Проф. Петър Стоянович: Фердинанд е двигател на европеизацията

     Книгата описва подробно първите 25 години от управлението на цар Фердинанд I, най-вече неговата ключова роля за модернизацията на страната във всяка област от обществения живот. 
    Проф. Петър Стоянович (1967) от Института за исторически изследвания при БАН е журналист, политик и министър на културата през 2013 година. 
    Според проф. Стоянович „Фердинандеум“ е „книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава, каквато тя стана само за 25 години“.

- Проф. Стоянович, поздравление за последната награда от Столична библиотека. 
- Благодаря. Тя е за „най-четен автор“ на научна и научнопопулярна литература на Столична библиотека, която за осми път на 17 януари раздаде своите „Годишни награди“. 
Тази награда на най-старата културна институция на София показва, че има възможност науката, освен да е полезна на самата научна среда, да бъде четивна, да бъде един от основните параметри на научната работа.       Какъв е смисълът от разни твои статии, студии в библиотеките, ако никой не ги чете – тая работа отива на вятъра.  
- „Фердинандеум“ е плод на дългогодишни изследвания?
- Разбира се, дълги години работа. Малка част, под 20 процента, от тези материали съм публикувал. В основните си параметри тази книга е нова. Доколкото се занимава с европеизацията и модернизацията на България от края на XIX век и в някаква степен (съжалявам, че аз трябва да го кажа) е уникална. Защото никой досега не е рачел да се занимава, поне според мен, с най-интересния период, в който България се превръща в една европейска държава. Поначало този период, дали някой иска или не, княз Фердинанд заедно с всичките си негативи има огромни позитиви. И както ние българите не умеем да сме достатъчно благодарни, обикновено виждаме главно негативи, не раздаваме на ближния заслугата му. 
- Защо заглавието на книгата е „Фердинандеум“?
- „Фердинандеум“ е  измислено от мен понятие, което трябва да ограничи един период, в който България от османска провинция става европейска държава. Това е една от заслугите на княз Фердинанд, разбира се и с усилията  на целия просветен български елит. Това е периодът му, периодът на тези цели 25 години, които съм си позволил да нарека по този начин – Фердинандеум.

- Това са 25 мирни години, когато Габрово тръгва напред като Българският Манчестър.
- Разбира се, разбира се. Влизайки днес в Габрово, първото нещо, което  казах на екипа, с който съм тук, е: "Да знаете този град са го наричали Българският Манчестър. И е имало защо. 
- Защо журналистът Георги Милчев определя книгата като „противоотрова и Вие противоотровител на българската нация“?
- Георги Милков, като един от най-забележителните български журналисти, е намерил един интересен ключ към книгата. Противоотрова тя е дотолкова, доколкото опитва да изнесе, поне в един баланс 50 на 50, доброто и негативното. Не е възможно да се обръщаме към нашата история само в черно-бели краски, не е препоръчително да учим децата си, че нещо е започнало само от нас. Всичко, което преживяваме днес – и хубаво, и лошо, има своето обяснение някъде назад. И колкото повече знаем за това минало, толкова повече можем да си обясним именно и грешките по отминати ходове на днешното време.

- Царското посещение оставя следи в Габрово?
- Разбира се, тези близки културни и поведенчески докосвания между висшия аристократ и балканските нотабили изобилстват от пропуски в добрия тон и отсъствие на уместен протокол. По мнение на домакините от Габрово през 1908 г. новопровъзгласеният цар трябва да мине не по червен килим, а по зелен, защото България е земеделска страна и владетелят „трябва да знае къде стъпва“.
При първото си посещение новоизбраният български княз Фердинад пристига от Търново в Габрово. Отсяда (3 август 1887) в къщата на текстилния индустриалец Христо Бобчев и провежда първото заседание на Министерския съвет в качеството си на държавен глава.  
Габрово е първият град, в който цар Фердинанд идва след провъзгласяване независимостта на България на 22 септември 1908 г. Тогава той е настанен в разкошния дом на Иван Хаджиберов, фабрикант на платове и собственик на първата ВЕЦ. „На заранта височайшият гост се похвалил на хазяите, че е спал извънредно спокойно, защото имали чудесна тишина.“ По-късно на стаята е поставена плоча „царската стая“. Разбира се, провинциалният пиетет не пречи на Иван Хаджиберов да посрещне царя на вратата с хляб и сол и фамилиарните думи: „Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли!“.
За последен път цар Фердинанд е в Габрово на 29 януари 1912 г. за откриване на габровската гара и на жп отклонението Царева ливада - Габрово.