Цоньо Ботев представи своите „Надежди и разочарования“ в Габрово

Водеща! Tsonno-Botеv-prеdstavi-svoitе--Nadеzhdi-i-razocharovaniiaa-v-Gabrovo
Tsonio-Boptev-Kniga-17-01-2020-3.jpg
След премиерата в София мемоарната книга на Цоньо Ботев "Надежди и разочарования" беше представена в Габрово - на 17 януари в Дома на културата.

Интересът към спомените на една от знаковите фигури на Синята идея събра много габровци на срещата, най-вече съмишленици и участници в описваните събития от 1989 до 2001 година.

През този активен политически период Цоньо Ботев е сред учредителите на Клуба за демокрация „Алтернатива“ и Съюза на демократичните сили в Габрово. Заема различни отговорни постове в националното ръководство на СДС, на Радикал-демократическата партия, на партия „Движение демократично действие – Д3“.

Габрово два пъти го избира за народен представител – в 37-то и 38-мо Народно събрание.

В „Надежди и разочарования“ Ботев включва и годините в изпълнителната власт - като областен управител на Ловешка област (сегашните Великотърновска, Габровска, Ловешка, Плевенска) и като председател на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Спомените, събрани в близо 400 страници (с цветното приложение снимков материал) бяха представи от Стефан Иванов - историк, политик, автор на две книги. Словото на Стефан Иванов и обръщението на Цоньо Ботев към аудиторията и бъдещите читатели публикуваме отделно.

В книгата, уверява ни авторът, няма никаква оценка от първата до последната страница, нито произнасяне на присъди. „Това оставям на Вас, читателите, на историците и на Господ“, казва Цоньо Ботев.

В аудитория от приятели, съученици, колеги и съмишленици представянето се превърна в оживен разговор за романтичните години на промяната, за разочарованията от трудните години на прехода, за реституцията и приватизацията, за днешната политика на СДС.

В характерния си стил на шегуване Цоньо Ботев покани Николай Дачев, кмет на Габрово от СДС през 1995 – 1999 г. да обясни на хората вярно ли е каквото се говори: „Кажи, Дачев, защо нямаше ток в Габрово, докато си бил кмет, 100 души са ме питали?“ „Абсолютна лъжа!“, реагира Дачев, и стана прав, за да обясни, че приоритетно е разплащана електроенергията и никога ...“ На бившия депутат го прекъсна: „Ето, затова и ти трябва да напишеш спомени. Иначе ще останеш в историята като Дачев, който остави града тъмен. Кметът Иван Ненов написа спомените си и обясни, че Енергото още през неговия мандат умишлено спирало тока, за да го злепоставят, и това продължило дълго. Всички трябва да напишете своите спомени и своите истини, а после като дойдат историците, ще оформят голямата действителна картина на тези сложни години на промени.“

В срещата участва и Донка Ботева, не само като съпруга на Цоньо Ботев, но и като историк, дългогодишен архивен специалист и автор на книга за 20-годишната „История на СДС – дати, събития, личности“ от 7 декември 1989 г. до 7 декември 2009 г. Подходът на двамата е съвсем различен. Трудът на Ботева е документално четиво, истината на фактите. В нея има любопитен факт за Габрово. Ботева е намерила документи, че първият в страната свободен митинг на граждани срещу тоталитарната система се е състоял в Габрово, в 10 часа на 18 ноември 1989 година. Три часа по-късно в София започва първият национален митинг, организиран от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и още седем организации.

В петък вечер и двете книги бяха изложени на импровизиран щанд на книжарница „Том първи“ в Жълтата зала на Дома на културата.

Нарочно или случайно, срещата се проведе в навечерието на 30-тия рожден ден на СДС в Габрово – 18 януари 1990 година.

Приятна изненада за една все пак политическа книга са финалните изречения – един реверанс, който авторът прави към Априловската гимназия, с подтекст за смисъла и значението на доброто образование.

„Тази книга е изцяло моя. Няма редактор. Няма коректор. Няма и предпечатна подготовка... Няма коректор, за да може читателят да прецени доколко един ученик от математическа паралелка е научил българската граматика преди 50 години в Априловската гимназия в Габрово...“

И добавя, че засега си е открил засега 2 грешки. Ако други намерят още, очаква да му ги покажат.

