Петър Чухов: „Желая на младите творци да се опитват да превръщат Габрово в един истински културен център“

- Г-н Чухов, добре дошли. Не сме се срещали от 2018 г.

- Освен тогава съм идвал и след това с Иван Христов - поет, литературовед, доцент от Института за литература при БАН, да свирим. Отминалото време на пандемията беше време на камерни занимания. Наистина написах доста неща. С една от групите „Субдибула“ започнахме да записваме нов албум - рок музика. Дори и по време на пандемията успяхме с него да ходим на различни места да четем поезия и да свирим. С него бяхме направили група „Гологан“ заедно с Анджела Родел, която преведе „Времеубежище“ на Георги Господинов и спечелиха „Букър“.

Така през последните няколко години свирим с Иван.

- Новата Ви книга е съставена от два цикъла.

- Да. В предишната ми книга „Есенен Великден“ не бях включил най-кратките си стихотворения. И исках да издам книга само с кратки стихотворения.

В един момент ми се натрупаха и по-дълги и реших вместо да издам книга само с кратки стихове да ги обединя с по-дългите стихотворения в два цикъла: „Утехи“ съдържа съвсем кратки стихотворения и втория цикъл е „Пространства“ с по-дългите.

- Казвате, че напоследък пишете „все по-простичко“?

- Така е „Някой цял живот / търси човек /и в самотата / намира Бог/… е от по-дългите стихотворения в цикъла „Пространства“. По-дългите за мен. Всичките ми стихотворения се събират най-много на една страница. Заниманията ми с хайку през годините ме научиха да търся по-лапидарен израз. Опитвам да се изразявам с по-малко думи. Изчиствам по-претенциозните образи, метафори. Така, че в това отношение тази книга не прави изключение.

- Макар и в по-кратки форми, Вие казвате, че „поезията е вид общуване“?

- Да. Продължавам да твърдя, че е вид общуване. Колкото по-непосредствено е общуването, толкова е по-успешно. Простотата на изразяване според мен е един важен фактор за да се постигне по-лесното общуване с читателя. Не казвам, че нещата трябва да са повърхностни и елементарни. Хубаво е, ако човек изрази дълбоки идеи в една много изчистена, кратка и достъпна за по-широк кръг от хора, форма. Разбира се не винаги се получава, но това е лично моят стремеж да пиша.

В първите ми книги се опитвах да създам един доста усложнен език с много метафори, много абстракции. Сега е точно обратното. Гледам да има повече пространство. Ако има метафори да имат въздух около себе си. Да не са затрупани от други.

- Това кореспондира със съвременния забързан човек, който обича и по-кратките повествования.

- Не само това. По-скоро всеки си намира своята сфера. И днес има автори, които пишат доста сложно, доста дълги стихотворения като Томас Елиан или Езра Паунд. Това също е една важна посока на развиване на езика, но просто не съм такъв тип автор. Обичам и пиша хайку.

- Творчеството пак според вас е вид психотерапия. Помага ли ?

- Да, това е лична психотерапия на самия автор. Пишейки поезия или създавайки някакъв друг вид изкуство, да речем музика или изобразително изкуство, авторът винаги се сблъсква със своите травматизми и в този случай успява в много случаи да ги опитоми. Да ги интегрира по този начин в личността си. Но не само по този начин творчеството е психотерапия. То работи по същия начин и за читателите, които успяват да усетят, да припознаят като свои точно тези съдържания. Да видят точно тези травматични моменти в творчеството на определен автор като свои лични. Чрез тях да съпреживеят и собствените си травматизми.

- Продължавате да преподавате в академията „Заешка дупка“?

- Да. През годините се смениха доста хора. Работим с Аксиния Михайлова, Калин Терзийски, Владимир Зарев, Емануил Видински, Здравка Евтимова и др.

С Георги Гаврилов, млад автор с четири поетически книги преподаваме поезия. Той е съставител и на една антология „Поезия срещу войната“ . С него ще направим нещо като вътрешен конкурс и на най-добрият курсист ще му бъде предложено да издаде книга в издателство „Скрибенс“.

През годините на пандемията курсовете на „Заешка дупка“ се провеждаха онлайн. Което от една страна не е толкова добре, защото няма личен контакт, но от друга страна курсът стана достъпен за хора, които не живеят в София. Българи от страната, дори и от чужбина. Така, че всяко зло за добро. Рекламираме в сайтове, различни медии, фейсбук.

- Продължавате творческите контакти с „TetraDkata“?

- От самото начало чудесно работим заедно. Тя е вече едно сериозно културно пространство, което е национално с различна дейност. Това са млади хора, които живеят на различни места. Иван Христов, живее в Габрово, а работи в Дряново. Лъчезар Иванов живее във Велико Търново, Калоян Христов е в София. Така или иначе сайта „TetraDkata“ е едно арт пространство, което не зависи от географското местоположение. И наистина е една национална литературна платформа и хората, които я поддържат са на различни места в България.

И да, близък съм особено с Иван и Калоян.

Благодаря още веднъж, че за пореден път благодарение на „TetraDkata“ имам възможност да представя новата си книга в Габрово.

- Поетът и днешния политически момент?

- Разбира се, няма как човек да не се вълнува от политиката, но лично аз не съм автор, който избира да представи своите политически, дори социални виждания чрез поезията. По-скоро за мен са важни личностните взаимоотношения. Това, което се случва между хората в една по-интимна сфера. Много важно нещо е отношението на самата личност с вътрешното аз. Това според мен е една много важна битка за всеки един човек.

Желая на младите творци да се опитват да превърнат града, с културно наследство, в един истински културен център. Много повече може да се случи в този град. Много повече фестивали, събития. Говорихме, че могат да се изградят културно-развлекателни пространства от типа на „Капана“ в Пловдив. В Габрово „Шести участък“ е идеален освен за заведения и театрални пространства.

Младите хора би трябвало да се опитват да се реализират тук и наистина да карат други хора да идват тук. Да се установяват в града, а не обратното да търсят реализация на други места.