Средствата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост ще стигнат за не повече от 1000 сгради

На 1 ноември 2022 г. се проведе среща с медиите на тема „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Негови инициатори бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”. На събитието бе коментирана новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие, която влиза в действие от началото на този месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна.

Сред експертите, които участваха в дискусията, бяха Драгомир Цанев („ЕнЕфект“), Минчо Бенов („Хабитат България“), Тодор Попов (Община Габрово), проф. Димитър Назърски (Българска асоциация за изолации в строителството – БАИС), Цвета Наньова (Българо-австрийска консултантска компания – БАКК), Иван Велков (Българска фасилити мениджмънт асоциация – БГФМА и Българската стопанска камара – БСК) и др.

Новата програма за реновиране ще има два крайни срока за кандидатстване. Първият е до 15 февруари 2023 г., а вторият – до 31 март 2023 г., като на този етап предвижда предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за обновяване на многофамилни жилищни сгради. След този срок преминаваме към режим на 80% субсидия и 20% самоучастие от страна на собствениците. Предвижда се минималният размер на заявените средства по всеки индивидуален проект за сграда или блок-секция да бъде 100 000 лв., а максималният да не надхвърля 6 500 000 лв.

,,Имаме 66 000 многофамилни сгради, които имат нужда от обновяване. До този момент сме обновили 2800 и ще обновим още 1000, като говорим за 5-6% обновени сгради от 2008 г. насам“, коментира Драгомир Цанев. ,,В момента инвестираме много средства и постигаме не много голям резултат. Няма как да се случи друго при стопроцентова безвъзмездна помощ. Ако продължаваме със 100% грант, това означава, че взимаме от много хора и даваме на малко. Означава, че тези, които се възползват, са в чудесна позиция, но означава също, че 95% от хората няма да имат достъп до никакви средства. Ако следваме настоящите правила на програмата, приоритизираме големите сгради, които са предимно в големите градове, а хората в по-малките населени места могат да останат без достъп до финансиране, както и при предишната програма, в която над 3000 заявления не получиха отговор. Затова настояваме да има разпределение на средствата за по-големи и по-малки сгради, но още по-важно е да има паралелен финансов механизъм, който по всяко време да приема кандидатури с по-малък процент държавна помощ.“

„Жилищата в обновени сгради вече са много по-скъпи от тези в необновените“, сподели Иван Велков. „Ще дойде момент, в който жилища в несанирани сгради няма да имат пазарна стойност и това е още един аргумент да търсим възможности за саниране.“

Експертите се спряха върху необходимостта от предварително обследване за енергийна ефективност и за установяване на техническите характеристики на сградата, от архитектурно заснемане и технически паспорт. Те уточниха критериите за оценка и класиране на сградите, които кандидатстват, както и кои сгради са с предимство и кои разходи се поемат по програмата.

Проф. Димитър Назърски (БАИС/УАСГ) каза повече за това защо са възникнали проблеми при предишната програма за саниране на жилищните сгради и как могат да бъдат избегнати сега:

“Преди шест години в Българска асоциация за изолации в строителството създадохме “Ръководство за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сгради”. В много случаи строителните фирми не използваха ръководството, което направихме, а се разчиташе единствено на опита на работниците в тези строителни фирми. Това е една от промените, които искаме да направим, а именно – общините като инвеститори трябва да проявяват по-голяма взискателност към разработените проекти от фирмите, които наемат, за да изпълнят проекта.”

По време на срещата експертите обсъдиха и какви реформи и промени са необходими, за да могат бъдещите програми да се случват по по-ефективен начин, както и че енергийната ефективност е от ключово значение за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г.

Участниците разгледаха реда, по който ще се подават предложения за изпълнение на инвестициите и как ще се работи в партньорство с общинската администрация. Бяха обсъдени и въпроси, свързани с промените в Закона за управление на етажната собственост, очакваната дефиниция за енергийна бедност и участието на уязвимите домакинства в бъдещите етапи на програмата, които ще изискват съфинансиране от тяхна страна. Темата ще бъде продължена още следващата седмица с традиционния „Ден на обновяването“, който ще се проведе в сградата на КСБ, и онлайн на 8 ноември от 14:00 ч.

Бележки до редакторите:

За ЕнЕфект

Фондация Център за енергийна ефективност ЕнЕфект е неправителствена организация с нестопанска цел, основана през 1992 г. в София, България. Чрез интензивното участие в международни и национални инициативи за подобряване на енергийната ефективност ЕнЕфект вече повече от 30 години подкрепя усилията на българските централни и местни власти и частния сектор за устойчиво енергийно развитие. В момента, ЕнЕфект действа като секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, а като част от международния консорциум EEE (Еконолер-ЕнЕфект- Елана) управлява българския Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници, създаден с подкрепата на Глобалния екологичен фонд, Световната банка и българското правителство.

За Климатека

Климатека е информационна платформа за климатичните промени, която превежда науката за климата на достъпен език и цели по-висока информираност и образованост на българите. Климатека работи с учени и експерти от различни сфери, които пишат авторски публикации и разглеждат темата и през българската действителност. Платформата работи тясно и с мрежа от медии и журналисти, за да популяризира темите и да достига до обществеността.

Снимка 1: От ляво надясно:  

Иван Велков (Българска фасилити мениджмънт асоциация – БГФМА

проф. Димитър Назърски (Българска асоциация за изолации в строителството – БАИС)

Цвета Наньова (Българо-австрийска консултантска компания – БАКК)

Драгомир Цанев („ЕнЕфект“)

Минчо Бенов („Хабитат България“)

Тодор Попов (Община Габрово)