

През следващите 1960/1961 учебна година в сградата на Техникума по механо-електротехника „Д-р Никола Василиади“ се създава Учебно-консултационен пункт (УКП) за студенти-задочници. През 1962 г. Габрово е в списъка да бъде създаден Висш общотехнически задочен институт.

От 1 ноември 1963 г. УКП е с нов статут и поема функциите на всички други в страната, в които се обучават студенти-задочници първа и втора година на техническите вузове.

На 25 ноември 1963 г. се провежда събрание на редовните преподаватели и асистенти, което избира Преподавателски съвет с председател доц. инж. Весел Савов, членове гл.ас. Тодор Катев (командирован в Габрово математик от София), ст.ас.инж. Атанас Джонджоров и ст.ас.инж. Тотка Дилова. Този съвет поставя началото на бъдещия Академичен съвет. Направлението „административно-стопански дейности“ ръководи Димитър Боев.

Още в този период са проведени и първите изпити за избор на редовни асистенти по общообразователните дисциплини математика, физика, химия и други. В аналите на новото висше учебно заведение ВОЗИ фигурират като първи назначени редовни асистенти местните преподаватели Борис Контохов (математика) и Стефан Арменски (физика). Даже в изпитната комисия по математика фигурира и името на доц. Весел Савов, който е отличен математик (за това ще стане дума и по-късно).

На това място се връщаме към данните за професионалната дейност на проф. Весел Савов в годините след 1964 г. В периода от 1964 до 1968 г. проф. Савов е ректор на ВОЗИ и ръководител на катедра „Теоретична, измервателна и обща електротехника“ при същия. През този период започва и само за три години завършва прерастването на ВОЗИ в редовно висше учебно заведение.

На 4 август 1964 г. Държавен вестник публикува Указ № 395 от 30 юли с.г. на Президиума на Народното събрание, с който се откриват четири нови висши учебни заведения. Единият от тях е Висшия общотехнически задочен институт - Габрово. Тържественото откриване на ВОЗИ - Габрово става на 15 ноември 1964 г. в присъствието на заместник министъра на народната просвета доц. Иван Ненов.

През първата 1964/1965 учебна година ВОЗИ обучава 1327 задочни студенти. Три години по-късно - от учебната 1967/1968 г. започва приемът и на редовни студенти. До 2004 г. Технически университет Габрово е подготвил близо 15 хиляди дипломирани инженери и специалисти в различни професии.

Още подробности за развитието на ВОЗИ през тия години: формира се активно действащ Академичен съвет. Откриват се необходимия брой учебни катедри. Учебно-преподавателската и научно-изследователската дейност се изпълнява от високо квалифицирани преподаватели, а административната - от опитни специалисти. Сградният фонд постепенно се разширява с нови сгради освен основната, по-късно се прибавя и сградата на изцяло реновираната библиотека - бивша болница в центъра на града. Създават се нормални битови условия за работа на дългосрочно командировани преподаватели и задочни студенти. Обзавеждат се модерни лаборатории. Доставя се уникална апаратура. Създава се полиграфическа база.

Появяват се първите учебни пособия на преподаватели от института и периодични издания на техни научни трудове. Зачисляват се първите аспиранти. Учредява се Научно-изследователски сектор (НИС). Установяват се полезни контакти между преподаватели и и научни колективи от страната и чужбина. Сключва се договор за сътрудничество (1967 г.) с Киевския политехнически институт (КПИ), който оказва огромно влияние върху цялата дейност на института. Установяват се творчески връзки между преподаватели и студенти. Положителна роля в това отношение изиграва Студентското научно-производствено обединение СНПО „Електрон“, което се изявява като свързващо звено между преподаватели и студенти в оластта на научно-техническото творчество и практиката.

Във връзка с всичко това още през 1965 г. МНП дава съгласието си във ВОЗИ да бъде организиран пълен курс за обучение на задочни студенти от специалностите „Електрически машини и апарати“ и „Технология на машиностроенето“, а на 2 август 1967 г. (историческа дата!) е взето решение да се допусне обучението на РЕДОВНИ СТУДЕНТИ от двете специалности „Механично уредостроене“ и „Полупроводникова и промишлена електроника“. Така че датата 2 август 1967 г. е рождената дата за обучение на редовни студенти в Габрово.

През въпросните три години академичният персонал под ръководството на доц. Весел Савов и административните служители при ВОЗИ извършват дела достойни да бъдат отбелязани в историята на нашето висше образование, с което спечелват симпатиите и уважението на цялата ни културна общественост.

