125 години от откриване на ученическата кооперативна гостилница

    Ученическата кооперативна гостилница в град Габрово е открита през месец октомври 1898 година. Инициатори за нейното откриване са следните ученици от горните класове на Априловската гимназия: Стефан Н. Романски, Петко Симеонов, Дончо Бояджиев, Ст. Дренски, Иван Стоянов, Сава Кадемов, Бошко Т. Бошков, Христо Гочев, Добри Кабакчиев. Гостилницата се е помещавала в нова сграда на Тотьо Пецов, пригодна за гостилница срещу месечен наем от 30 лева. От месец март 1900 г. Тотьо Пецов поискал по-висок наем за помещението и училищната гостилница била преместена в стара сграда, намираща се срещу главния вход на Априловска гимназия и в близост до главната порта на Девическия манастир. От началото на учебната 1899/90 година ученическата гостилница се мести в сграда на някой си Петков срещу западната страна на сградата на Априловска гимназия.
    Ученическата гостилница в Габрово не е имала управителен съвет. Взаимоотношенията между членовете кооператори се уреждали с Правилника за вътрешния ред, одобрен и подписан от директора на гимназията и подпечатан с печата на гимназията. Този Правилник стоял закачен на една от стените в помещението за хранене. Според Правилника за вътрешния ред всеки месец се избирал един ученик за касиер на гостилницата. Той събирал месечните такси от учениците и изразходвал парите за покупки. В края на месеца старият касиер се отчитал пред Контролния съвет и предавал касата на новоизбрания касиер. Според Правилника за вътрешния ред се избирали и две комисии от ученици. Едната комисия набавяла продукти за готвене, а другата комисия доставяла хляба. Имало и дежурни ученици, които на обяд и вечер разнасяли храната по масите. Срещу 15-20 лв. месечна такса учениците получавали за закуска чай или мляко с хляб, а на обяд и вечер - по две порции.
    Имуществото на гостилницата като съдове за готвене, чинии и купички било обща собственост. Вилици, лъжици, салфетки били собственост на учениците и стоели на масата пред неговия стол.
    Човека, който приготвял храната, наричали гостилничар. Той лично избирал и закупувал от касапите месото за готвене.

    В ученическата гостилница се хранели безплатно и по 1-2 ученици.
    Макар храната в ученическата кооперативна гостилница да е била много по-евтина от частните гостилници в град Габрово, ученическата кооперативна гостилница просъществувала само около две години. През месец февруари 1900 г. в нея членували само около 15-20 ученика и била закрита.
    Няколко са основните причини, поради които ученическата кооперативна гостилница в Габрово била закрита.
    Първо, учителите от гимназията въобще не се интересували от работата на ученическата кооперативна гостилница и не я подкрепяли. Само учителите Ал. Стойков, Роман Пухлев, Аврам Досев и В. Станчев оказвали морална подкрепа на учениците кооператори.
    Второ, габровските гостилничари, бакали, фурнаджии и др., чиито интереси били засегнати от съществуването на ученическата кооперативна гостилница, по всякакъв начин й вредели. Продавали й некачествено месо, недоизпечен хляб и ядене. Готвачите на кооперацията, наричани гостилничари, крадели хранителни продукти. Това довело до влошаване храната в гостилницата, учениците я напуснали и тя била закрита.
    Макар и да просъществувала по-малко от две години, ученическата кооперативна гостилница в Габрово допринесла за убеждаване на учениците в предимствата на кооперацията като форма на взаимопомощ между хората.
    И накрая Кабакчиев им е разказал нещо много любопитно. В гостилницата им работел един съвсем млад слуга на име Петър. Той режел хляба на филии и го раздавал от едно прозорче. Оказало се впоследствие, че слугата Петър не е мъж, а селска мома, която избягала от баща си, защото искал да я омъжи за момък, който тя не харесвала.