Стефан Иванов: Цоньо Ботев е абсолютен провокатор

– провокира човек към позиция

„Надежди и разочарования“ е една изключително увлекателна книга, която имах удоволствието да прочета преди да бъде отпечатана. Бях приятно изненадан от начина, по който е направена. Това е един стил, много характерен за Цоньо Ботев. Не е успял да се скрие в книгата си, което е много хубаво.

Преди да стигна до книгата, трябва да стигнем до автора на книгата. Много мислих, позволявам си да говоля за него на малко име, как да го обрисувам най-точно. Цоньо най-лесно се побира в думата „провокатор“. Абсолютен провокатор. Провокира човек към позиция – някога към подкрепа, друг път да си мислим някои не добри неща за него, но никога не оставя човек безразличен. Това е първото задължително условие да влезеш в тази книга - да си готов да се сблъскаш с позиция, много често различна от твоята.

Дори понякога съм си мислил, че Цоньо зорлем търси да излезе срещу позицията, защото не му е комфортно по течението. Слава богу, има такива хора.

Като историк, а тук в залата има и колеги, които познавам, знаем, че мемоарната литература (казват големите специалисти) винаги трябва да се разглежда с едно наум, защото това е личната позиция на човека. Понякога тя не отговаря на действителността, не защото той иска да излъже, а защото има много събития, които отстоят далеч от днешната дата и много често се случва, на базата на това дали са си говорили много хора и т. н., лека-полека някои неща да се приемат за действителни, а те всъщност не са такива. Човек твърди някои неща, че са такива, не защото лъже, а защото просто се е променил във времето.

Тук обаче случаят е различен. Въпреки че на много места са спестени някои имена – някъде заслужено, някъде не, присътват хора, които могат да гарантират с имената си, с присъствието си за достоверността на тази нига.

Кой е Цоньо Ботев в моите очи?

На фона на публично разпространеното мнение, за мен Цоньо Ботев си остава един романтик в политиката поради много причини. Но най-важното поради факта, че никога не е спирал да отстоява това, в което вярва. Знаете, че за нашите географски ширини това е едно от най-големите престъпления – да имаш право на мнение и да го отстояваш.

Ще направя още една крачка и ще кажа, че днес някои хора си мислят, че сега е много по-различно от 1989 година. Може би е по-различно, но може би не е в правилната посока.

Конкретно за книгата – изключително увлекателно четиво, събития, които всеки един от нас е преживявал по различен начин. Например вътре има една многа интересна дефиниция за синята идея. Много хора казват „Синята идея не успя“ или не успя, защото така, защото онака... Отговорът, който Цоньо Ботев дава, е най-правдивият: че няма единна дефиниция за Синята идея, а всеки я разбира от собствената си гледна точка. Затова за едни е успешна, за други – не, за трети е полууспешна, четвърти още не може да си даде отговор заслужаваше ли си цялото това усилие. Така че когато нямате единна представа, няма как да имате и единна оценка.

Още няколко факта са много интересни. Във Въведението към книгата Цоньо Ботев казва: „Преди да напишеш нещо, трябва да си отговориш на няколко въпроса. Има ли какво да кажеш? Има ли смисъл? Можеш ли да го направиш? Като гледам и пълната зала в София, където беше представянето, като виждам аудиторията, която е днес, без да познавам голямата част от Вас, по погледите разбирам, че това са мислещи хора, не са хора, които не искат да се движат по течението, си отговарям, че има смисъл. Щом има читатели тази книга, щом има желание да се борим за истината в едно общество, което от много години насам, няма да казвам колко, желанието да я отстояваш се заплаща, значи има смисъл.

В традиционния си зевзешки стил Цоньо казва, че историята била като сутиена, защото скрива реалната действителност. Според мен трябва нещо да се допълни: „Историята е действителността под сутиена“. Истината винаги е там.

Още нещо искам да цитирам от книгата, което ми направи особено силно впечатление и което има една много дълга подавка – той се съпротивлява, че не иска да пише след 2001 година, но аз съм сигурен, ме рано или късно ще се предаде.