През 1967 г. проф. Весел Савов (професор от 1974 г.) е назначен по съвместителство за директор на Териториалния изчислителен център в гр. Габрово, като продължава активната си дейност за обзавеждането му с една от най-мощните за времето си цифрова електронно-изчислителна машина IBM 360-30.

По-късно - след изтичане на мандата му като ректор на ВОЗИ и неприятности с партийното и административно ръководство на Габрово (ще пиша за това отделно), поради което проф. Савов напуска Габрово и се завръща в София, той е декан на факултет „Автоматика“ (1974-1976), която специалност той създава във ВМЕИ - София, член на Академичния съвет и ръководител на катедра „Теоретична електротехника“ (1976-1980) при ВМЕИ - София. Член е на Комисията по машинно-електротехнически науки и Комисията по електротехнически науки при ВАК. Член е на Съвета по Изчислителна техника към Държавния Комитет за Наука и Технически Прогрес (ДКНТП). Председател е на Специализирания научен съвет по автоматизация, теоретична електротехника и електроизмервателна техника при ВАК. Председател е на Експертно-консултативния съвет по теоретична електротехника и електроизмервателна техника при МНП. Член е на Националния съвет на Международната електротехническа комисия (МЕК). Основател е и ръководител на школата за следдипломна квалификация на преподаватели по теоретична електротехника (ТЕ) от страната.

ОСНОВНИ ОБЛАСТИ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКА И НАУЧНА ДЕЙНОСТ.

Проф. Весел Савов е дългогодишен преподавател по теоретична електротехника във ВМЕИ - София, ВОЗИ - Габрово, ИПФ на ТУ - София, в гр. Сливен и др. Чел е лекции по теория на електромагнитното поле към школата за следдипломна квалификация за преподаватели по ТЕ. Чел е лекции по теория на електромагнетизма (1976-1979) на специализанти към блок Б за следдипломна специализация към ЦПМ при ВМЕИ - София и др.

Научните изследвания на проф. Весел Савов са ориентирани в следните направления: анализ на линейни и нелинейни електрически вериги, анализ на нелинейни динамични системи и автоколебателни процеси, анализ на електромагнитни полета в СВЧ-устройства (лентови линии, циркулатори, антени и др.), числени методи за анализ на електромагнитни полета в нелинейни и подвижни среди (машини с постоянни магнити, индукционни двигатели и др.), табулиране на висши трансцендентни функции, разработване на прибори и устройства за защита от СВЧ-магнитни полета.

Автор е на научни публикации у нас и в чужбина (САЩ, Русия, Великобритания, СССР, Германия, Белгия и др.). Публикацията „Analysis and synthesis of perturbed Duffing oscillators“ на проф. Весел Савов и колеги в едно от най-престижните световни списания по теория на веригите - „International Journal of Circuit Theory and Applications“, е обявена за най-добра статия на списанието за 2006 г.

Проф. Весел Савов е организатор на колектив, който е конструирал аналоговите електронно-изчислителни машини „ЕЛИТ“ 1, 2, 3. Организирал и ръководил бригада за технически прогрес, конструирала първата в страната транзисторна аналогова машина „АНАЛОГ-2“, получила знак за качество К, отличена със златен медал на Пловдивския мострен панаир и почетна грамота на изложението „Интероргтехника“ (1966) в Москва.


СПЕЦИАЛИЗАЦИИ И НАГРАДИ НА ПРОФ. ВЕСЕЛ САВОВ

Специализирал е в Технически университет в Дрезден (1956 г.)

Проф. Савов е награден с ордени: „Св. Св. Кирил и Методий“ - I степен, „Червено знаме на труда“, „9 септември“ - I степен, със златен медал и грамота на ТУ - София, значка за технически прогрес. Почетен гражданин е на гр. Габрово и Doctor Honoris Causa на ТУ - Габрово.

´´´´´´

МИСЛИ НА ПРОФ. Д-Р ВЕСЕЛ САВОВ ВЪВ ВРЪЗКА С 40 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ТУ ГАБРОВО, ОТПРАЗНУВАНИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2004 ГОДИНА


Както е добре известно, през октомври 2004 г. се навършиха точно 40 години от основаването на ТУ Габрово през октомври 1964 г., тогава под името ВОЗИ - Габрово. Проф. д-р Весел Савов, тогава доц. Весел Савов, вече на достолепната възраст от 81 години, беше поканен на тържествата и прекара няколко дни в Габрово, което беше отличен повод да се припомни неговата огромна роля в създаването и укрепването на новото висше техническо заведение, при което той беше неговият първи ректор. По време на това гостуване проф. Савов направи редица изказвания и интервюта пред местни медии, които останаха като документи за неговата изключителна роля в този важен начален етап от живота на габровския университет.

