Росина Пенчева: Идеята е да преосмислим работата на майсторите, да я адаптираме към днешния ден и да я превърнем в част от съвременния ни културен облик

Един от 12-те проекта, получили съфинансиране по Програма Култура на Община Габрово за 2022 година, е дигиталният фотографски дневник на Росина Пенчева. В него тя запечатва моменти от срещи с майстори на редки занаяти, развили до съвършенство своите умения.

Майсторите в дневника са шестима мъже от Габрово, Сопот, Разград и София: Христо Тоцев – суха каменна зидария, Петър Паунов – медникар, Георги Тодоров-Гец – лулар, Христо Маринов – мутафчия, Стопан – книговезец, и Деян Денчев – лютиер. Най-младият е на 32 години. Най-възрастният вече навърши 74.

От ноември до април 2023 година визуалният артист Росина Пенчева ще представя по един от тях в своя сайт. Ако изпишете „Ръчно сътворено. Фотографски дневник“ или rosinapencheva.com/rachno-satvoreno, ще се запознаете с проекта и първите истории.

Портрет на Росина Пенчева, заснет от Добрин Кашавелов

– Росина, може ли да се обръщам към теб по име вместо „госпожо Пенчева“. Дали е славянско или означава магия, все е красиво. А и разговорът ни ще е за красотата, която може да сътвори човешката ръка, за въображението и творчеството. Как подбра точно тези майстори? По какви критерии, какво е общото между тях? Какво ти видя в тях, в техните работилници, в техните произведения и искаш да го кажеш/покажеш на нас, публиката?

– Благодаря, харесвам името си и ми е приятно да го чувам в неговия пълен вариант!

Финалната селекция на шестимата майстори от първата селекция на „Ръчно сътворено“, реализирана през 2022, направих аз.

За целта разчитах и на предложенията на консултантката по занаяти Росица Бинева (главен уредник на музей „Етър“) и авторката на текстовете – Мария Бончева. Запознах ги с основните ми критерии, които бяха това да са хора с уникални за България умения в занаяти, практикувани от по-малко от 10 човека в страната. Други критерии бяха да има разнообразие в суровините, с които боравят занаятите (камък, мед, дърво, козина, хартия и други); артизаните да са представители на различни поколения.

Не на последно място за мен беше важно и да имам добро общуване със самите майстори. Да съм сигурна, че те имат отношение, послание и че възприемат работата си като мисия. Държах да са силни и вдъхновяващи личности.

Всичко това е с цел да събудя интереса на аудиторията към занаятите, но и да ги представя в нова светлина, а не във вече познатата – възрастни хора, изработващи излязли от употреба вещи. Напротив – работата на тези хора следва да я преосмислим, да я адаптираме към днешния ден и да я превърнем в част от съвременния ни културен облик. Освен това занаятчийството е в хармония с природата, а това кореспондира силно с наболелия въпрос за свръхконсумацията и замърсяването на планетата.

Друга цел е да познаваме големите си майстори, да ги уважаваме, подкрепяме и това да се връща обратно до тях – да са горди и да имат достоен творчески път, докато са сред нас.

„Ръчно сътворено от Георги Тодоров-Гец“ – историята за майстора
лулар излeзe на 5. януари на rosinapencheva.com/rachno-satvoreno

– Поздравления за първия майстор. Снимките са прекрасни. Няколко пъти наблюдавах с възхищение как Христо гради дувар в частен имот под училище „Ран Босилек“ и сега виждам, че си запечатала тази прекрасна суха зидария за вечността. Вълнуващо е, че твоите занаяти живеят сега, с нас. Така ли ще е и при следващите артизани? Има ли живот за традициите?

– Традицията не е само в архивите и не е само шевици. Тя е жива – присъства в ежедневието ни, развива се, адаптира се, надгражда се, основа е на иновациите. При планирането на проекта бях с мисълта, че ще представя застрашени от изчезване занаяти – които се практикуват от критично малък брой хора. В процеса на реализация на „Ръчно сътворено“ и в разговорите ми с артизаните си дадох сметка, че освен изчезващи, има и възраждащи се занаяти. Тези, които се практикуват от младите майстори Стопан – книговезане, и Христо Тоцев – суха каменна зидария. И двамата успешно съчетават съвременния си начин на мислене с традиционните занаяти, като по този начин ги съживяват и адаптират към днешния ден.

В индивидуалните истории за тях в „Ръчно сътворено“ можете да се убедите, че има голям потенциал за развитието им, че те самите са личности, привличащи последователи (освен почитатели). Те са представители на световната тенденция – ренесанс на занаятите в младежката култура – най-важният фактор за опазване на тези традиционни умения.

Занаятът луларство също се практикува от малък брой майстори – пет-шест човека в страната в момента, но причината за това не е нито защото е на изчезване, нито защото се възражда, а понеже е нов за България. Героят на „Ръчно сътворено“ – Георги Тодоров-Гец, е първият човек, който започва да се занимава с изработка на лули в страната. Уменията усвоява в Чехия, където е работил няколко години.