„През всичките 12 години, когато активно участвах в политиката и се надявах, че независимите, добронамерените, почтените, достойните и честни хора ще бъдат онези, които ще имат воля, ще намерят сили и ще управляват България. Надявах се, че всеки има право да изразява свободно мнението си и никой не трябва да го преследва заради негова изразена позиция. Надявах се, че избирателите ще придобият елементарна политическа култура и ще могат да различават добро и лошо в политиката. Че ще преодолеят страха си, ще отстояват позициите си. Надявах се, че онези, които се занимават с политика, ще имат достойнството да отстояват принципите си и няма да се продават за жълти стотинки само и само да останат на власт. Надявах се. И преживях много разочарования...“

Бих казал, че това е един класически пример, към който не можем да сложим определена дата. Той е толкова фундаментален, толкова верен, че можете да го запишете и 70-та, и 80-та, и 90-та и особено в 2019-та.

Кое е най-важното в тази книга? Тази книга показва нагледно бунта на човека срещу несправедливостта, срещу системата. Всички ние сме имали шанса, според принципа на оная китайска поговорка, да живеем в едни интересни времена. Със всички плюсове и минуси на това. Без да зависи от нас, ние сме се оказали във вихъра на събитията, които са променили не само нашата държава, не само нашия живот, но и целия свят.

Когато хората са били в активна позиция по времето на правене на тези събития, споделянето на едни такова спомени може да бъде само един огромен плюс, защото показва събития, които са се случвали и зад сцената.

В крайна сметка най-важният фактор в историятаа е човекът. Всички войни, всички завоевания, всички велики неща, които се случват, се случват заради човека. Много примери могат да се дадат... спомняте си онази знаменита снимка на площад Тян ан Мън на човека с двете мрежички в ръце, спрял поредица от танкове. Има и други примери на личности, които със своето собствено, еднолчино поведение оставят огромни следи – генерал Христо Луков, Ян Палах, който се самозапалва и т.н Тоест мястото на човека в историята е на първо място.

Последното, за което си мислех, когато прочетох тази книга, когато не исках да свършва, сетих се за един цитат от Билблията, в „Притчи на Сомолона“ се казва следното: „Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание“. Това, че в нашето общество като цяло днес, знанието, паметта, стремежът към истината поражда да отстояваш собственото си аз, да гледаш истината в очите, не е на мода, не означава, че човек трябва да жертва най-ценното, което има - своята почтеност и достойнство, в името на дребното си оцеляване. Сигурен съм, че и това, което Цоньо Ботев е написал в книгата, е било водено точно от тези разсъждения при написването на книгата. Още един път благодаря за възможността точно аз да въведа. За мен е чест, че Цоньо Ботев е мой приятел, съмишленик и човек, с който винаги се чувствам в една много приятна, собствена среда. Благодаря ти, Цоньо! Успех на книгата!“

Цоньо Ботев: Никой няма да остане равнодушен като чете, защото съм казал нещата такива, каквито са.

Стефан се опита да представи един малко идеализиран мой образ, но Вие ме познавате много добре.

Защо написах книгата?

Основното е, че трябва да остане някаква следа. След време. Дори не е толкова важно в момента, отколкото в бъдеще. Защото си мисля, че всеки, който преживя тези събития, е длъжен да напише как той ги е преживял. Има един цитат на Георги Мишев в книгата, но ако го перефразирам, искам да кажа, че ако всеки напише неговата истина, оная голямата няма начин да не излезе.

В момента сме свидетели на една пропаганда, която създаде безброй митове и легенди сред хората, с които те си живеят, и въобще не си дават сметка, че се опитват цели периоди от време да ги обяснят с едно изречение, което е невъзможно. Масово в момента в България се говори, че правителството на Филип Димитров унищожи земеделието. Ако прочетете моята книга, ще се замислете дали това е вярно или истината е някъде на друго място.

Друго – „СДС даде фабриките на комунистите“. Ако проследите историческите събития, между впрочем те са изредени в книгата на Донка Ботева „История на СДС“, ще видите, че това беше един дълъг процес, който започна по времето на Жан Виденов, продължи със СДС и завърши с най-сладките фирми при НДСВ. Така че не може да се каже, ей тия са виновните, както се насади тотално в България, че вече ме е срам да кажа какъв съм бил. Защото, като кажеш че си депутат, това е мръсна дума в България. Аз нямам никакви притеснения от моето депутатстване, от това какъв член на Временната управа бях, какъв Областен управител, след това какъв бях в Държавната агенция по стандартизация и метрология. Затова искам това нещо да го има записано, пък дали и кога ще го признаят хората или не, ще дойде време, когато ще го признаят. Други хора, които в момента мислят, че са велики, тях няма да ги признаят. Но наистина не искам да говорим за след 2001 година.

