Томислав Дончев: „Дано да е свършило времето на политическото надвикване и да дойде времето на работата“

^{Топ новина!}

Томислав Дончев в миш-маш коалиция не би участвал

Томислав Дончев за пореден път безапелационно бе избран за народен представител от ГЕРБ. Достатъчен повод за разговор с бившия вицепремиер.

- Кой е този избор, броите ли ги?
- Това не е спорт, където се броят медалите. Помня всеки избор, предизборните и следизборни емоции, помня всяка надежда, всеки укор, всеки малък неуспех, всяка обида или щуротия от опонентите ми. Всичко помня. Също така помня какво съм успял и неуспял да свърша с подкрепата, получена на избор. Всъщност това май е по-важното.
- В Габрово сте първи, но политическата Ви формация е втора в страната, въпреки предричанията на социолозите за първо място на ГЕРБ със стабилна преднина от следващите. Защо не се получи така?
- Числата показват, че съхраняваме подкрепата си, което е удивително. Удивително, защото седми месец няколко партии, едно правителство и куп държавни служби се занимават с това да бъдем „изчегъртани”. То не бяха изядени хора, подслушвания и за финал спекулациите с АМ „Хемус”. Мина време, оказа се, че изяден човек няма, и подслушвани няма, и закононарушения по строежа на „Хемус“ ще се окаже, че няма.
Въпреки това почти всеки четвърти в страната и почти всеки трети в областта е гласувал за ГЕРБ. Искам да благодаря на всеки от тях лично. Подкрепата в такива времена е с пъти по-ценна.
А пък най-лошото е, че след всички приказки и сензации строителството на АМ „Хемус” спря. Установявам го, пътувайки между Габрово и София. Само преди половин година следях колко са напреднали всяка седмица, сега няма какво да се следи.
Последиците от това ще ги носим всички ние, а не някой временен министър.
- Защо хората масово, включително и в чужбина, гласуваха за „Продължаваме промяната“?
- Живеем във времена на промяна и обрати. Всичко се променя. Хората са притеснени, гневни. Едни предпочитат познатото, други търсят новото. При всички случаи искат повече, което е хубаво.
Може би разчитат тези млади момчета (те са няколко години по-малки от мен, но нищо) да направят малко или голямо чудо. Ха дано, макар че в политиката, икономиката и изобщо чудеса не се случват.
- Как си обяснявате този български феномен народът през няколко години да си избира някой за месия и да чака той да ги заведе в Елдорадо. Така беше с Царя, с Бойко Борисов, със Слави Трифонов, сега Кирил Петков?
- Българинът от десетилетия си мечтае да се появи някой и да „ни оправи”, което е тъжно. Едно добро управление може да повиши доходите, да помогне за нови инвестиции, да гарантира добро образование, да създаде добра инфраструктура... но не може да „оправи живота” на някого.
- Каква е Вашата прогноза - ще имаме ли най-сетне правителство или ще ходим на поредните избори напролет?
- Дано да има. България вече повече от половин година няма редовно правителство с дълъг хоризонт на работа. За същия период се изредиха два парламента, които не успяха да приемат нито един смислен закон. В същото време в страната върлуват всякакви кризи - пандемия, инфлация, повишаване на цените.
Дано да е свършило времето на политическото надвикване и да дойде времето на работата.
- Какво ще е това правителство, съставено от толкова различни партии, идеологии, политики?
- Четирипартийна коалиция не сме имали досега. Да не коментирам, че някои от партиите, които ще участват в коалицията, всъщност са коалиции, съставени от няколко партии.
Не искам „да му намирам кусур”, преди да е съставено, но според мен ще работи трудно, а и единственото, което обединява тези партии, е, че са против ГЕРБ. Сега ще видим дали това е достатъчно, за да управляват добре.
- Вас и ДПС не ви слагат в сметките, не искат да се коалират с вас. Това обижда ли ви?
- Първо управлявахме дълго, не само заради политическата си мощност, но и поради слабостта на другите партии. Управлението изхабява, дори и да правиш добри неща, омръзваш. Време ни е да служим в опозиция. И защо да ме обижда... аз в такава „миш-маш коалиция” не бих участвал.
- А колко лесно би било, ако пренебрегнат идеологиите, противоречията си, дори неприязанта си и се съюзят първите две партии. Ето ви стабилно мнозинство, приемете го като шега?!
- Не може да се случи това сега. Няма нищо лошо втората (дори и с малко) партия да е в опозиция. Това е нормално. Притеснителното е опитът да изолираш, не партия, а част от българските граждани. Това, показва историята, не свършва добре.
- Каква опозиция ще бъдете в парламента?
- Силна. Конструктива, когато е необходимо - безкомпромисна.
- Коя би трябвало да е основната задача на новия парламент?
- Бюджет 2022. Той и без това закъснява много. За съжаление, допускам, че той може да не бъде приет тази година. Втората – избор на правителство.
- Какво трябва да се направи, за да излезем от кризите - здравна, икономическа, социална?
- Мога да говоря с часове за това какво трябва да се направи във всеки от тези сектори. Има нещо по-важно: на първо място ни е необходимо лидерство, опит и отговорност. Затова първо трябва да видим кой и как ще поеме отговорността да решава утрешния ден на България.