Калин Вельов: "Страшно съм впечатлен от културния живот в Габрово"

- Какъв бе поводът за посещението Ви в Габрово?
- Предприех своя инициатива да обиколя основните градове в България, да се срещна с представители на културния сектор. Случи се в 20 града, имах 150 срещи с над 2500 човека. В началото на септември стартирах тази обиколка. Свързано е с желанието ми да изградя една картина кои са най-спешните, най-важните казуси и въпроси, които се поставят от колегите. Във всеки град правя множество срещи, които са разделени на ресьори - театри, галерии, библиотеки, читалища, фолклорни състави. Център на тези срещи не съм аз, а хората от съответните институции, които споделят всичко, което ги вълнува, това което е направено и не е направено. Съставям нещо като програма, която имам желанието, амбицията да влезе в бъдещото управление и културата да заеме една заслужена позиция и значимост, за да работи в сектора в по-сериозни мащаби.
- В Габрово кои институции посетихте?
- В Габрово стартирах в Музея на хумора и сатирата, бях в Националния музей на образованието, имах среща с хората от Драматичния и кукления театър, бях в няколко читалища, регионалната библиотека и Интерактивния музей. Впечатленията ми са, че хората са много позитивни, работещи, вярват че ситуацията и условията в секторът се подобряват. Това ми харесва, защото, когато всеки един от нас работи и е положително настроен, всичко се случва по-добре. Има негативни хора, песимисти, но същевременно очакват отгоре да се случи чудо, да им реши с магическа пръчка проблемите. Не, не стават така нещата.
От тази гледна точка съм въодушевен и изненадан от една страна - предимно младия екип почти навсякъде. Изключително съм впечатлен от екипа на Музея на хумора - директорът на музея е завършила в Лондон. Срещнах се с младата художничка Невена Екимова, която като мен е обикаля Скандинавия, Исландия, прибрала се е тук и работи. Много ми хареса музея, направих си снимки там, искам да доведа дъщеря си и племенницата си в Габрово да видят какви интересни неща се случват тук. В Габрово са направили това, което при същите условия другаде не са успели.
Директорът на театъра е едно младо, нахъсано момче, което ме зареди с позитивизъм.
- Как оцелява културата по време на пандемия?
- В свободния сектор оцелява много трудно, докато държавният сектор определено е обгрижен. През 2020 година и за свободния сектор имаше едни 22 милиона лв., които отидоха в Националния форд на министерството на културата, които бяха разпределени по програми. Надявам се през 2021 година да има допълнително финансиране, защото засегнат е не само сектор Култура, а като цяло е свободния сегмент на културата. Ние спряхме да работим март месец миналата година и оттогава с малки изключения не сме работили, нямаме приходи.
- А в парламентарната ви група, заедно с актьора Евгени Будинов, успяхте би да направите нещо за културата?
- Мисля, че имаше много конкретни неща, които се случиха. Още преди аз да се появя през последните 6 месеца в нашата група Евгени, Тома Биков, също и Нона Йотова от БСП са работили по промените в закона за киноиндустрията, някои от промените бяха оспорвани, но в крайна сметка много сериозна част от гилдията беше подкрепена. Тези промени бяха много значими. Сериозно се повиши и бюджетът с едни допълнителни 35-40 милиона лв. за киноиндустрията. това ще бъде усетено в този сектор.
Конкретно за моето участие на базата на тези обиколки, които направих, заедно с колежката Емилия Милкова работим в един добър тандем. С един месец разговори, совалки между министерствата успяхме да издействаме допълнително 5 процента на бюджета на регионалните библиотеки, освен другите 10 %, които държавния бюджет увеличи. Библиотеките го усетиха. Отделно съдействах с колеги от свободния сектор аргументирано в разговор с министъра за няколко работни групи и за убеждаване на Министерството на културата да отпусне допълнително финансиране от милион и триста хиляди лв.по една от програмите на едногодишния структурен фонд, което се усети от културни организации, от стотици колеги. Имаше други разговори, които доведоха до това от Министерството на културата да бъдат разпознати груповите кандидатствания по творчески инициативи и програмата.
Мисията на народен представител не се състои само в това да вкараш и да обсъждаш закони, но и на допълнителна комуникация и съдействието по работата с министерства, областни структури, общини. Така че, точно заради това са и моите обиколки. Надявам се през последните седмици от работата на парламента да успея тази програма, която изградих на базата на срещите си, да бъде разпозната и да влезе в следващата управленска програма.
- Бъдете откровен, признайте къде ви е по-интересно - на сцената или в парламентарната зала?
- И на двете места се чувствам много добре. В парламента наистина ми е интересно, провеждам разговор с много хора, коментирам, дискутирам. Интересна ми е материята, аз се интересувам от нея не от 6 месеца. Някой хора си представят, че за да станеш депутат някой те е предложил в последния момент, спуснал те е с парашут. Не става така. Аз се интересувам от тази материя през последните 10 години, а преди 4 години се явих на парламентарни избори. Чувствам с добре в парламента.
Разбира се силата ми е музиката. Аз не съм я оставил, тя винаги е с мен. Ако се случи така, че не съм в следващ парламент ще акцентирам върху музикалната дейност.
- Ще се кандидатирате ли сега за народен представител?
- То не зависи от мен, аз желание имам. Листите още не са готови. В момента съм се фокусирал върху завършване на обиколката и това ми е акцентът.
- Ако Ви издигнат за народен представител, а и дори да не го направят, какво бихте казали на избирателите?
- Ще им кажа, че особено в този труден период, който извървяхме с пандемията през последната година, да се опитат на максимум да бъдат позитивни, да вярват в доброто и да вярват в бъдещето. Защото, ако се обърнем назад, ще установим, че много бързо свикваме с по-доброто, което е нормално. Но ни бива да забравяме откъде сме тръгнали и какъв път сме извървели, да се поучаваме от уроците и да гледаме позитивно напред и разбира се да се стремим към по-добър живот. И самите ние да ставаме по-добри.