Написал съм това, което аз съм преживял лично, няма нито едно нещо в книгата, което да не съм преживял лично, на което не съм присъствал, някой ми го е разказал. Написал съм само това, на което съм пряк свидетел. Много други неща ми се искаше да напиша, но го направих по този начин, за да не може никой да ме упрекне, че някой ми е преразкал. Когато чета Захари Стоянов, понякога ми става смешно, защото има преразказани неща, които не винаги отговарят на истината. Аз твърдя, че в моята книга е написана моята истина. Убеден съм, че няма да има и двама души, които напълно да се съгласят с тази книга. Не е и възможно. Затова на едно място в спомените съм написал, че в България всеки си има 10-ти януари, колкото хора попиташ, няма двама да са преживяли едно и също нещо. На представянето в София моят колега Крум Савов говори едни неща, които аз не знам. Той казва, ме сме били заедно, но аз не помня точно тия неща. После, когато се намесят историците, истината ще излезе.

Защо си позволих да обърна толкова голямо внимание на дейността ми в Държавната агенция по стандартизация и метрология. Защото някакси тази дейност остана встрани, не й се обръща много внимание. А това беше една революция, която трябваше да извършим, като се започне от това, че в България нямаше понятие „техническо законодателство“, нямаше юрист, който да разбира от това нещо, а то беше описано в 20000 страници, трябваше да съответства на европейските изисквания. Трябваше да го въведем в България като закони, като изискване, като стандарт. Беше един много тежък труд. Използвам случая да благодаря на всички мои преподаватели в Техническия университет в Габрово.

Тук има едни представител за моя радост - г-н Арменски, който беше ректор на университета, с който сме работили, с който щяхме да правим една много хубава работа, която заради падането на нашето правителство не стана. Това е идеята да направим Севернобългарски университет. Всички - Габрово, Плевен, Търново, Свищов, и ако искат Русе. Ако този университет беше станал, нямаше да бъде по-слаб от Софийския в никакъв случай. И сега вместо да има един силен университет, има няколко по-слаби.

Много хора в Габрово през годините са ме питали „Ти какво си направил за Габрово?“ Аз никога не съм се опитвал да отговоря на този въпрос, щом така го поставя чомекът, пак няма да ме разбере. От книгата може да се подразбере какво съм направил и какво не съм. Бих се радвал, ако има много повече хора, които да направят поне толкова. Това ще бъде в полза на целия град и то за много години напред.

Ще дам един пример с тия швейцарски проекти в Габрово. Никой не помни, че швейцарците ги доведох аз в Габрово и всички проекти съм ги създал аз. Никой не помни, но продължават някои хора да ходят в Тун и Швейцария във връзка с тия проекти. Написал съм го за да се знае, защото човек забравя.

Може бе най-интересната част от книгата е първите години, когато създавахме СДС, те бяха много интересни, много странни. Това е една книга, в която ще ви се плаче и ще се посмеете, ще бъдете радостни, ще бъдете гневни, ще ме ненавиждате и ще ме обичате. Никой не може да остане равнодушен като чете, защото съм казал нещата такива, каквито са.

В България обикновено се познава медийния образи на политика, не познават личността с нейните човешки качества. За мен най-важното е човек да си запази достойнството и както казваше Петър Стоянов „Не е важно как влизаш в политиката, а как излизаш“. Мисля, че на мен ми е много лесно, защото мога да гледам всички хора в очите.

Много се радвам, че тук има толкова съученици, колеги, съмишленици, с които заедно сме започнали по време на промените да създаваме СДС.

Най-благодарен съм на моите учители в Априловската гимназия, защото тя е уникална и с нещо друго – тя няма редактор, няма коректор. Просто един ученик от математическата паралелка на Априловската гимназия си е позволил да поеме отговорността да напише книгата без да ползва редакторски и коректорски услуги.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от България

Към началото