По-долу ще цитирам едно такова негово изказване, публикувано в университетския вестник „Огледало“ през м. октомври 2004 г., брой 22, стр. 3-4:

Проф. Весел Савов, първият ректор на ТУ Габрово през периода 1964-1968 г.:

СТАНАХ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗАЩИТНИК НА ИНСТИТУТА В ГАБРОВО

Като заместник ректор на Висшия машинно-електротехнически институт - София, ми поставиха задачата да организирам Висшия общотехнически задочен институт (ВОЗИ) в Габрово.

Всичко започна оттам, че навремето в Габрово имаше хора, които силно обичаха своя град и успяха да извършат делото, завещано от Васил Априлов. Габровската общественост отстоя позицията институтът да бъде в Габрово. Помогнаха много габровци, които живееха в София. Освен образователната традиция, нуждата от инженерни кадри в страната беше голяма. Създаваха се висши учебни заведения.

Никога не бях идвал в Габрово. Самият аз бях убеден, че Габрово е най-неподходящият град за висше учебно заведение предвид, че тук нямаше голяма техническа библиотека, транспортните връзки със София бяха много лоши и неудобни. Единственото, което натежаваше, бе голямата промишленост.

Бях неподготвен и реагирах, когато ми съобщиха, че има становище да бъда ректорът на този институт. Мислих цяла седмица. Повикаха ме при Министъра на народната просвета Ганчо Ганев. Когато му споделих своето мнение, той натисна звънеца и каза на секретарката си: „Направете по едно кафе. Господин Савов се съгласи“.

Когато дойдох в Габрово, заварих една незавършена сграда без покрив. Това бе днешният Ректорат, строен първоначално за училище.

За ректор на ВОЗИ - Габрово ме назначиха на 1 август 1963 г. Нямаше преподаватели. ВОЗИ бе открит със задача да обучава до две години задочни студенти от няколко окръга на ВМЕИ - София. Имаше много ограничени функции. По-късно нещата се развиха с главоломна бързина. В продължение на една година трябваше да подготвя откриването на института с цел да заработи през 1964 г. Но още през есента на 1963 г. едновременно започнаха учебните занятия с първи и втори курс. Сградата бе завършена, преподавателският състав бе комплектуван.

Министерството на народната просвета закри Учебно-консултационните пунктове (УКП), които посрещаха преподавателите, изнасящи лекции в градовете, където нямаше висше учебно заведение, за удобство на задочните студенти. Получиха се проблеми и те бяха премахнати. Задочните студенти бяха ориентирани към съществуващите ВУЗ. Тогава за първи път габровският ВОЗИ стъпи в ролята си на висше учебно заведение. Тогава Габрово започна да обучава задочни студенти - трети курс от почти всички висши учебни заведения в страната.

Само след три години ВОЗИ промени статута си и стана редовно учебно заведение, започна да приема и дипломира редовни студенти по четири специалности: Електрически машини и апарати, Механично уредостроене, Общо машиностроене, Промишлена електроника. Разполагахме с модерно оборудвани, уникални лаборатории.

Контактите ни с Киевския политехнически институт (КПИ) започнаха още през 1963 г., преди официалното откриване. Министър Ганчо Ганев изпрати делегация в Киев с оглед бъдещата взаимопомощ и сътрудничество между двата института. Посрещнаха ни ректорът проф. Плигунов и неговият заместник проф. Иван Миронович Чиженко. Обиколихме цяла Украйна, за да добием пълна представа за задочното обучение там. Най-важното за нас бе сътрудничеството с Киевския политехнически институт в областта на науката и образованието. После КПИ прие много наши преподаватели за аспиранти, които завършиха там докторантура.

Бяхме доволни, че с нашите аргументи и с нашата дейност успяхме да променим общественото мнение в цялата страна към нашия институт. Целият колектив положи огромни усилия и с любов отстояваше каузата на института. Изградихме висококвалифициран преподавателски състав.

