Хореографът Геньо Генев на 90 години: „Каквото и да става, животът продължава“

Запленен от магията на народните танци повече от седем десетилетия, концертът бе признателност към твореца, чиято любов към фолклора с ритъма на народни танци е съхранила душевността на българина през вековете. Многобройни любители - танцьори, приятели, почитатели, препълнили зала „Възраждане“ на 14 май, от сърце приветстваха и поета, чиято неизчерпаема сила на хумор връщаше усмивките на лицата ведно със спонтанни овации.
„Щастлив съм, че тази вечер съм с вас“, каза Геньо Генев, който в диалог със Светлана Кацарска приобщи публиката от всички възрасти към песента и танца на участниците и с някои стихове, които той сам представи с много усмивка.
„Танцът е магията на моя живот. Той е всичко за мен. Израз на вътрешно усещане за нещо красиво, съвършено.
Майка ми казваше: „Сърцето да играе“.
Танцът е полет, връзка с Бога… Сливане на физическото с душевното. Усещане, изразено в танц. Танцът още е богатство. То не се измерва в пари. Ето защо аз съм много богат човек. Благодаря на съдбата, че ме е дарила с това усещане за щастие. Цял живот съм се стремял да го предам и на хората около мен“, откровение на хореографа с душа на поет.

Развълнуван, Лъчезар Захариев благодари на своя учител и вдъхновител, негов талантлив последовател на много успешното развитие и представяне на престижни наши и международни изяви с прочутия Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“, чието начало е сложил Геньо Генев.
„Като ученик в осми клас през 1967 г. чух, че има танцов състав в Окръжния пионерски дом и понеже обичах народния танц, реших да се пробвам и аз. Приеха ме. Оказа се, че това е съставът на г-н Геньо Генев. Същата година децата се готвеха за участие на Международен фестивал в Париж. Имаха много напрегната подготовка. След тяхното заминаване прекъснах с танцовите занимания там. На следващата година започнах да играя в танцов състав в Дома на културата.
Основната ни съвместна работа с г-н Геньо Генев започна през 1975 г., когато той беше сформирал ансамбъл „Габровче“ към Община Габрово.
продължава на стр. 3

Бях служил войник и завършил Института за хореографски кадри в София, когато бях назначен за хореограф на детския ансамбъл, чийто главен художествен ръководител бе г-н Генев. И оттогава 17 години до 1992 г. работихме заедно в Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“. Много неща направихме заедно. Попивах умения от него. Беше много добра школа за мен с 350 съвместни концерта и 138 хиляди зрители. За всички танцови изяви и досега водя дневник…Пътувахме много по фестивали и конкурси - по две пътувания до Франция, Германия, Унгария, Румъния… Г-н Генев е създал много танци -„Сол - пипер“, „Приятели“, „Зима“.. Много създадохме и заедно.
Тази вечер публиката видя и неговия първи авторов танц „Северняшки пролетни игри“. С г-н Генев имахме много добри творчески и приятелски отношения. И да сме се карали е било за работата…
ДФА „Габровче“ тази вечер връща спомена за „Северняшкия танц“ от формацията на малките танцьори и един поздрав към него с доза хумор от групата на големите с „Килийно училище“.
С пожелание да е жив и здрав доайенът на българските хореографи в страната и да направим един хубав концерт и на неговата 100-годишнина“.
Видио - презентация за жизнения и творчески път на юбиляра бе подготвил Държавен архив - Габрово.
На тържествения концерт, организиран от Дружество на писателите - Габрово и ДФА „Габровче“ поздрави отправиха областния управител Ралица ….:, много поздравителни адреси от кмета Таня Христова, културни институти, обществени организации.
Концертът бе с участие на: певческа група „Надежда“ при Съюза на инвалидите и НЧ „Априлов-Палаузов 1861“, вокална група „Настроение“ при НЧ „Габрово 2002“, вокална група „Цареволивадси напеви“ при НЧ „Върбан Генчев 1924“, Царева Ливада, ДФА „Габровче".
Развълнуван, щастливо усмихнат Геньо Генев благодари на всички за чудесни празник с неговите обичани стихове:
„ И песен ще се лей / и танц ще се люлей/ и слънце пак ще грей. / Каквото и да става / Животът продължава“.
„Достойно есть“ за човека и твореца с „дарбата да разгръща таланти“, с
благодарност „за куража, който ни дава“.