В Дряново се извисява най-големият стенопис в Европа на историческа тема - "Пръстените на времето"

Топ новина! Hudozhnik-t-Krom-Bagelski-se-chuvstva-veche-polovin-dryanovets
Художникът Кром Багелски се чувства вече половин дряновец
Стенописът, наречен „Пръстените на времето“, се намира в Дряново, изработен е по поръчка на инж. Владимир Лафчийски и е собственост на фирма „Платекс“ ООД.

В момента е най-високият стенопис в България, а в Европа е най-големият на историческа тема. Неговото официално откриване се е състояло на 18 октомври.

Стенописът се състои от 28 гигантски фигури и обща височина от 45 метра, рисувани от един художник, използващ само въже и четки. Художникът Кром Багелски работи по проекта 3 години и това интервю с него е след завършването на стенописа.


- Г-н Багелски, какво предстои, след като вече е завършен стенописът?

- Досега главната грижа беше художествената, а рисуването на големи височини аз приемах като вид шоу, екшън. Но оттук нататък предстои да реализираме историческата и научната страна на самия проект. Смятаме да работим с Историческия музей в София, защото всички тези артефакти се намират в него.

- Какво е три години да живееш сред дряновци?

- Може да се каже, че съм наполовина дряновец! Тук имам доста приятели, познавам дори метал групата „Патака“ и още много други хора. Затова съм решил да направя една малка книжка с карикатури, без да споменавам имена, за престоя си в Дряново. Забелязах, че дряновци, когато ме срещнат, искат да ми кажат някаква шега, някакъв бъзик, провикват се от другия край на улицата и го правят с много хубаво чувство. Затова в книжката искам да покажа местния дух…

Освен това в главата си имам вече няколко идеи за стенопис в Дряново. Има толкова красиви стари сгради, които ме вдъхновяват, но искам да нарисувам съвременен стенопис… Искам да рисувам тук, в Дряново.

И най-после – искам да си имам своя къща в Дряново, за да съм свързан завинаги с мястото, в което рисувах три години, завързан с колан, и в което така дълго гледах отвисоко този красив балкански град, с тази възхитителна природа, култура история.

- Какво се случи в живота Ви, откакто започнахте да рисувате на фабричния комин?

- Ходих за тези две годни само веднъж до Англия, за да изкарам квалификация за катерене – по индустриален алпинизъм, за да съм спокоен, че няма да загина по време на рисуването. Защото наистина е много опасно за живота, тъй като маневрите не трябва да се правят под стрес. От три години съм все в България, макар че цялото ми семейство е в Лондон. Иначе нашият род е от Ихтиман, откъдето и е връзката ми с Владимир Лафчийски, което ще рече, че идеята за стенописите на комина е свързана с моите корени. Но там, в родния си град, за първи път видях фабричен комин и все си казвах, и дори го разказвах на близките и приятелите си, че искам някой ден да рисувам на фабричен комин.

- Кое е най-голямото изпитание за Вас като художник?

- Най-трудното, което мога да го нарека черешката на тортата, е да се нарисуват портретите на Бачо Киро, Колю Фичето и Максим Райкович, защото те са много известни и трябва да се нарисуват точно. А на триизмерен конус това е ужасно трудно... За да успея, съм скицирал всяко лице по десетина пъти, а после с пресни тренировки съм се качвал на комина и за час - два съм успявал да нарисувам портрета.

- А как се приемаше от Вашата гилдия това, което нарисувахте на комина?

- Коментари за стенописа съм чул много и съм провел много разговори, но тук, на място, са идвали и много професори от ВТУ, както и млади художници. С желание да видят как се случват нещата. По принцип самите професори не са правили нещо, което да е свързано практически с триизмерното рисуване. Идват и различни хора, туристи, които снимат, после ми пращат по Фейсбук снимки, някога мен дори ме няма в Дряново. Общо взето много и различни хора проявяват интерес и аз обичам да общувам с тях. Запознах се с дряновския художник Дончо Дончев в Интернет и сме се уговорили да се срещнем. Той е един много интересен творец и наистина много ще се радвам да се видим.

- Чия беше идеята за кандидатстване за „Гинес“?

- Аз започнах да се съмнявам дали наистина има такъв стенопис, на такава височина имам предвид. Някои художници рисуват нависоко с кранове, но видях, че има малко художници, които рисуват с въжета. Например имаше един в мъж в Сингапур, в Русия, едно момиче от САЩ, един французин, един грък, които рисуват по най-високите стени. Дори сега си мисля дали по метри художникът от Гърция не рисува по-нависоко. Но ще видим, процедурата ще отнеме три месеца и дано да успеем, макар че ние не сме го мислили този стенопис за „Гинес“.

- Виждам около Вас различни албуми с творби на големите майстори - как Ви вдъхновяват те?

- Да, търся вдъхновение и опит от великите. От Микеланджело - вдъхновение за самата анатомична конструкция на човешките фигури. От Караваджо - опит по отношение на черния фон, от Анри Матис - нужната доза черно и бяло, неговата контрастна комбинация на цветове.

- На кого искате да благодарите днес, след като вече завършихте стенописа на живота си?

- Проектът е благотворителен и от Владко Лафчийски, и от мен, но проектът започва от Владко. Затова най-напред на него искам да благодаря.

Благодаря и на археолозите, които бяха страхотни мои учители.

Благодаря на дряновци за доброто отношение и подкрепата. Никога няма да забравя как например отивам в книжарницата и продавачката ми казва, че не иска да плащам, защото желае да подкрепи проекта...

Или пък - искам да си купя вестници и хората ми ги подаряват.

Благодаря на всички, които ми носеха кисело мляко, мекици, зеленчуци… много мило и трогателно отношение.

Бабата, като ми носеше млякото, ми казваше, че иска да имам сили да рисувам на комина, а баба Неда, която ми носеше мекици, все ми казваше да се храня добре, за мога да се катеря на високото.

Благодаря на жената от храм „Свети Никола“, защото когато се чудех как да нарисувам расото на Максим Райкович, защото фонът на стенописа беше черен, тя ми помогна, като ми обясни с какви цветове са одеждите на свещениците по различните празници.

И въобще, докато рисувах, ходех за вдъхновение до храма, построен от Колю Фичето, освен това в него има и стенописи на Борис и Кирил и Методий, включени в стенописа.

Много хора ми помагаха и им благодаря! Затова на дряновци желая здраве и късмет, а на себе си пожелавам още много срещи на тяхна територия!

Докато някой ден си купя къща и стана един от тях!

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Култура

Към началото