Крайният резултат не може да се препише на един човек. Огромна е заслугата на проф. Кулелиев, ръководител катедра в Химико-технологичния институт - София, проф. Георги Тотов, ръководител катедра Математика в Инженерно-строителния институт - София, проф. Иван Кисьов, ръководител катедра Механика във ВМЕИ - София. Всички те бяха командировани дългосрочно в Габрово, оглавиха катедри, бяха членове на Академичния съвет и оказаха неоценима помощ за създаването на института. Голяма бе помощта и на младите асистенти. Докато се изграждаха лабораториите по тежко машиностроене и по електрически машини, те оставаха да работят при минусови температури и при липса на осветление.

Макар да бях противник на този институт, през 1968 г. вече бях един от най-големите му защитници. Габровският институт, като висше учебно заведение, вече бе с доказано място, с международни контакти, и с име.

На тази 40-годишнина на Техническия университет се чувствам горд. Признателен съм на всички, които довършиха това дело. Аз бях в този институт през 1963-1969 г., останалите 34 години са го градили други. Виждаме го израснал, с големи възможности, с международни контакти, с много специалисти. Университет, който заема достойно място в системата на българското висше образование.

.........

При тържествата във връзка с 40 години от основаването на ТУ Габрово през октомври 2004 г. проф. д-р Весел Савов прави и други изказвания. Цитирам едно негово мнение по отношение подготовката на бъдещите инженери и ролята на обучаващите преподаватели за нивото на квалификацията, която те получават съответно:

НЕ СИСТЕМАТА, ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ СЪЗДАВА ИНТЕРЕСА У СТУДЕНТИТЕ

Българският научен потенциал е с големи възможности. Конкурентноспособните машини и технологии на световно равнище не са разработени от слабо подготвени инженери. Напротив. Мнението ми е, че всяка образователна система може да произведе висококвалифицирани специалисти. Важното е какви ще бъдат хората, които ще обучават тези бъдещи специалисти. Отговорността на преподавателя е много голяма. Преподавателят създава интереса у студентите към дисциплината, която преподава, създава интереса към научната област. В това отношение студентите са много чувствителни. Затова преподавателят трябва да бъде много внимателен, много голям психолог, за да намери подхода към своите студенти. Така подготовката на младите специалисти няма да зависи толкова много от образователната система, колкото от висококвалифицираните, интелигентни хора, които обучават студентите, както и от начина по който им преподават, за да могат за малкото време да ги научат повече.

Проф. д-р Весел Савов

........

На фона на всички изложени дотук факти, които свидетелстват за неоценимата роля на проф. д-р Весел Савов в началните години на изграждане на ТУ Габрово изниква твърде интересния въпрос, защо след като вече в края на своя първи мандат като ректор в годината 1968 и след като проф. Савов сам признава, че става „един от най-големите защитници на габровското висше учебно заведение“, той не остава повече в Габрово и се завръща във ВМЕИ - София през 1969 г., макар и да е бил предложен за втори мандат.

Отговорът на този въпрос е много интересен и в тия години не беше съвсем ясен - по- точно беше известен само на определен кръг хора и почти непознат за широката габровска общественост. Аз като автор на тези бележки мога да кажа, че след като в тия години работех също във ВОЗИ Габрово, знаех отчасти цялата истина, която искам да предам накратко чрез думите на доц. Димитър Гиргинов, който като един от първите асистенти на проф. Савов в неговата катедра в Габрово познава в детайли тия причини. Във връзка с подготовката за честване през юли 2023 г. 100 години от рождението на проф. Весел Савов, доц. Гиргинов в свои изявления в медиите обръща внимание на основната причина поради която проф. Савов е напуснал Габрово през 1969 г. Ето няколко важни негови изводи, дадени при следния въпрос към него:

„Кои бяха събитията, свързани с историята на Университета преди повече от половин век, които според Вас никога не трябва да бъдат забравени и защо? Какви толкова големи последствия са настъпили след тях, за да ги квалифицирате като „драматични“?

На този въпрос доц. Гиргинов отговаря така:

„Тези събития са много, но ще маркирам най-важните според мен, като ги разделя на следните два периода:

Първият включва годините 1963-1968 до избирането от Академичния съвет на проф. Савов за Ректор втори мандат, а вторият период започва след решението на ОК на БКП да бъдат отстранени от института тримата преподаватели Лукянов, Хлебаров и Попов.

Докато първият период не може да се охарактеризира с други думи, освен като период на непрекъснат възход на института, то вторият период се характеризира с разрив в отношенията от една страна между окръжното партийно ръководство и от друга - на институтското ръководство в лицето на Ректора. Този разрив настъпва, когато по морални съображения Ректорът отказва да се подчини на решението на ОК на БКП и да уволни цитираните преподаватели, което решение счита за крайно неправилно и в противоречие със Закона за висшето образование. Съгласно този закон всички преподаватели, назначени с конкурс, може да бъдат уволнявани от ВУЗ само в случаи на „извършено от тях плагиатство или шпионаж в полза на чужда държава“.

