Спреш ли, изоставаш - конкуренцията е голяма

За най-важното, което се е случило през 2023 година в музей „Етър“, за изпълнението на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“, за най-атрактивните обновени обекти, за големия интерес към музея (миналата година той е посетен от 171 604 души), за предстоящите събития разговаряме с директора на музея проф. Светла Димитрова.

– Кои са най-запомнящите се събития за РЕМО „Етър“ през 2023 година?

– Осемнадесетото издание на Международния панаир на традиционните занаяти е най-значимото събитие за 2023 година. Случи се за първи път след 2019-та. Пандемията от Ковид 19 не позволи да има Панаир през 2020. Тогава не успяхме да стартираме и подготовката на издание за 2021 и 2022. Основната причина е липсата на каквато и да е яснота дали занаятчиите от други страни и континенти ще могат да пътуват. Все пак през есента на 2022 вече можеше да се направи по-точно планиране и подготовката за Панаира започна.

Работихме много сериозно в продължение на около девет месеца, за да може да има ново издание на нашето най-значимо събитие в културния календар.

Участието на 30 признати занаятчии от 15 държави показва, че музеят е място за представяне на световното занаятчийство и това се отчита от международните ни партньори. Панаир на такова ниво в България няма и това никой експерт не го отрича.

Междувременно бяхме определени за домакини, които да приемат през 2024 година церемонията по връчването на наградите „Жива“ на значимата в международните културни среди фондация „Форум за славянски култури“.

Музей „Етър“ е носител на една от двете големи награди „Жива“ и посетителите ни могат да видят статуетката и видео от церемонията до кабинета на първия директор Лазар Донков.

Екипът ни активно участва в живота не само на „Форум за славянски култури“. Ние сме членове на ИКОМ, на Европейската асоциация на музеите на открито, на Балканската музейна мрежа, на фондация „Микеланджело“, на международното общество по молинология ТИМС – организация, чиито членове са се посветили на изучаване и запазване на съоръжения, задвижвани със силата на природата – воденици, мелници, тепавици, валявици и други. Навсякъде членството ни не е пасивно, а активно.

ХVІII Международен панаир на традиционните занаяти 

Тази година, по време на Международния панаир, подписахме Меморандум за сътрудничество с Малтийската занаятчийска фондация. С този документ двете страни декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти. Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране и запознаване на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.

Разбира се, ние имаме събитиен календар, който може да се види на сайта ни.

В събитийния календар са посочени всички традиционни инициативи, които музеят организира през годината – Лазаровден, Гергьовден, Еньовден, Коледа и др. Естествено образователната ни програма „В света на старопланинската архитектура“ и Международният симпозиум за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“ стават все по-популярни и предпочитани.

– Приключи ли големият проект за обновяване на музея?

– Проектът е за превръщането на музея в място за креативен културен туризъм, т.е. създаване на условия за опознаване на миналото чрез творчески активности и интерактивни експозиции. Основните дейности по проекта приключиха, предстои това да се случи с други, където все още се работи с разрешение на управляващия орган по програмата.

Този проект беше изключително труден поради ред причини. Първо, музеят не можеше да спре да работи, защото собствените приходи покриват разходите за неговата издръжка. Второ, дейностите се извършваха на цялата територия на музея. Трето, имаше различни изпълнителни, които трябваше да бъдат координирани, за да не си пречат. Четвърто, съществуваше засилен обществен интерес към всичко, което се случва на територията на музея, но понякога обагрен в политически нюанси. Пето, пандемията от Ковид 19 и войната в Украйна, които направиха доставките със суровини и материали трудни и бавни.

За радост, тези проблеми вече са зад гърба ни. Много ценен е опитът, който музейният колектив доби по време на изпълнението на проекта и той не може да се научи по друг начин.

– Разкажете, моля, за отделните обекти, които реставрирахте и обновихте?

– Тук ще спомена само някои от обектите, защото за останалите става дума на друго място в интервюто.

Акцент в проекта е консервацията и реставрацията на сбирката от водни съоръжения. За дейностите там сме писали и разказвали доста, но ще продължим да го правим и през следващите години, защото имаме намерение да организираме демонстрации във всяко съоръжение.

