Жана Цонева: „Тодор Цонев винаги е творил за народа си, за родината си“

Съпругата на известния български художник Тодор Цонев Жана Цонева, дъщеря му Десислава Бетова и внучката му Павлина бяха специални гости на Габрово и Дома на хумора и сатирата. Те дойдоха за откриването на мащабната изложба с над 400 творби на Тодор Цонев, която го представя извън обичайната представа за него предимно като карикатурист, рисувал сатирични портрети на Тодор Живков и партийните първенци по времето на социализма. Според дъщерята на художника Десислава Бетова изложбата в Габрово е може би най-значимата и най-хубавата, която е правена за Тодор Цонев изобщо. Нейните най-мили спомени от баща й са свързани с летуването на семейството в Созопол и колективното четене край брега. Според нея едно от нещата, научени от Тодор Цонев, й е и повлияло много. Това е темата за личната свобода, която е страхотен лукс и ако искаш да си свободен, трябва да си по-смел и решителен и да търпиш несгоди. За внучката Поли дядо й със сигурност е изиграл огромна роля във формирането на нейния характер, както и на артистичното й творчество като художник. Той я учел да бъде наблюдателна и критична. На читателите обаче предлагаме и отговорите на няколко въпроса, зададени на съпругата му Жана Цонева.
- Какво беше отношението на Тодор Цонев, който е почетен гражданин на нашия град, към Габрово и към Дома на хумора и сатирата?
- Идвали сме с Тодор в Габрово. На мястото на Дома на хумора все още имаше една фабрика. С архитект Кандулков – тогава кмет на града и Стефан Фъртунов, който създаде Дома на хумора, бяха големи приятели. Те го поканиха и известно време той нощуваше в съществуващата още тогава фабрика в двора на Дома на хумора. Той живя в тази квартира около 15-20 дни и и направи много скулпторки от дърво, част от които дари за музея. Тодор беше и много голям приятел с леля Ванга и в дадени моменти от живота му, когато вече беше много изморен да работи с длето и да прави дървени скулптури, в подсъзнанието му се явява леля Ванга, която много го обичаше, и му казва: „Тошко, престани да работиш! Каквото трябваше да направиш за музея, ти го направи. Ръцете ти вече са много измъчени.“. Това той си спомняше. Освен това архитект Кандулков много го обичаше и го ценеше дълбоко. Той идва няколко пъти вкъщи когато Светлин Русев беше председател на СБХ, а Карандаш и Асен Грозев бяха председатели на секцията по карикатура. Архитект Кандулков влезе вкъщи голям като великан. Стоя прав, не пожела да седне. Каза, че ще дойде с камион да вземе творбите на Тодор и ще направят в Габрово една грандиозна изложба. Аз бях служителка на Съюза на художниците и му казах, че без знанието на ръководството на секция „Карикатура“ към СБХ и на Светлин Русев изложбата няма да стане, те ще я забранят. Така и се случи.
- Кои бяха най-трудните години за семейството ви заради гоненията на властта към Тодор Цонев?
- Ние имаме много трудни и тежки години, защото Тодор не беше от тези художници, които печелеха пари. Той обичаше да работи за народа си даром. Каквото и да направеше, винаги казваше, че това е неговият любим народ, а той върви по пътя на Христо Ботев и Васил Левски и това, което дава, го дава от сърцето си. Той беше и борец за правда и за чистота. Затова се намериха и доносници, които направиха донос в тогавашната Държавна сигурност. Тодор беше арестуван, а в дома ни правиха шестчасов обиск. Изнесоха много от неговите творби, библията, други ценни книги и го арестуваха за 68 денонощия в една тъмна килия на Държавна сигурност на „Развигор“ 1. Но двама от следователите през това време много го обикнаха и се държаха по-толерантно. Той винаги е бил борец в името на своя народ, който според него заслужава да бъде щастлив.
- Почти няма жанр в изобразителното изкуство, в който да е творил Тодор Цонев. Но все пак какво обичаше повече да прави, кое от заниманията му доставяше най-голямо удоволствие?
- Властта не го обичаше и той нямаше много работа за пари. Но като начало той направи много графики за музеи. Това е много тежко изкуство, защото се изисква да владееш рисунката точно и да я пресъздадеш в зависимост от историята на музея. Направи за няколко музея графики. След последното, което нарисува за музея в Хасково, направиха голям донос и го арестуваха. Леля Ванга казваше: „Тошко, ти имаш златни ръце, но не знам кое е по-силно в теб дали главата или ръцете. За мен обаче ти си Тошко Лисичока. Ето сега виждам една лисица да излиза от една дупка – това си ти. Умееш да се справяш с всичко.“
- Как запази себе си и самочувствието си, как не спря да твори, въпреки репресиите?
- В самия затвор както казах, следователите бяха доста строги. И мен ме викаха няколко пъти на разпит, но след това разбраха, че той е една необикновена личност и ставаха все по-толерантни. Но преживя престоя си там с цялото си сърце и душа. Няма да забравя, че след като го освободиха, пред няколко негови приятели, които често идваха вкъщи вечерно време на разговори той се хващаше за главата и казваше: „Господи, дано никога не се случи пак това, което се е случвало в немските лагери и тук, в България!“.
- А как прие той смяната на властта през 1989 година?
- По това време беше председател на Съюза на художниците Светлин Русев. Аз му бях служителка и той много ме харесваше като служител и беше много толерантен. Аз не съм била подтискана, уволнявана, репресирана. Моята драма и трагедия беше от липсата на Тодор и от това, че семейството ми беше ограбено. Да Ви кажа честно, не се зарадвахме много на промените през 1989 година. Той също не изпита голяма радост, защото смяташе, че част от ръководителите, така наречените „сини“ другари, не са чисти, честни и искрени. Винаги имаше някакво съмнение. Те му предлагаха да влезе в някаква организация на СДС, но той категорично отказа. Каза, че неговото място е друго.
- Що за човек беше той? Озлобиха ли го неприятностите?
- Не, никога не стана озлобен. Беше много добър съпруг, много обичаше дъщеря ни Деси. Той обичаше много децата и ги събираше често от улицата и им говореше за изкуството, за това какви искат да станат и как да го постигнат. Благодарение на него две момченца арменци, които напуснаха България, станаха художници. Той умееше да владее вниманието на децата и да ги вдъхновява да бъдат добри, талантливи. Под негово въздействие те направиха една театрална група – с одеяла правеха завеса и даваха представление Аз имах един прекрасен живот с Тодор. Той беше много интелигентен, създаде огромно творчество в дома ни. Тежко стана от момента, в който започнаха доносите от завистници и последва затварянето му от Държавна сигурност.
- Как ще коментирате факта, че днес се открива такава мащабна изложба в Габрово с Ваше и на семейството Ви съдействие разбира се? Това, което правите сега в Габрово, е чудесно. Защото имаше моменти когато той беше забравен от нашето общество. Имаше моменти и когато беше много тачен и две изложби големи му направиха. Но след това го забравиха и той все едно не съществуваше като личност, като творец. Но той винаги е творил за народа си, за родината си.