С това свое поведение проф. Весел Савов беше напълно наясно, че залага на карта своята бъдеща професионална кариера, но не се поколеба да докаже със своите решения и поведение, че при управлението на най-младото висше учебно заведение, което той създаде с цел да бъде образец за всички останали в страната, не трябва да се правят никакви компромиси с прилагането на общоприетите академични принципи - каквато и цена да трябва да платим за това. А той направи това, защото имаше дързостта да бъде ПЪРВИ.

Въпрос към доц. Гиргинов:

„За гражданите на Габрово е необходимо да знаят повече подробности за този разрив, защото това е изключително важно. Как се стигна до него, след като до този момент отношенията между окръжното партийно ръководство и това на института в лицето на Ректора тези отношения са били на много високо равнище?“

Отговор:

„Отговорът на този въпрос е даден в изготвената по това време Докладна записка на ОК на БКП и в изказването на първия секретар на Окръжния комитет Пенчо Карапенев пред Октомврийския пленум на БКП, проведен през 1968 година. От тези документи може да се направи точен извод защо се стигна до този разрив. За да се отговори обаче още по-детайлно на този въпрос, трябва да се върнем още назад в историята и да отговорим първо на въпроса - защо най-младият по това време доцент на софийския Технически университет - доцент Весел Савов се съгласи да дойде в Габрово, когато в София го очакваше бляскава академична кариера. Там той влизаше в студентските аудитории, където студентите го посрещаха със ставане на крака и го изпращаха след лекциите му с възторжени аплодисменти. Въпреки това, тогава той дойде в Габрово, за да направи тук такова висше учебно заведение, каквото го виждаше в своите мечти. А той бе мечтател по природа и вложи цялата си неизчерпаема енергия за реализиране на този казус, който смяташе за продължение на мечтите на нашите възрожденски будители и на цялата габровска общественост - Габрово да стане университетски град. Затова имаме пълно основание да го поставим на историческия пиедестал редом до Априлов, Палаузов и д-р Василиади. Трябваше да изминат обаче 37 години, за да вземе решение съответното ръководство на Университета за присъждане на проф. Савов званието „Доктор хонорис кауза“.

(край на информацията по отношение разрива между проф. Весел Савов и окръжното партийно ръководство на БКП през 1968 г.)

За да приключа напълно данните по отношение на този разрив нека лично допълня, че като пряк свидетел на тия събития през 1968 г. - в тия години аз бях на работа във ВОЗИ - Габрово в катедра „Математика“ още от 1963 г. последователно като мл. асистент, асистент, ст. асистент, преподавател и ст. преподавател след съответни конкурси и от 1965 г. зам. ръководител на катедрата като помощник на проф. Георги Тотов, който пожела да ме постави на този пост - проф. Тотов периодично пътуваше за София, а аз трябваше да организирам редица години до 1974 текущата работа на катедрата ни (в тия години почти 15 души, като: организация на изпити, дежурства при конкурсни изпити на кандидат-студенти, периодично провеждане на катедрени съвети и редица други).

Ето какво мога да допълня: като резултат на политическите вълнения в Чехословакия през 1968 г. и директивата на ЦК на БКП по този въпрос за засилване контрола върху държанието на преподавателския състав във висшите учебни заведения в България за избягване на евентуални подобни събития в страната, ОК на БКП в Габрово взема решение и предлага на ректора на ВОЗИ проф. Весел Савов да уволни тримата преподаватели Лукянов, Хлебаров и Попов. Както вече писах по-горе, проф. Савов не се съгласява с това предложение и отказва да го изпълни, понеже то противоречи със Закона за висшето образование. Съгласно този закон всички преподаватели, назначени с конкурс, може да бъдат уволнявани от ВУЗ само в случаи на извършено от тях плагиатство или шпионаж в полза на чужда държава, които мотиви не са доказуеми по отношение на тия трима преподаватели. Така се стига до разрива между проф. Савов и ОК на БКП, в резултат на който преподавателите са отстранени, проф. Савов остава до 1969 г. в Габрово и се завръща в София, отказал да изпълни нареждането на ОК на БКП.

Едва днес можем да си представим какъв риск е поел върху себе си проф. Савов тогава - като член на БКП да се противопостави на такова решение на висшестоящ орган на партията. Разбира се, той действа според закона за висшето образование, който му дава това право, но кой в тия времена е имал смелостта да се опълчва срещу такива решения на водещата партия БКП?