Кръстник-Колчовият хан, най-голямата сграда в музея, от администрация и фондохранилище се превърна в музеен център. В него има над 300 кв. м изложбени площи, помещения за творчески ателиета на различни възрастови групи, камерна зала за прожекции.

Воденицата долапкиня

Най-важното е осигуряването на достъп за хора с двигателни проблеми. По време на проекта бе променено изцяло осветлението и скоро посетителите ще открият чара на нощните разходки из музея. По отношение на осветлението за мен беше много важно да се удовлетворят изискванията на майсторите занаятчии и мисля, че се постигна добър резултат.

Благодарение на проекта са открити нови три експозиции на вторите етажи на чаршията и са обновени други четири.

Музеят има нова сцена, която позволява гостуване на професионални състави – театри, ансамбли, инструментални трупи. Имаме обещание от старозагорската опера да покаже при нас свой детски спектакъл.

Построи се нова оранжерия, защото музеят сам отглежда цветята, с които украсява къщи и градинки.

Много дейности се извършиха и извън основата музейна територия. Всички те имат отношение към творческия туризъм – нов паркинг, оборудване на място за изпичане на глинени изделия, създаване на резидентски център и лаборатория за реставрация и консервация на музейни артефакти.

Надявам се с настъпването на пролетта, когато времето е подходящо, да направим няколко тематични обиколки по всички места, които са били обект на проекта.

– Чувствате ли се удовлетворена от свършеното, имаше доста негативни нагласи, писания, коментари за проекта?

– Въпреки трудностите – обективни и субективни, които изброих по-горе, музеят получи много ценни придобивки, за които колективът е мечтал отдавна.

Музейната публика тепърва ще изказва мнения за резултатите.

Негативните писания по време на изпълнението са от хора, които нямат нужните компетенции. Когато критиките са добре аргументирани, винаги могат да бъдат взети под внимание.

За съжаление, никой от пишещите в социалните мрежи не прояви интерес да присъства на обществените обсъждания, не се отзова на срещи с колектива, не се включи в обиколка по обектите.

Нелепо е да се произнасяш за неща, които не само не разбираш, но и не искаш да чуеш мнението на експертите за тях. То е все едно аз като историк да давам съвети на хирурга как да оперира, защото имам достъп до широка аудитория.

Всъщност музеят работи с професионалисти от висока класа. Ще изброя само няколко имена – Борил Караиванов, Даниела Константинова, Красен Кръстев, Христо Станкушев, Антонина Илиева, Мария Хлебарова. Това са високоценени в професионалните си общности специалисти. Ако широката публика има желание, може спокойно да се запознае с тяхната работа, благодарение на интернет.

А относно удовлетворението от работата ще отбележа, че музей “Етър” има страницата във Фейсбук с над 30 000 последователи, от които над 26 000 са активните.

За дванадесетте месеца на миналата година музеят е посетен от 171 604 души.

Мислите ли, че в наши дни, когато толкова много се пътува и по света съществуват толкова много места, които да бъдат видени, изборът на някой да дойде в „Етър“ е случаен? Не се ли разбира, че когато говорим за конкуренция, изобщо нямаме предвид само територията на България?

За нас е важно да достигнем до хората, които имат истински интерес към културното наследство, представено в музея. Затова е нелепо е да има хора от Габрово, които отправят негативни послания към туристите, които са решили да посетят първия и най-известен музей на открито в България.

Спомням си едни странни мнения, омаловажаващи членството на музей „Етър“ в международната фондация „Форум за славянски култури“. Организацията бе определена като руско творение, но никъде не се споменаваше, че от самото начало на конфликта в Украйна „Форум за славянски култури“ обръща специално внимание на украинските музеи и нуждата да се опазва културното наследство по време на военния конфликт. Една от директорките на известен руски музей, която от няколко месеца е емигрирала със семейството си в Черна гора заради проблеми от политически характер, е приета за индивидуален член на „Форум за славянски култури“.

Ние не искаме да заемаме политически позиции, да се изказваме по политически въпроси. Ние искаме културното наследство да се опазва и то по най-добрия възможен начин.

