Акцент на месец юни в Художествена галерия „Христо Цокев“ - Габрово

В една своя статия Валерий Д. Пощаров пише: „Бургас не е просто град на морето. Бургас е необяснима магия – с покоряващата си непринуденост, със старите си солени улички, изтичащи към голямата вода, с барабските си кръчми и кафенета, в които все още можеш да видиш мъже, говорещи и пиещи красиво. Ако в някоя от бургаските кръчми видите художника Георги Баев, той ще е в обкръжението на няколко негови аркадаши.

Както казва, това са аверите му от сто години. Роден е през 1924 г. в центъра на стария Бургас, на една от тези улички, капитулиращи, за съжаление, в последните години пред бетоновозите и лъскавите съвременни фасади. Няколко къщи по-нагоре е живеел Генко Генков. И това ако не е знак на съдбата?! Към днешна дата – двама от най-големите ни живописци. Джурлата има късмета да учи при двама големи художника и личности – Илия Петров и Дечко Узунов. Особено вторият, предполагам, му е дал много с европейския си дух и философия, с цветния си артистизъм и нюх към “оригинала”.
Бях на откриването на драматичната изложба след ПОЖАРА (април, 1984, “Шипка” 6). Мото: “Обикновен фашизъм”. Точно, гневно и безкомпромисно, както Джурлата назовава нещата. Завистта, воинстващата посредственост, фитилът, напоен не с газ, а с омраза – са обикновен фашизъм. Или както беше казал Левчев: “Бездарието е фашизъм”. Сред множеството, изпълнило залата и пространството пред галерията, извисен като че ли над всички, е светлият ореол на Дечко Узунов. Като Бог, огорчен заради поругания си син, като болка и упрек. И като надежда…
С един приятел и колекционер неведнъж сме спорили на тема “Повтарящата се композиция” на Георги Баев. Мнозина се отнасят повърхностно към това. Когато преди няколко години подредих 35 картини на художника за самостоятелната му изложба във Варна, същият приятел и ценител се учуди, че картините са различни, всяка – със собствена магия и състояние. Да, посланието, поетично и възвишено, е едно и също. Джурлата “шлифова камъчето” на този сюжет и композиция много години… Както Ван Гог рисува безкрайно един любим стар мост в родните си места. Както Клод Моне прави многобройни варианти на лилиите. Както Светлин Русев извисява до дух смирената българска мадона… Многобройни реплики на оригинала, който, може би, все още не е нарисуван. Или превръщането на една визия в символ и емблема. Задачата на един живот.
Ако край есенния бряг видите един красиво-есенен мъж с осанка на тореадор, с момчешки живи черни очи, взрени в хоризонта, това ще е обезателно Джурлата. Зад него са химерите и илюзиите, омерзението от политическата хамелионщина и дребните предателства, излъганите надежди. До него, неизменно в живота – Ева. А пред него – бургаското синьо.“
Двете творби могат да бъдат видени в периода 19-ти февруари до средата на месец Юли, на ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси.