Ива Хьолц–Николова: Иван Стоянов ми заръча да търся концерт за следващата година, който рядко се свири - много се зарадвах

    Ива Хьолц-Николова е цигуларка, която бе солист на концерта на Габровски Камерен оркестър на 7 феруари в Художествената галерия. Виртуозното й изпълнение на Концерта за цигулка и струнен оркестър № 2 от Йохан Непомук Давид, немски автор от втората половина на XX век и първо изпълнение в България, бе изпратено с бравурни аплодисменти. Прекрасната изпълнителка , която показа своето изкуство на виртуоз бе любезна да разговаря за читателите на „100 вести“.

- Г-жо Хьолц - Николова, добре дошли отново в Габрово. Не забравяте България?

- Благодаря. Идвам си често и много съм щастлива, когато мога да си дойда. Родена съм и израсла в София. На родна земя се усещам по друг начин. Нали у дома и стените помагат. Съвсем с друго настроение, с отношение между хората. Завършила съм НМУ „Любомир Пипков“ София като ученичка на Трендафил Миланов и Александър Серафимов и Виенската консерватория, където се дипломирах при Александър Аренков. Живея и работя от 1991 г. в Австрия. Съпругът ми Волфганг Хьолц има основно занятие юрист, а е виолист, композитор. Свири на орган и пиано. В момента съм водач на първи цигулки в „Брукнер оркестър“ - Линц, Австрия.

- Изпълнявате произведение за първи път в България?

- Преди две години отново гостувах на Камерния оркестър и свирих пак един концерт от немски композитор за първи път в България. Тогава решихме с диригента Иван Стоянов, че е хубава традиция да се изпълняват нови произведения, които да бъдат представяни на габровската публика.

Трябва да се откриват нови и нови такива, които са съхранявани и да им се вдъхва живот. Ако едно произведение може да живее, това е възможно с изпълнение.

„Концерт за цигулка и струнен оркестър № 2“ от Йохан Непомук Давид (1895-1977) , произведение, което сега изпълнявам е написано (1957 г.) в много строг додекафоничен стил, но творбата не е лишена от емоция. Има много заряд, много горчивина от отминалата Втора световна война, от разрухата, която цари навсякъде в Германия. Емоцията на това произведение много напомня на литературните произведения на Хайнрих Ман.

- Партньорството с Габровски камерен оркестър?

- С оркестъра се работи изключително леко. Има много хубав дух. А и съм по покана на диригента Иван Стоянов. С него е удоволствие да се работи. Рядко съм срещала човек, който така да предразполага хората около себе си. Създава приятелска атмосфера, непринуден е, събужда и дава живот на музиката. Впечатли ме в програмата на концерта изпълнението на Смесен хор „Априлов-Палаузов“ - „Кратка меса в до мажор“ от Шарл Гуно отново в партньорство с Габровски камерен оркестър.

- Вие ли избрахте цигулката?

- Това бяха родителите ми. Едно дете на 4 години не може да избира. Повече обича да играе. По-голямата ми сестра свиреше на пиано и в къщи решиха, че е по-добре на мен да дадат цигулка.

- При кого се усъвършенствахте като музикант?

- В училище започнах при Трендафил Миланов и след завършване на Софийското музикално училище отидох във Виена, където се дипломирах в класа на Александър Аренков. И веднага започнах работа. Отначало в оркестъра на провинция Долна Австрия, на който едното му седалище е във Виена. В един период бях във Виенската държавна+ опера и Виенската филхармония (2004-2007). Бях една от първите жени, който спечелиха конкурс за място в групата на първи цигулки. Оркестърът бе изцяло мъжки колектив. Да. Аз и една французойка бяхме първите жени-цигуларки, които свиреха в оркестър. Отиването ми в „Брукнер оркестър“ в град Линц беше по-подходящо място за мен с повече време за солови изяви. Диригент е Маркус Пошнер. Той ще остане до сезона 2026-2027 г. и все още няма заместник.

- Каква е музикалната линия на този известен оркестър?

- Правим малко концертни турнета, но свирим много из малките градчета на Долна Австрия. Основното ни занимание е в Линц – музикалния театър и концертна зала „Брукнер“. 200-годишнина на този именит композитор бе отбелязана тържествено. Около Линц и в Линц всичко е Брукнер, великият романтик, с който хората там са много горди.

- С кои оркестри сте свирили?

- Със Загребската, Моравската филхармонии, с тази на град Сибиу, Софийски солисти, сега в Габрово.

- Какво трябва да носи изпълнението на музиканта?

- Да предаде духа на времето, когато е писано, духовните емоции на композитора. Това е и моя стремеж в „Концерта за цигулка и струнен оркестър“ от Йохан Непомук Давид, което избрах за свиря в Габрово.

По препоръка на Иван потърсих произведение на XX век. Наистина не е лесно, а и не е свирено в България.

- Какво е за Вас участието като солист и като част от ансамбъл?

- Това е коренно различно. През ноември миналата година имах солова вечер - камерна музика с цигулка и пиано във Музикферайн във Виена. Пианист бе италианецът Лука Монти, професор в консерваторията в австрийската столица. Преди концерта имах доста интензивна седмица - грандиозната „Миса Солемнис“ на Лудвиг ван Бетовен под диригентството на Маркус Пошнер. Получих вдъхновение в интерпретацията на късния Бетовен. Свирих и два късни вариационни цикъла върху фолклорни мотиви - за цигулка и пиано, а също така и „Кройцеровата соната“ на един зрял Бетовен. Успях да впиша идеите на диригента Маркус Пошнир в моята индивидуална интерпретация както в Кройцеровата соната така и в късните цикли на Бетовен. Да, това беше една оптимална комбинация - от музикант в оркестъра до солист, който трябва да покаже нещо свое, индивидуално.

- „Брукнер оркестър“ е?

- Той е оркестър с много големи традиции и е сред водещите оркестри с най-широк репертоар от всички жанрове и всички композитори.

- Творчески какво Ви очаква?

- Много се зарадвах, когато вчера Иван Стоянов ми заръча да търся концерт за следващата година, който рядко се свири. Може би този път няма да бъде от XX век. Ще се опитам да намеря нещо по-различно.

В Австрия ме чакат солови концерти с пианиста Лука Монти. Ще повторим Соната от Яначек, която свирихме в Музикферайн, произведение със силен емоционален заряд. И „Соната № 4“ от Бетовен по желание на Лука Монти.