Нека сега добавим, че две години след това - през 1970 г. настъпва осъзнаване за партийната грешка на ръководството през 1968 г., отменя се партийното наказание на проф. Савов и той бива избран за Почетен гражданин на Габрово (Протокол № 20 от 1970 г. на ИК на Градски народен съвет).

Накрая нека добавя и това, че един от тези преподаватели - Живко Хлаберов, мой личен приятел и колега в нашата катедра „Математика“, преподавател по Дескриптивна геометрия, който започна работа след отстраняването му през 1968 г. в едно габровско предприятие, тогава ми беше съобщил, че повода за отстраняването му от ВОЗИ бил факта, че „разказвал политически вицове“.

В заключение на цялата тази неприятна история с проф. Весел Савов, искам също да подчертая високия морален образ на нашия първи ректор. Понеже бях негов свидетел на дейността му още от 1963 г., запазих най-мили спомени от цялата ни съвместна дейност чак до неговото заминаване обратно за София през 1969 г., - неговата неуморна и пионерска работа да организира това ново учебно заведение по негов образец - модерно, обзаведено с най-важните предпоставки относно отличен преподователски състав, както от местни, така и от столични специалисти в редица важни катедри и научни направления, връзки с предприятия и други научни организации. Няма да забравя един интересен факт: за да подчертае важността на тази институция, още от началото проф. Савов беше наредил всички преподаватели и студенти да влизат в учебните зали и лаборатории задължително облечени в бели манти. Като си припомня, каква хубава гледка се открояваше, когато човек вижда отстрани огромната зала, пълна със студенти, и всички облечени в бяло - истинска академична обстановка!

Както е известно, проф. д-р Весел Савов живя дълъг живот - той се помина на 24 октомври 2018 г. почти на 95 години, роден е на 30 юли 1923 г. Макар и животът му след 1969 г. да беше свързан главно със ВМЕИ - София, където изгради внушителна педагогическа и научна кариера, почти до края на живота си той не забрави Габрово и неговия технически университет, на който той беше първият ректор. При редица чествания на годишнини на ТУ Габрово проф. Савов беше гост на Габрово и на висшето учебно заведение, особено при кръглите годишнини през 2004 и 2014 години, съответно 40 и 50 години от основаването. Както вече писах преди, при 40-годишнината той направи редица изказвания, едно от които цитирах подробно по-горе.

При честването през 2014 г., вече на 91 години, той посети пак Габрово, аз по една случайност бях също в Габрово и също бях поканен. На едно от тържествата се срещнахме след толкова години, той ме позна и говорихме няколко минути. Беше все още добре запазен, със свежа мисъл и добра памет. Веднага се сети, че съм първият редовен асистент в катедра „Математика“, назначен от него през 1964 г. А аз помнех, че той беше в изпитната ми комисия, когато се явих на изпита за асистент в Габрово (тогава бях още учител в Механотехникума „Д-р Василиади“). Проф. Савов беше и отличен математик, необходимо условие за неговата научна работа в теоретичната електротехника. Тогава при изпита той ме попита специално за въпроси от теория на аналитичните функции, които намират основно приложение в теоретичната електротехника, т. н. „теория на резидуума“. От това време бях възхитен и останах докрай такъв, що се отнася до математическите способности на проф. Весел Савов! При тази наша среща през 2014 г. той научи от мен, че аз от 1974 г. живея със семейството си в Германия, че съм се установил в университетския град Дармщадт. При тия мои думи проф. Савов се усмихна и ми довери, че по време на неговата младост е бил многократно на посещения в Германия, и то специално в ТУ Дармщадт, където катедрата по „Теоретична електротехника“ се е славила с изключителен авторитет.

Това беше и моята последна среща с проф. Весел Савов - моя първи ректор от 1964 г.




Във връзка с 50-годишнината на ТУ Габрово четем в специалния брой на университеткото издание „Из Вестник“ от ноември 2014 г. следното:

„На свое заседание на 28 октомври 2014 г. Академичният съвет взе решение по случай 50-годишнината на ТУ Габрово, за значителен принос в развитието на Университета да бъдат наградени с плакет бившите ректори: проф. инж. Весел Савов - първи ректор на ТУ Габрово, проф. дтн инж. Тодор Тодоров, проф. д-р инж. Петър Стоянов, доц. д-р Стефан Арменски, доц. д-р инж. Илия Немигенчев и доц. д-р Дешка Маркова.