Естествено е, че музей като „Етър“ работи в синхрон с Общинския съвет и администрацията на Община Габрово, с министерствата на културата и туризма. Ако там нямаме подкрепа, какво по-точно бихме постигнали, независимо от амбициите си? На нашите успехи, а и на тези на другите културни институции, трябва да се гледа като на постижения и на Общинския съвет, и на Община Габрово, и на министерствата. Не бива естествените за един политически орган, какъвто е местният парламент, сблъсъци, да рефлектират върху нас. Отворени сме към всеки и се стремим да обясняваме ясно и прозрачно действията и резултатите си.

– На каква стойност е проектът и откъде е финансирането?

Проектът е на Община Габрово. Цифрите са добре известни на габровци – 10 милиона лева, от които 3 милиона е самофинансиране чрез получаване на кредит. Тук искам да отбележа, че музеят е поел ангажимент сам да изплаща заема от собствените си приходи. Трябва да работим много активно, за да имаме средства за електроенергия, охрана, консервация и реставрация на недвижимите културни ценности, поддържане на откритите площи. И нещо също много важно. Програмата, по която Община Габрово кандидатства и печели финансиране, се отнася за обекти недвижими културни ценности с национално значение. Това означава, че всяка намеса в територията на музея, всеки отделен архитектурен проект е получил разрешение от Националния институт за недвижими културни ценности към Министерството на културата.

– Готов ли е вече ремонтът на Странноприемницата, приемахте ли гости по Коледните и Новогодишни празници?

– Вероятно много от вашите читатели са забравили или не са знаели, че хотелът, наричан Странноприемница носи името „Етър“. Ние запазихме старата табела в нашите фондове. Тя става част от музейната история. Хотелът ще приема гости на трети, четвърти и пети етаж. Първите два етажа, които са доста мрачни и неатрактивни за гостите се превръщат в музейна администрация. Туристите ще се хранят на първо ниво и достъпът за тях е улеснен максимално.

Строителните дейности в сградата в основни линии са приключени. Предстои обзавеждането на хотелската и административната част. Този процес ще продължи два-три месеца. Правим срещи с изпълнителя на поръчката и екипа от архитекти на сградата, за да се случат по добрия начин нещата.

Искаме хотелът да е чист, топъл, уютен и пряко свързан с работата на музея. Затова точно до него е новият ни Детски център. Това вече не е дървената, тясна постройка, която мнозина помнят. Сградата е солидна, удобна, топла, със собствени санитарни възли, където предлагаме на малките посетители да прекарат незабравими часове в игра, научавайки по един лек и ненатрапчив начин за миналото и занаятите.

След толкова труд по проекта през 2024 година ще си дадете ли малко отдих или ще продължите в познатото темпо за честване на празниците, за другите традиционни изяви на музея?

О, няма почивка, нали затова е цялото усилие – да създадем повече възможности за преживяване на българското минало от Възраждането до средата на ХХ век! А и конкуренцията в световен мащаб е толкова голяма, че спреш ли – изоставаш!

– Тази година ще има ли Международен панаир на традиционните занаяти?

– През тази година започваме подготовката за Международния панаир през 2025. През есента ще се проведе другото ни емблематично събитие „Празник на пестила“, което заедно с Панаира сме патентовали. На него също трябва да се обърне сериозно внимание, да не бъде пренебрегвано, защото представя един характерен за региона на Централна Стара планина продукт. През есента при нас е голямата церемония за раздаване на наградите „Жива“, която се реализира съвместно с Министерство на културата и Община Габрово. Много е амбициозно, но мисля, че си заслужава Габрово да е първото място в България, където това се случва. Всъщност конкуренцията е толкова сериозна, че в близките десетилетия може да сме и единствените у нас, където е проведена тази церемония.

През 2024 година се навършват 60 години от откриване на музея. Подготвяме серия от събития, посветени на кръглата годишнина.

Приканвам Вашите читатели да си купят едногодишни абонаментни карти. Те важат от дата до дата и дават възможност да посещават музея през цялата година. Убедена съм, че няма да съжаляват за инвестицията.