Проф. Петър Стоянович: Фердинанд е двигател на европеизацията

     Книгата описва подробно първите 25 години от управлението на цар Фердинанд I, най-вече неговата ключова роля за модернизацията на страната във всяка област от обществения живот. 
    Проф. Петър Стоянович (1967) от Института за исторически изследвания при БАН е журналист, политик и министър на културата през 2013 година. 
    Според проф. Стоянович „Фердинандеум“ е „книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава, каквато тя стана само за 25 години“.

- Проф. Стоянович, поздравление за последната награда от Столична библиотека. 
- Благодаря. Тя е за „най-четен автор“ на научна и научнопопулярна литература на Столична библиотека, която за осми път на 17 януари раздаде своите „Годишни награди“. 
Тази награда на най-старата културна институция на София показва, че има възможност науката, освен да е полезна на самата научна среда, да бъде четивна, да бъде един от основните параметри на научната работа.       Какъв е смисълът от разни твои статии, студии в библиотеките, ако никой не ги чете – тая работа отива на вятъра.  
- „Фердинандеум“ е плод на дългогодишни изследвания?
- Разбира се, дълги години работа. Малка част, под 20 процента, от тези материали съм публикувал. В основните си параметри тази книга е нова. Доколкото се занимава с европеизацията и модернизацията на България от края на XIX век и в някаква степен (съжалявам, че аз трябва да го кажа) е уникална. Защото никой досега не е рачел да се занимава, поне според мен, с най-интересния период, в който България се превръща в една европейска държава. Поначало този период, дали някой иска или не, княз Фердинанд заедно с всичките си негативи има огромни позитиви. И както ние българите не умеем да сме достатъчно благодарни, обикновено виждаме главно негативи, не раздаваме на ближния заслугата му. 
- Защо заглавието на книгата е „Фердинандеум“?
- „Фердинандеум“ е  измислено от мен понятие, което трябва да ограничи един период, в който България от османска провинция става европейска държава. Това е една от заслугите на княз Фердинанд, разбира се и с усилията  на целия просветен български елит. Това е периодът му, периодът на тези цели 25 години, които съм си позволил да нарека по този начин – Фердинандеум.

- Това са 25 мирни години, когато Габрово тръгва напред като Българският Манчестър.
- Разбира се, разбира се. Влизайки днес в Габрово, първото нещо, което  казах на екипа, с който съм тук, е: "Да знаете този град са го наричали Българският Манчестър. И е имало защо. 
- Защо журналистът Георги Милчев определя книгата като „противоотрова и Вие противоотровител на българската нация“?
- Георги Милков, като един от най-забележителните български журналисти, е намерил един интересен ключ към книгата. Противоотрова тя е дотолкова, доколкото опитва да изнесе, поне в един баланс 50 на 50, доброто и негативното. Не е възможно да се обръщаме към нашата история само в черно-бели краски, не е препоръчително да учим децата си, че нещо е започнало само от нас. Всичко, което преживяваме днес – и хубаво, и лошо, има своето обяснение някъде назад. И колкото повече знаем за това минало, толкова повече можем да си обясним именно и грешките по отминати ходове на днешното време.

- Царското посещение оставя следи в Габрово?
- Разбира се, тези близки културни и поведенчески докосвания между висшия аристократ и балканските нотабили изобилстват от пропуски в добрия тон и отсъствие на уместен протокол. По мнение на домакините от Габрово през 1908 г. новопровъзгласеният цар трябва да мине не по червен килим, а по зелен, защото България е земеделска страна и владетелят „трябва да знае къде стъпва“.
При първото си посещение новоизбраният български княз Фердинад пристига от Търново в Габрово. Отсяда (3 август 1887) в къщата на текстилния индустриалец Христо Бобчев и провежда първото заседание на Министерския съвет в качеството си на държавен глава.  
Габрово е първият град, в който цар Фердинанд идва след провъзгласяване независимостта на България на 22 септември 1908 г. Тогава той е настанен в разкошния дом на Иван Хаджиберов, фабрикант на платове и собственик на първата ВЕЦ. „На заранта височайшият гост се похвалил на хазяите, че е спал извънредно спокойно, защото имали чудесна тишина.“ По-късно на стаята е поставена плоча „царската стая“. Разбира се, провинциалният пиетет не пречи на Иван Хаджиберов да посрещне царя на вратата с хляб и сол и фамилиарните думи: „Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли!“.
За последен път цар Фердинанд е в Габрово на 29 януари 1912 г. за откриване на габровската гара и на жп отклонението Царева ливада - Габрово.

- Преди близо 140 години България вече прилага европейското законодателство.
- Да. България в края на XIX век вече имплементира (прилага) европейското законодателство. Прави закони, част от тях значително по-стойностни от тези, които управляващите в последните 30 години направиха за нас. И постепенно, като вижда опита на Централна и Западна Европа, във всяка една област в развитието на българското общество, на държавната политика, икономика и т. н., и т. н. взема най-доброто от европейския опит. И мисля, че в много големи отношения ние днес сме в дълг към онази епоха.
- И законотворците, които днес много ни разочароват... 
- Ще ви дам един пример - Законът за адвокатурата на Константин Стоилов от 80-те години на по-миналия век има, ако не се лъжа, една промяна до 1944 г. Това означава, че те са били създадени толкова качествено, че не е имало нужда от някаква поправка. Докато днес, ако в петък се приеме един закон, обикновено в понеделник първата поправка вече е налице.
- Книгата на принц Хари „Резервният“ и Британската империя през Вашия изследователски поглед?
- Британската империя е най-адаптивната в света (може да се приспособи), поради което тя успя да даде правилните отговори преди епохата да им зададе неудобните въпроси. Именно поради това и поради качествения потенциал на британската нация те са част от националния идентитет, част от припознаване на средния британец, дори част от държавата и смятам, че подобни трусове, които преживяват и ще продължат да преживяват, не би трябвало да се отразят. Защото те им дават следващите отговори, преди да получат въпросите. 
Относно книгата „Spare“ (Резервният) на принц Хари бих споделил следното. Веднъж баща ми разказа такъв случай - едно момче убило майка си и баща си и после пледирало пред съда за милост като кръгло сираче… Тази книга на принц Хари вероятно е оправдана от финансова гледна точка, на жълтата слава, но със сигурност много скоро ще го превърне в един обикновен дегенерат на своята класа, на своето семейство. Поради простия факт, както казваме ние, българите, не можеш да плюеш на ръката, която те е хранила, и второ, когато не си съгласен с някои принципи, обикновено е препоръчително да се опиташ да ги промениш за добро, а не да извадиш от тях дивидент по толкова неморален и недостоен начин.
- Книгата „Фердинандеум“ ще има ли продължение?
- Надявам се, но в съвсем друга линия със силата на документа, със силата на истината, откъдето трябва да се погледне една личност.