Цитирам и специалното обръщение на Академичния съвет към проф. Савов:

Проф. Весел Савов, ректор 1964-1969

„Уважаеми проф. Савов, приемете нашето голямо благодаря за всичко, което направихте за Габрово!“.

С тези думи проф. Савов получи благодарността на своите възпитаници в Университета по време на официалното честване на 50-годишнината на ТУ Габрово. Благодари му и проф. Звездица Ненова, ръководител на катедра „Основи на електротехниката и електроенергетиката“ - наследник на катедра „Теоретична, измервателна и обща електротехника“, основател и първи ръководител на която е проф. Савов. „Вие сте в нашите мисли“ - каза проф. Ненова. „Теорията и измерването са основа на човешката дейност за познанието на света“ - отговори проф. Савов.

На кориците на това юбилейно издание на „Из Вестник“ от ноември 2014 г. има редица снимки, на две от които е и проф. Весел Савов заедно с тогавашния ректор на ТУ Габрово проф. дтн инж. Райчо Иларионов, при получаване на почетния плакет, както и обща снимка на всички наградени ректори на ТУ Габрово с плакет във връзка с тази 50-годишнина.

За да приключа напълно данните по отношение на този разрив, нека лично допълня, че като пряк свидетел на тия събития през 1968 г. – в тия години аз бях на работа във Висшия общотехнически задочен институт (ВОЗИ) – Габрово в катедра „Математика“ още от 1963 г. последователно като мл. асистент, асистент, ст. асистент, преподавател и ст. преподавател след съответни конкурси и от 1965 г. зам.- ръководител на катедрата като помощник на проф. Георги Тотов, който пожела да ме постави на този пост - проф. Тотов периодично пътуваше за София, а аз трябваше да организирам редица години до 1974 текущата работа на катедрата ни (в тия години почти 15 души, като: организация на изпити, дежурства при конкурсни изпити на кандидат-студенти, периодично провеждане на катедрени съвети и редица други).
Ето какво мога да допълня: като резултат на политическите вълнения в Чехословакия през 1968 г. и директивата на ЦК на БКП по този въпрос за засилване контрола върху държанието на преподавателския състав във висшите учебни заведения в България за избягване на евентуални подобни събития в страната, ОК на БКП в Габрово взема решение и предлага на ректора на ВОЗИ проф. Весел Савов да уволни тримата преподаватели - Лукянов, Хлебаров и Попов. Както вече писах по-горе, проф. Савов не се съгласява с това предложение и отказва да го изпълни, понеже то противоречи със Закона за висшето образование.
Съгласно този закон всички преподаватели, назначени с конкурс, може да бъдат уволнявани от ВУЗ само в случаи на извършено от тях плагиатство или шпионаж в полза на чужда държава, които мотиви не са доказуеми по отношение на тия трима преподаватели. Така се стига до разрива между проф. Савов и ОК на БКП, в резултат на който преподавателите са отстранени,
проф. Савов остава до 1969 г. в Габрово и се завръща в София, отказал да изпълни нареждането на ОК на БКП.
Едва днес можем да си представим какъв риск е поел върху себе си проф. Савов тогава – като член на БКП да се противопостави на такова решение на висшестоящ орган на партията.
Разбира се, той действа според Закона за висшето образование, който му дава това право, но кой в тия времена е имал смелостта да се опълчва срещу такива решения на водещата партия БКП?
Нека сега добавим, че две години след това – през 1970 г., настъпва осъзнаване за партийната грешка на ръководството през 1968 г.,
отменя се партийното наказание на проф. Савов и той е избран за Почетен гражданин на Габрово
(Протокол № 20 от 1970 г. на ИК на Градски народен съвет).
Накрая нека добавя и това, че един от тези преподаватели - Живко Хлебаров, мой личен приятел и колега в нашата катедра „Математика“, преподавател по дескриптивна геометрия, който започна работа след отстраняването му през 1968 г. в едно габровско предприятие, тогава ми беше съобщил, че повод за отстраняването му от ВОЗИ бил фактът, че „разказвал политически вицове“.
В заключение на цялата тази неприятна история с проф. Весел Савов, искам също да подчертая високия морален образ на нашия първи ректор. Понеже бях негов свидетел на дейността му още от 1963 г., запазих най-мили спомени от цялата ни съвместна дейност чак до неговото заминаване обратно за София през 1969 г. - неговата неуморна и пионерска работа да организира това ново учебно заведение по негов образец - модерно, обзаведено с най-важните предпоставки относно отличен преподавателски състав както от местни, така и от столични специалисти в редица важни катедри и научни направления, връзки с предприятия и други научни организации.
Няма да забравя един интересен факт: за да подчертае важността на тази институция, още от началото проф. Савов беше наредил всички преподаватели и студенти да влизат в учебните зали и лаборатории задължително облечени в бели манти. Като си припомня каква хубава гледка се открояваше, когато човек вижда отстрани огромната зала, пълна със студенти, и всички облечени в бяло – истинска академична обстановка!
Както е известно, проф. д-р Весел Савов живя дълъг живот - той се помина на 24 октомври 2018 г. почти на 95 години, роден е на 30 юли 1923 г. Макар и животът му след 1969 г. да беше свързан главно с ВМЕИ - София, където изгради внушителна педагогическа и научна кариера, почти до края на живота си той не забрави Габрово и неговия технически университет, на който той беше първият ректор. При редица чествания на годишнини на ТУ - Габрово проф. Савов беше гост на Габрово и на висшето учебно заведение, особено при кръглите годишнини през 2004 и 2014 години, съответно 40 и 50 години от основаването. Както вече писах преди, при 40-годишнината той направи редица изказвания, едно от които цитирах подробно по-горе.
При честването през 2014 г., вече на 91 години, той посети пак Габрово, аз по една случайност бях също в Габрово и също бях поканен. На едно от тържествата се срещнахме след толкова години, той ме позна и говорихме няколко минути. Беше все още добре запазен, със свежа мисъл и добра памет. Веднага се сети, че съм първият редовен асистент в катедра „Математика“, назначен от него през 1964 г. А аз помнех, че той беше в изпитната ми комисия, когато се явих на изпита за асистент в Габрово (тогава бях още учител в Механотехникума „Д-р Василиади“). Проф. Савов беше и отличен математик, необходимо условие за неговата научна работа в теоретичната електротехника. Тогава при изпита той ме попита специално за въпроси от теория на аналитичните функции, които намират основно приложение в теоретичната електротехника, т. нар. „теория на резидуума“. От това време бях възхитен и останах докрай такъв, що се отнася до математическите способности на проф. Весел Савов! При тази наша среща през 2014 г. той научи от мен, че аз от 1974 г. живея със семейството си в Германия, че съм се установил в университетския град Дармщадт. При тия мои думи проф. Савов се усмихна и ми довери, че по време на неговата младост е бил многократно на посещения в Германия, и то специално в ТУ - Дармщадт, където катедрата по теоретична електротехника се е славила с изключителен авторитет.
Това беше и моята последна среща с проф. Весел Савов – моя първи ректор от 1964 г.