Всичко това, ме накара да обобщя представянето на занаятите от проекта като „редки за България“. Разбира се, има още такива, които биха могли да влязат, и вероятно това ще се случи чрез продължение на поредицата.

– Текстът на първия майстор Тоцев е смислен, точен и човешки – малко история, никакви сухи факти, много живот и вдъхновение.

– Това е структурата на текста за всички индивидуални представяния. И шестте истории на майсторите са изключителни и вдъхновяващи! Още докато планирах проекта, знаех, че темата е специфична и ще изисква силна текстова подкрепа, за да получи по-задълбочено разбиране. Търсейки подходящ човек, ми беше препоръчана Мария Бончева, която е дългогодишен автор на списание Осем, партньор на проекта. За първи път работя с толкова много текст към фотографиите си и съм доволна от резултата.

– Проектът е двуезичен – на български и английски език. Но прозира една по-голяма идея, освен комуникацията. Поставяш занаята в световен контекст не само като умение, но и като признание. Как виждаш развитието на проекта? Осъществима ли е идеята да се картографират занаятите на световна карта.

– Генерално, проектът ми е вдъхновен от посланическата ми дейност за международната фондация „Микеланджело“ за творчество и занаяти. Нейната цел е точно това – да картографира занаятчиите по света. Създаден е дигитален пътеводител „Хомо Фабер“, достъпен на homofaber.com.

Мащабната инициатива насърчава и презентира талантливи артизани, а това се осъществява чрез множество инициативи – от изследвания, през изложение във Венеция, младежки програми и др.

Чувствам се много комфортно с дейността си на посланик за „Хомо Фабер“ и действително я приемам като своя мисия. Бидейки част от тази международна мрежа, нейните членове имаме възможност да обменяме препоръки, да си партнираме, да спомагаме за идентифицирането на хора със специални умения – тези на човешката ръка да създава.

Английската версия на „Ръчно сътворено“ е публикувана както в мрежата на фондация „Микеланджело“, така и мрежата на ЮНЕСКО – „Творчески градове“, в която Габрово членува като град с фокус на занаятите. Тези международни публикации отварят големи възможности пред българските автори и занаяти – от една страна, светът да разбере по-добре за актуалното им състояние в България, а от друга – да им даде възможност за изява (участие в изложение, поръчки и други).

"Ръчно сътворено от Стопан“ – историята за майстора книговечец и артист излиза
на 6. март на rosinapencheva.com/rachno-satvoreno

С гордост споделям, че докато бях музеен служител в „Етър“, препоръчах книговезеца Стопан да бъде вписан в дигиталния пътеводител „Хомо Фабер“ през 2020 (за останалите петима герои на „Ръчно сътворено“ предстои също да бъдат включени). A по тази линия, през 2022 той беше един от двамата българи, селектирани от кураторите на мащабното събитие (изложение) „Хомо Фабер“ във Венеция.

Друга възможност, която му осигурих като музеен служител, беше участие в резиденция в Южна Корея, където в рамките на един месец той имаше възможността да работи в сътрудничество с местен майстор книговезец. Това му се случи за първи път, тъй като в България вече няма възрастни майстори в този занаят.

Участието на Христо Тоцев като обучител в образователната програма за традиционна архитектура на музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, също е по моя покана. Вярвам, че точно в това е част от ролята и силата на културните институции – да насърчават и улесняват подобни сътрудничества. Радвам се, че имах тази възможност. Без да съм част от екип на подобна институция като музей „Етър“, нямаше да е възможно да направя това. Става дума за развитие, културен обмен, образователна инициатива, мащабна международна изява и т.н. на млади български артисти и занаятчии.

– Да поговорим за теб – откъде е интересът ти към културното наследство и съхраняването на традициите?

– В последните няколко години, опитвайки се да си отговоря на същия въпрос, си спомних как имах афинитет към семейния фотоархив. Но също така съм израснала между пространствата на работилницата на дядо Никола, който беше зъботехник, и репетиционните зали, в които майка ми Павлина играеше (МИМ Театър Габрово). Това дава ясен отговор защо се чувствам комфортно да проследявам и представям разнообразни творчески процеси – от театър, през музика, занаяти и съвременно изкуство.

– Ти си посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“. Какво означава това, каква е мисията ти?

– Както вече споменах, „Хомо Фабер“ е една от инициативите на международната фондация „Микеланджело“ за творчество и занаяти. В нейната мрежа членуваме над 70 посланици (личности и институции), а целта ни е да разпространяваме мисията на инициативата, да осъществяваме международен обмен, да реализираме съвместни проекти (като настоящия ми), да работим заедно за каузата за развитие на занаятчийската култура. Другият български посланик е музей „Етър“. От него наследих и работата си с „Микеланджело“.

„Ръчно сътворено от Деян Денчев“ – историята за майстора лютиер на гъдулки излиза на 3. април на rosinapencheva.com/rachno-satvoreno