* * *
Във връзка с 50-годишнината на ТУ - Габрово четем в специалния брой на университетското издание „Из Вестник“ от ноември 2014 г. следното:
„На свое заседание на 28 октомври 2014 г. Академичният съвет взе решение по случай 50-годишнината на ТУ - Габрово, за значителен принос в развитието на Университета да бъдат наградени с плакет бившите ректори: проф. инж. Весел Савов - първи ректор на ТУ - Габрово, проф. дтн инж. Тодор Тодоров, проф. д-р инж. Петър Стоянов, доц. д-р Стефан Арменски, доц. д-р инж. Илия Немигенчев и доц. д-р Дешка Маркова.
Цитирам и специалното обръщение на Академичния съвет към проф. Савов:
„Уважаеми проф. Савов, приемете нашето голямо благодаря за всичко, което направихте за Габрово!“.
С тези думи проф. Савов получи благодарността на своите възпитаници в Университета по време на официалното честване на 50-годишнината на ТУ - Габрово. Благодари му и проф. Звездица Ненова, ръководител на катедра „Основи на електротехниката и електроенергетиката“ - наследник на катедра „Теоретична, измервателна и обща електротехника“, основател и първи ръководител на която е проф. Савов. „Вие сте в нашите мисли“ - каза проф. Ненова. „Теорията и измерването са основа на човешката дейност за познанието на света“ - отговори проф. Савов.
На кориците на това юбилейно издание на „Из Вестник“ от ноември 2014 г. има редица снимки, на две от които е и проф. Весел Савов заедно с тогавашния ректор на ТУ - Габрово проф. дтн инж. Райчо Иларионов, при получаване на почетния плакет, както и обща снимка на всички наградени ректори на ТУ - Габрово с плакет във връзка с тази 50-годишнина.

 













































 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Образование

Към началото